събота, декември 08, 2018

История на японското кино - Част III - 5

АВТОР: АКИРА ИВАСАКИ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

III. ФОРМИРАНЕ НА КИНОТО

5. Каору Осанай и неговата група

През 1920 година, почти едновременно с организирането на компанията „Тайкацу“, в киното дошъл Такеджиро Отани, успешно подвизаващ се до това време в театъра.

Отани започнал своята дейност с невисоката длъжност на импресарио в района „Кансай“ и изминал дълъг, изпълнен с полети и падения път до един от най-влиятелните предприемачи в театралния свят. Той странял от безсмисления риск, но в същото време притежавал предприемаческа инициатива, която го водела от една нова, неизследвана активна област към друга. И като се убедил, че след време киното ще стане любимо изкуство и развлечение за масите, той веднага започнал да си пробива път в света на филмовото предприемачество.

Отани бил вече на четиридесет и три години. На тази възраст талантът му на предприемач достигнал своята висота, плановете, които чертаел, винаги имали под себе си реална основа. Отначало той поканил за свой главен съветник Каору Осанай и отворил под негово ръководство театрално училище, но когато се убедил, че то не носи приходи, а ръководството му витае в облаците, веднага го превърнал в „изследователски институт“, а базата на кинокомпанията „Шотику“ пренесъл в „Камата“, като поставил работата ѝ на строго търговска основа.

По това време Осанай, разочарован от движението за новия театър шингеки, което стигнало до задънена улица, а също така пришпорван от присъщия на характера му интерес към всичко ново, приел с удоволствие проекта на Отани, който му възложил да оглави „изследователския киноинститут“ „Шотику“ („Шотику кенема кенкюшо“), като предварително го отделил от кинокомпанията „Шотику“ в самостоятелна организация. Осанай, разбира се, се радвал на отворилата се пред него възможност за свободно творчество. В института той, заедно с млади хора, обсебени от същите идеали, възнамерявал да осъществи художествените експерименти, които по това време не можели да се реализират на сцена. Негови помощници били Минору Мурата, Кийохико Ушихара, Ясуджиро Симазу, Дайсуке Ито, Комацу Китамура и Денмей Сузуки – тези младежи, от чиито среди по-късно излезли много забележителни дейци на японската кинематография.

Отани поканил при себе си на работа специалисти по кинотехника от Америка. Един от тях бил Хенри Отани, станал известен като отличен оператор в киностудията „Парамаунт“.

Преди това японските оператори снимали филмите както им дойде, само и само да има какво да се покаже на екрана. Хенри Отани обучил за първи път японците да снимат филми така, че да се получат красиви, интересни кадри, предаващи изискваната от сюжета атмосфера. Отани започнал Япония с техниката на монтажа.

Не е удивително, че много първокласни японски кинооператори, сред които и Митио Мидорикава, минали през обучителната школа на Хенри Отани. Няма да е преувеличено да се каже, че Отани издигнал с няколко степени техниката на японската кинематография.

Първото произведение на ръководения от Осанай киноинститут „Шотику кенема кенкюшо“ бил филмът „Призраци по пътя“, за който се смята, че е един от жалоните в японското киноизкуство. Филмът е преработка на пиесите „Дете на улицата“ на Вилхелм Шмидбон и „На дъното“ на Максим Горки. Можем да си представим доколко той (както всички японски новаторски филми по това време) е бил пропит от духа на европейските пиеси, несвързани изобщо с живота в Япония. Сценария за филма написал Кийохико Ушихара, току-що завършил факултета по английска литература в Токийския университет. Общото ръководство осъществявал Осанай. С режисурата се заел Минору Мурата, в главните роли се снимали Корея Хигашикуни (станал известен по-късно под името Денмей Сузуки), Юрико Ханабуса, Комей Минами и Харуко Савамура. Във филма участвали също така Осанай, Мурата и Ушихара. Накратко казано, целият институт се заел с огромен ентусиазъм да създаде експерименталния филм. Но въпреки старанията на създателите му, филмът се оказал неясен, разпокъсан, слаб. Той се състои от няколко новели. Както претърпял бедствие кораб търси тихо пристанище, така и музикантът Сугино (Корея), разочарован от живота заради неуспехи в музикалния с8вят, заедно с жена си (Харуко Савамура) и дъщеря си (Митико Хисамацу) заминава за родната Такахара. След това във филма се разказва за дъщерята на богаташ (Юрико Ханабуса), която също живее в Такахара, за млад дървар (Минору Мурата), за дошли в Такахара скитници и т. н. Новелите са обединени от една главна тема – съпоставка на търпимостта и нетърпимостта между хората. В което несъмнено се чувства влиянието на филма „Нетърпимост“ на Грифит, прожектиран малко преди това в Япония. Влиянието на Грифит се усеща силно и в използването във филма на няколко „паралелни действия“.

Но въпреки неуспеха от гледна точка на художествените си достойнства филмът „Призраци“ бил приет благосклонно от зрителите. Това означавало, че в Япония вече е започнал да се създава контингент от любители на „интелектуалните“ филми, приобщаващи се към многобройните шедьоври на киноизкуството, които един след друг се внасяли по това време от Америка и Европа. Така филмът „Нетърпимост“ се прожектирал по екраните на Япония само две години преди това, а „Кабинетът на доктор Калигари“ – почти заедно с „Призраци по пътя“.

Но пътят към съвършенството бил още дълъг. През 1921 година била завършена първата режисьорска работа на Ушихара – филмът „Залез в планините“ („Яма куруру“, сценарист Комацу Китамура). През същата година режисьорът Минору Мурата завършил филма си „Знаеш ли ти?..“ („Кимийо сарадзуя“). След това киноинститутът се закрил, а Осанай се върнал отново към театралното поприще. Мурата отишъл в кинокомпанията „Никкацу“, а Ушихара и Симазу – в студията в „Камата“.

(Следва)

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

I. ЯПОНСКОТО КИНОИЗКУСТВО И СВЕТОВНОТО КИНО

1. Оценка на японските филми в чужбина

2. Особеният стил на японските филми

3. Историческата задача на японското кино

II. ПОЯВА НА КИНОТО В ЯПОНИЯ

1. Поразителният успех на „движещите се картинки“

2. „Движещи се картинки“, кабуки, симпа

3. Дейността на Шодзо Макино

4. Изискванията на прогресивните зрители

III. ФОРМИРАНЕ НА КИНОТО

1. Хората, желаещи да осъвременят киното

2. Новаторската дейност на Норимаса Каериям

3. Ейзо Танака - художникът новатор

4. Томас Курихара и Джуничиро Танидзаки

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.