Васил Левски и неговите сподвижници след арабаконашката афера (документи от турските архиви) – 19

Преди известно време публикувах в блога си и в моята интернет библиотека няколко документа, свързани с Васил Левски, както и всичките негови писма, които успях да намеря.

Сега продължавам с документите, отнасящи се до разследването от турските власти на Апостола и неговите сподвижници след обира на пощата в прохода Арабаконак (днес - Витиня), осъществен от Димитър Общи и негови другари.

Документите, както и бележките към тях, са представени според книгата "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г.

Павел Николов

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТУК)

Нов разпит на Петко Милев, извършен на 26 октомври 1872

– Хей, Петко Милев, тук имало някаква си комитетска работа, тя каква е?

– Не знам каква е тая комитетска работа.

– Ти познаваш много добре комитетската работа. В по-горе записаните твои разпити казваш, че Димитър от Сърбия дошъл тук, за да образува комитети, бил в твоята къща, и че там нападателите са донесли парите. Тоя, който не знае що е комитет, не ще приеме в къщата си човек от Сърбия и не ще стане съучастник в парите, които са обрали изпратените от самия теб разбойници.

– Най-напред, около 15–20 дни. чорбаджиите събираха [пари] в училището за Димитра. Те повикаха и мен. И аз отидох. Нашите чорбаджии изкараха един списък и ми го подадоха, за да впиша и своето име. От мен поискаха да запиша 200 гроша. Аз извадих една жълтица и я подадох. Те не я приеха. Взех си жълтицата обратно. Станах и излязох оттам. Те започнаха да се карат с мен, защо не дам две жълтици. Като видях, че много ми се карат, излязох и отидох в дюкяна си .По него време били събрани 1800 гроша пари. С 1100 гроша от тях купили за Димитра един кон. Останалите изразходвали в училището за книги и вестници.

– Димитър щом е от Сърбия, защо се меси в парите, които се изразходват за училището, и каква е неговата длъжност? Не ще съмнение, че парите са събрани за някаква друга цел!

– Тия пари събраха за Димитра, а излишъка дадоха на училището.

– Каква служба зае Димитър във вашето село и за какво му купиха кон?

– Купиха му коня да обикаля от село на село, за да събира пари.

– Покупката на коня, за да обикаля от село на село, служи единствено на целта му да бунтува населението. Ти не искаш да го кажеш. Та и хазната да нападнат ти нареди посредством тоя Димитър. Ако не бяхме пипнали здраво работата, тия щяха да станат комити. Пък и нападателите съобщават в показанията си: „Петко Милев ни каза: Парите от хазната няма да разваляме, ще купим оръжие, ще поръчаме да ни се ушие облекло. Работете в това направление!“

– Ако подобни приказки са казани, казал ги е Димитър.

–Защо Димитър е идвал във вашата къща и какво приказвахте с него?

– Първо, той не идваше. Той живееше в Станьовата къща [1]. След нападението на хазната дойде у нас.

– Казваш, че ти не си организирал нападението на хазната. Димитър наредил да я нападнат. Той как имаше доверие в теб, та дойде да ти каже? Ако гостува в къщата на Станя, трябваше на него да каже. Ти организира нападението и ,значи, ти не успя да образуваш комитета!

– Димитър поиска от мен пари за комитета. Ако и да отказах да дам, той отговори, че насила ще ги вземе, и аз се уплаших.

– Това не бе отговор на нашия въпрос. Научих се, че за образуването на тоя комитет бил съставен един списък, който се намирал у даскала на вашето училище. Заповядах да докарат даскала. Когато го запитах за списъка, той отрече. Изпратих човек да претърси училището, но в училището няма списък. Ти каза: „Списъкът беше у мен. През нощта, когато дойдохте тук, хаджи Станьо го взе и го изгори.“ Ако това не беше някой опасен списък, защо го изгори? И то, защо ти го накара да го изгори? Списък за събрани пари за училищни разходи гори ли се? Когато говорех с учителя, защо се намеси?

– Списъка ми дадоха събралите се в училището около 20 чорбаджии, като казаха: „Да стои у теб!“ Написа го даскалът. Той има пълни сведения за комитета. Първи [в списъка] са: хаджи Станьо, Марко Йончев, Въльо Пеев ,Станчо Иванов, Тихол и Марин Братанов. Имаше и други записани в списъка. Той [хаджи Станьо] се уплаши от вашето идване и, като каза, че тоя списък може да е опасен, за да не попадне в ръцете ви, взе го и го хвърли в огъня.

–Много добре. В училището пари не си дал. Те ти се разсърдили. А как ти дадоха списъка?

– Тогава не дадох пари. По-после дадох 200 гроша. Те ми предадоха списъка да стои у мен, като казаха, че понеже съм дал пари, бил съм с тях.

– Кой ти даде списъка?

– Не си спомням. Като че ли ми го даде даскалът, като каза: „Да стои у теб!“

–На тия събрания по комитетския въпрос даскалът присъстваше ли?

–Да, присъстваше. И той водеше списъка. Знаеше и комитетските работи. Това е истината.

– Димитър от Сърбия присъства ли на всяко едно събрание?

– Той обикаляше. На всяко събрание не присъстваше, но понякога – да!

– Одеве казваше, че Димитър обикалял тайно. А сега разправяш, че ходел навсякъде. Как ще обясниш това?

– Когато дойде, най-напред той обикаляше тайно. После, след като бяха вписани в списъка около 20 души, започна да ходи явно. Но, все пак, той не ходеше явно с всекиго.

– Много добре. Вярно ли е и това ли е всичко, което има да признаеш?

– Това е.

– Щом е тъй, ела тук и сложи подписа си!

– Да се подпиша.

Подписал: Петко Милев

Разпит на хаджи Станя от Тетевен, извършен на 26 число [2]

– Как е името ти и името на баща ти? Откъде си?

– Името ми е хаджи Станьо, а на баща ми – Станчо. От Тетевен съм.

– На колко години си? Какво е занятието ти?

– На 55 години съм. Занятието ми е абаджийство и джелепчийство.

– От Сърбия дошъл някой, на име Димитър. В училището сте устроили събрание за образуване на комитет. Събрали сте се около 20 души. После бил изготвен един списък. Каква е тая работа?

– Димитра не съм виждал, не знам.

– С отговор „не знам“ няма да се отървеш. Казват, че ти си бил на събранието и че пръв си записал в списъка 5 лири. Това показание дават няколко души.

– Ние събирахме пари за даскала и за училището и устройвахме събрания. Дори и оня ден пак правихме събрание. Но не сме правили събрания за Димитра. Дори оня ден, в списъка, който бе изготвен, влизаше и Махмуд ага [3]. На мое име бяха записани 2 бели меджидиета.

– Събранието, за което питаме, не е това. Касае се за комитетско събрание, кажи истината за него!

– Моля, господине, няма лъжа.

– На първото събрание, което сте направили, когато Димитър дошъл за пръв път, сте събрали 1800 гроша. На Димитра сте купили един кон, за да обикаля селата и да образува комитети. Дали сте 1100 гроша пари за коня!

– За бога, дори и да има такова нещо, не съм видял. Нито съм купувал кон, нито съм продавал.

– Първият, който се записал в тоя комитет, си бил ти. А след тебе са: Марко Йончев, Въльо Пеев, Станчо Иванов, Тихол и Марин Братанов, и други. Дори през нощта, когато дойдох тук, ти си взел списъка от Петко Милев и си го хвърлил в огъня, като си казал: „Такъв опасен списък да не остава, да го унищожим!“ [4]

–Във вашите ръце съм. Правете, каквото знаете, не мога да отговарям!

– С такива брътвежи не мога да се задоволя и да се откажа да търся комитета, който е образуван против държавата и народа. За хатър не оставям тая работа [5].Па ако я и оставя, ще ме съди моят народ. Извинявай, няма защо да плачеш, трябва да говориш!

– Моля, освободи ме от тая забъркана работа. Не знам нищо.

– С отговор „не знам нищо“ не може да мине. Ще накарам да докарат Петко Милев да ти каже в очите, че ти не само знаеш работата, но и че списъка е писал даскалът, че ти си го предал на селския чорбаджия Петко Милев и че после си го изгорил.

– Аз не съм лош човек, моля ви, милостиви господине!

– Да повикаме ли сега чорбаджията Петка, за да ти каже в очите, че си бил вписан в комитетския списък и че ти си накарал даскала да състави тоя списък?

– Повикайте го, нека каже!

Показания на Петко Милев в присъствието на хаджи Станя

– Хей, Петко Милев, хаджи Станьо не знае нищо за Димитра, който дошъл от Сърбия да образува комитети. Ти какво ще кажеш?

– Станьо и Станчо, синовете на неговия брат, говориха днес и двамата пред него, бива ли той да отрича?

–Тоя хаджи Станьо участва ли на събрание в училището за образуване на комитет? А беше ли и ти там?

– Събрание направихме. На него беше и тоя хаджи Станьо, дето е до вас.

– В съставения на събранието списък записа ли се и хаджи Станьо?

– Да, записа се.

– Пари даде ли, колко гроша даде?

– Пръв от всички ни даде хаджи Станьо. Той даде 500 гроша.

– Как беше надписан комитетският списък?

– Той беше надписан „Читалище“.

– Какво купихте на Димитра със събраните пари?

– На Димитра бе купен един кон за 1100 гроша, за да обикаля селата. Коня купиха от Васила [6],който е тук затворен.

– Кой купи коня?

– Купили го момчетата, които записаха в списъка по 50, по 100 гроша.

– Хей, хаджи Станьо, ето чорбаджията Петко Милев разправя в очи те ти, че си влизал в комитета, че ти пръв си се записал в списъка, че си се присъединил към другите. Какво ще кажеш на това?

– За такава работа пари не съм давал.

– И тъй, не си ли бил нито един ден с Димитра на събранието?

– Не съм бил.

– С такива приказки „не съм бил“ няма да се отървеш. Синовете на твоя брат – Станчо и Станьо, Петко Милев и нападателите на хазната говорят ,че ти си влизал в комитета. Съмва се вече, да те освободим! Иди и размисли! Сутринта ни дай отговор!

– Много добре, господине! Да помисля!

– Хубаво, елате и подпишете показанията си от очната ставка!

– Да подпишем.

Подписали: хаджи Станьо, Петко Милев

Нов разпит на хаджи Станя, извършен на 26 октомври 1872 [7]

– Хей, Станьо, майка ти Милка намерила Ненка и я накарала да изведе Димитра от Тетевен. Тъй каза Ненка при разпита ?. Как стана това, какво знаеш ти, кажи!

– Когато устроиха бягството на Димитра, аз бях тук.

– Димитър се криел у вас.

– Той беше скрит в къщата на Петко Милев.

– Ако е бил скрит в къщата на Петка, защо устройва бягството му твоята майка – Милка?

– Това не знам, господине.

– Димитър е бил скрит във вашата къща. Задигнатите от хазната пари той донесъл у вас. Кажи: де са парите?

– Димитър и хаджи Станьо занесоха парите в къщата на Петко Милев.

– У теб има и други пари, освен тия, къде са?

– У мен имаше около 1000 гроша. Предадох ги. Други пари няма. И на брат ми Станча дали 1000 гроша.

– Кой ви даде – на теб и на брат ти, парите?

– Даде ни ги Анастас от Плевен.

– Защо ти дава Анастас пари?

– Даде ми ги, за да не издам работата. Но защо той е дал на брат ми, не знам.

– Като ти даваше пари, какво ти каза?

– „Внимавай, да не издадеш тия хора. Ето,сега ти се дават тия пари, но ако издадеш, ще те убием.“

– Откъде познаваше тия хора и работата им?

– Дадоха ми тия пари, за да не издам Димитра.

– Кога ти ги дадоха?

– Преди една седмица.

– Димитър от Сърбия оставил на майка ти Милка пари. Когато за- почва претърсването на някои къщи, майка ти не задържа парите в къщи, а ги предава на попадията, която пък ги занася на Димитра в училището. Димитър заравя парите в мазето и под едно дърво. Как стои тук работата?

– Не знам за тия пари. Но Димитър от Сърбия ги постави в една цедилка, т.е. в една голяма торба, натовари ги на гръб и ги занесе в къщата на хаджи Станя. Аз го попитах къде ще носи тия пари, той отговори: „Ще ги занеса у хаджи Станя. Ако ги потърсят – хаджи Станьо е богат човек, не ще се усъмнят, че парите са у него. Пък и ако ги намерят, ще помислят, че той може да има толкова пари и работата няма да се разкрие.“

– Когато Димитър ти каза тия думи, кой беше там?

– Димитър идваше отдолу в селско облекло. Той ме срещна на пътя. Нямаше никой. На гърба си носеше пари. Те бяха бели меджидиета.

– Откъде знаеш ти, че са били бели меджидиета?

– Запитах Димитра – какви са тия пари, а той ми отговори „Бели меджидиета са.“

– Много добре, това ще проверим. Ела тук да се подпишеш!

– Да се подпиша.

Подписал: Станьо

Разпит на Анастас поп Христов [8] от Плевен, извършен, на 26 октомври 1872

– Как е името ти и името на баща ти? Откъде си?

– Името ми е Анастас, а на баща ми – поп Христо. От Иванова[?] махала съм, Плевенска околия.

– На колко си години? Какво е занятието ти?

– На 45 години съм. Занимавам се с търговия на вълна и други.

– Щом като си от Плевен, какво търсиш тук? Ти си довел тук Димитра от Сърбия, за да образува комитет?

– Когато аз дойдох, намерих Димитра тук. Той беше в къщата на Доча. Научили се, че съм дошъл, и ме повикаха. Видяхме се в къщата на Доча.

– Защо те повикаха и какво приказвахте?

– Когато намерих Димитра в къщата на Доча, аз го запитах: „Какво търсиш тук?“ Той отговори: „Сега поставих работата в ред.“ Попитах относно образуването на комитети: „Има ли тук комитет?“ Той отговори: „Има. И тук има, има и в Черни Вит, в Етрополе и в Правец.“

– Ти и по-рано си се срещал някъде с Димитра, къде се среща?

– Брат ми Данаил има дюкян в гр. Турну Магурели, на влашкия бряг. Там го видях за пръв път. След като Димитър разговаря с брат ми и си отиде, запитах брата си: „Кой е тоя човек?“ А той ми отговори: „Тоя човек е дошъл от Италия, от боя дошъл.“ Каза, че бил македонец и още: „Тоя Димитър ще мине отвъд да образува комитети, да убеждава хората.“ Оттам аз дойдох тук и го намерих в къщата на Дочо Мръвков.

– Кой го довежда в къщата на Дочо Мръвков, с кого е дошъл тук?

– Аз не знам с кого Димитър е дошъл тук. Преди 17 дни, когато бях в Плевен, брат ми Данаил изпратил до мен от Влашко един човек да му устроя среща с Димитра. И аз взех човека и с една каруца го докарах тук и го събрах с Димитра в къщата на Дочо Мръвков. Той престоя тук 5–6 дни в хана на Станя и си отиде.

– Къде отиде оттук, и с каква задача?

– Той дойде да види какво е свършил Димитър по комитетската работа.

– Дошлият от Плевен човек престоял тук с Димитра 10–15 дни. Беше ли ти с тях, когато се разговаряха помежду си?

– Оня човек престоя тук 7–8 дни. Те се разговаряха помежду си така: „Какво направи?“ – „Тъкмо устройвам сега комитетите тук, в Правец, в Извор, в Етрополе и в Тетевен. Убедих много хора от колибите Черни Вит.“

– Той не назоваваше ли тия хора по имена?

– Не, не ги назоваваше.

– Казваш, че брат ти Данаил изпратил човек, за да образува комитети в пределите на Османската държава. Ти тогава трябва да си глава на комитетите. Идването ти от Влашко тук и отиването ти там е във връзка с комитетската дейност. В това няма съмнение. Кажи истината!

– Не знам. Не съм твърде осведомен.

– Казваш, че не знаеш. От обраната хазна Димитър ти дал 4000 гроша дял. Извадихме ги под стаята и от градината на даскал Пеевата къща, дето си бил отседнал. И дори ти с твоята ръка ги извади. За нас стана ясно, че ти си взел тия пари за комитета. Няма съмнение, че освен че си влизал в комитета, но си дори и негов председател. Кажи истината! Ето и твоят другар присъства!

– Питайте даскал Ивана [9]! Той е писар на комитета и на всеки [комитет] поставя мюсюлманско име. Даскал Иван знае най-добре от всички нас истината. Това е вярното.

– Кажи истината: чии са тия книжа и комитетски документи, които сега намерихме?

– Когато миналия петък дойде от Влашко тук Георги [10], изпратен от страна на моя брат да образува комитети,те се събраха в хана на Станя, който седи до мен. И даскал Иван беше там. Иван познава работата от всяка една страна.

– Какво разговаряха в хана и кои бяха там?

– Даскал Тодор [11] от Етрополе, Димитър Стамболиев от Голям Извор, Хаджията – брат на даскал Тодора от Етрополе, Петко Милев от Тетевен и Марко Йончев от Тетевен. Човекът, който бе пристигнал по комитетската работа, запита: „Как проведохте работата тук?“ На което те отговориха: Ние сме поставили работата в ред, не се безпокойте!

– Само толкова ли говориха?

– Да, това казаха за комитета. После запитаха даскал Тодора от Етрополе: къде отива? Той отговори, че отива във Влашко, за да търси обирачите [на хазната].

– Когато той каза, че отива да търси обирачите, тия, които бяха около даскала, не му ли рекоха нещо?

– „Няма нищо“, каза Димитър. А Петко и другите му рекоха: „Отиваш във Влашко да търсиш обирачите, а работите са тук. Но ти върви!“

– Като чу, че „работите са тук“, даскал Тодор каза ли нещо?

– Той каза: „Знам, че са тук. Обаче аз ще отида да обиколя.“

– Не стана ли още някоя друга дума?

– Сложиха софра. Нахранихме се. Но Петко и Марко не ядоха. Ядохме аз, даскал Тодор от Етрополе, тукашният даскал Иван, Димитър и Хаджията, всички ние петимата. После даскал Тодор и Хаджията възседнаха конете си и си заминаха.

– Слушай, човекът който дошъл от Влашко, за да търси теб и Димитра, престоял тук 7–8 дни. Не се ли събираха на друго място? Събирайки се било в хана, било в „школото“, не казаха ли нещо?

– Друго събрание освен това не е ставало и не съм видял.

– Димитър тук скрито ли живя? Не излизаше ли да се разхожда по чаршията?

– Не съм го виждал по чаршията. Виждал съм го само в Станьовия хан и в къщата на Доча.

– Ще се подпишеш ли за правотата на думите, които каза?

– Ще се подпиша.

Подписал: Анастас поп Христов от Плевен

Разпит на Анастаса при очна ставка с ханджията Станя

– Анастасе, кой извади тия комитетски книжа и кой ги донесе тук?

– Извадили ги от къщата на Пано [12]. Пано каза, че ги донесла Милка, майката на Станя,който седи тук до мен.Питайте Милка! Тя каза: „Даде ми ги даскал Иван.“

– Винаги, когато повикаме Милка в стаята за разпит, тя поставя претекст, че е болна. Каква е болестта ?, с цел да не издаде работата ли?

– Не знам с каква цел е, но болестта ? е стара. Някога мъжа ? го убиха в Църквенската гора, Плевенско [13].И сега, щом тя се разтревожи от подобно нещо, разтупва ? се сърцето.

– Хей, Станьо, ето твоята майка извади комитетските книжа и ги донесе. От страх я хвана болестта и ние не можем да я разпитаме. Ние, съдът, отидохме при нея в хана и заседавахме там. Кажи ти каквото знаеш!

– Болестта на майка ми не е лъжа. Щом се развълнува, отсичат ? се ръцете и краката за цяла седмица и тя загубва съзнание. Това знаят и съседите. – Каквото има да се прави в това отношение, властта може да го направи. Като се знаеше това, не трябваше да се постъпва така. Снощи майка ти устрои бягството на Димитра – истинският председател на комитета [14]. Това се установи. И ти знаеш. А пак сега тя криеше комитетските книжа.

– Аз не знам как тя е устроила бягството на Димитра. Болестта ? е стара. Явява се постоянно.

– Кой даде на твоята майка тия комитетски книжа?

– Даде ? ги даскал Иван.

– Знаеш ли ти, че даскал Иван влиза в комитета?

– Той води цялата работа. И нас той измами, та ни накладе тъй на огъня.

– Вие не знаете ли какво е наказанието за комитите? Защо се готви бунт против държавата, защо бе необходимо да участвате и вие и защо присъствахте на събранията, коя е причината? Станьо и Анастасе, кажете истината!

– Подлъгахме се.

– Кой ви подлъга?

– Уйдисахме на дявола, измамихме се.

– Станьо, теб кой те подлъга?

– Даскал Иван ме подлъга, та ме сполетя нещастието.

– Анастасе, кой пък теб те подлъга?

– Измами ме брат ми. Макар аз да му казах във Влашко: „Отказвам се от тази работа, не влизам в беля“, той настоя: „Не бива, заведи тоя човек отсреща!“ После бях в Плевен. При мен дойде от Влашко Георги с писмо. Аз го взех и го доведох в Тетевен. Устроих му среща с Димитра.

– Освен това, какво друго знаеш?

– Това знам. Друго не ми е известно.

– Станьо, ти не знаеш ли нещо друго?

– Всичко знае даскал Иван, разпитайте него! Друго не ми е известно.

– Станьо, какво знае твоят брат Станчо? Знае ли той, че майка ти е закопала тия книжа?

– Когато даскал Иван донесе на майка ми книжата, брат ми Станчо беше в Ловеч. Дали той се е научил, не знам.

– Хей, Анастасе и Станьо, тия ваши признания правдиви ли са, няма ли някаква лъжа?

– Няма никаква лъжа. Казаното и от двама ни е вярно.

– Заклевате ли се, че е така?

– Заклеваме се.

Дават клетва.

– Елате, сложете подписите си!

– Да се подпишем.

Подписали: Анастас, Станьо

Нов разпит на ханджията Станча, син на хаджи Ивана, и на неговия брат Станьо

– Хей, Станчо, кой даде на майка ти тия комитетски книжа?

– Всички писма, които идеха от Влашко, получаваше даскал Иван. Щом пристигнеха, правеха в училището събрание. На това събрание, даскал Иван прочиташе дошлото писмо. Очевидно той ги е дал.

– Кои присъстваха на събранието?

– Хаджи Йончо, Лальо Ботев [15], Петко Милев, хаджи Станьо, идваха и всички, които съобщих вчера.

– Щом като тия книжа получаваше даскалът, той защо ги е дал на майка ти? Даскалът няма ли си своя къща? Повикахме майка ти, за да я питаме за това, но тя взе, че се разболя и не можахме да започнем разпита ?. Интересно, защо беше необходимо това?

–Аз не знам защо ги е дал. Сам даскалът си знае, попитайте него. При това тия дни бях в Ловеч и не ми е известно нищо по предаването на книжата. Измамили са майка ми. Казали са ?: „За бога, вземи тия книжа, скрий ги!“ И тя ги е взела и ги е скрила. Майка ми се е уплашила, че идването ? тук ще ? донесе неприятности, а и без това, понеже тя е обхваната от някаква боязън, от няколко години насам щом се разтревожи, събужда се у нея боязънта и тя лежи със седмици в безсъзнание. Заради това не е могла да разправи по каква причина даскалът е дал на нея тия книжа.

– Станчо, ето, заедно с брата ти Станя, дойде и майка ти. Ще ги разпитам по въпроса.

– Разпитвайте ги, и ние да чуем.

– Милке, ти преди малко каза, че си болна и aз те пратих да си отпочинеш. Тая работа как стана? Мина ли ти болестта?

– Болестта ми е стара. Щом се така разтревожа, и се разболявам. Лежа цяла седмица. Сега ми мина.

– Каква е болестта ти?

– Някога разбойници убиха мъжа ми. Щом се много разтревожа, обхваща ме припадък и аз падам в безсъзнание.

– Ние с нищо не сме те разтревожили, за да припаднеш. Защо тогава припадаш?

– Да пази бог, от вас нищо не съм видяла. Но се разтревожих, щом бяха затворени синовете ми.

– Кой ти даде книжата и какво направи с тях?

– Книжата ми даде даскал Иван, който е тук, като ми каза: „Скрий ги!“ И аз ги взех и ги закопах в къщата на баба Мария Янковица [16].

– Защо не ги закопа в твоята къща?

– Поради страх, че, като дойдете тук, ще търсите, затова именно ги закопах в нейната къща.

– Хей, Станчо и Станьо, чухте ли показанията на майка ви?

– Чухме.

– Това ли е истината? Кажете, за бога!

– Истината е, че даскал Иван е секретар на комитета. Името му в комитета е Арслан Дервишоглу Мехмед Кърджалъ [17]. И тия книжа ще да са подпечатани с печата Мехмед. А печатът е негов.

–Верни ли са тия ваши признания? А чичо ви хаджи Станьо влизаше ли в комитета, как стои въпросът?

–Писмата от Влашко идваха направо до даскала. Даскал Иван ги разгласяше на всеки един. Той ги събираше в читалището, устройваше събрание. Там им прочиташе и разясняваше пристигналите писма. И чичо ни хаджи Станьо винаги присъстваше на събранието. С тях беше и Петко Милев.

– В потвърждение верността на признанията ви елате и сложете подписите си!

– Да се подпишем.

Подписали: Станчо, Станьо, [знак за отпечатък от пръст на] Милка

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. Касае се за къщата на Станьо хаджи Иванов.

2. Биографични бележки за хаджи Станьо хаджи Станчев Врабевски, председател на Тетевенския комитет, вж. у Д.Д.Стойчев, пос.съч., стр.100.

3. „Махмуд ага“ е тетевенският мюдюр. Хаджи Станьо иска да представи работата така, уж че се касае за списък на спомоществователи на тетевенското училище, затова той намесва и името на мюдюра.

4. Мазхар паша повтаря пред хаджи Станьо показанията на Петко Милев, които поставят хаджията в затруднение.

5. Изразът „за хатър не оставам тая работа“ говори за приятелските отношения, които по-рано са съществували между Мазхар паша и хаджи Станьо.

6. Васил е Васил Петров от Орхание (вж. разпита на Иван Фурнаджиев mf-kdjdjcu).

7. Разпит на Станьо хаджи Иванов, брат на Станчо хаджи Иванов.

8. Анастас поп Христов е известен повече под името поп Хинов.

9. Даскал Иван е Иван Лилов Фурнаджиев от Сопот (Вазовград), учител в Тетевен.

10. Георги е Георги Стефанов-Фердинанд (срв. разпита на Иван Фурнаджиев).

11. Даскал Тодор е Тодор Пеев от Етрополе.

12. Пано е Пано Кунчев Рогозаров, учител в Тетевен през 1872/1873 учебна година (Д. Д. Стойчев, пос. съч., стр. 57 сл.).

13. Съответното място в турския текст гласи: „Пидевне каза-сънда Чиркова (дали не е Чериково – Садовец, Луковитско?) балканънда урмушлар.“

14. Разпитът се извършва на 26 октомври, значи Ненка е извела Общи от Тетевен за Гложене на 25 вечерта.

15. Марко хаджи Йончев, а не „хаджи Йончо“, „Лальо Попов“ а не погрешно написаното „Ботев“.

16. „Баба Мария Янковица“ (или Панковица, срв. стр. 83) ще да е някоя съседка на Милка.

17. Изглежда, че Станчо нарочно заблуждава съда, като казва, че името „Арслан Дервишоглу Мехмед Кърджалъ“ било псевдоним на даскал Иван Фурнаджиев, секретар на Тетевенския комитет, когато то е псевдоним на Васил Левски.