Фандорн и Фандорин

АВТОР: БОЛИС АКУНИН (ГРИГОРИЙ ЧХАРТИШВИЛИ)

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Когато пишеш роман или повест, най-трудно е да дадеш правилното име на всеки герой. По-скоро - да отгатнеш как наистина се казва. Защото ако не го повикаш със съответното име, няма да се обади, няма да заговори. Вместо жив човек ще имаш книжен фантом, който замразява всичко, до което се докосне.

Тук няма никакви правила. Нужни са търпение и слух. Ходиш, мърмориш под нос различни имена, записваш, след това зачеркваш. Ако ти провърви - изведнъж ще чуеш сребърен звън. Да! Обади се! И нататък всичко е лесно, само успявай да записваш.

Това не винаги се получава. Моите книги, уви, са пълни с призраци, които само изпълняват някаква сюжетна функция, а за мене така и не оживяха. Слух и търпение не ми достигнаха.

Понякога - не толкова рядко - получавам със задна дата потвърждение, че името на героя е било правилно намерено. Защото то се появява по някакъв начин в реалния живот.

Ето най-скорошния пример, за да се разбере, как става това.

Вчера ми писа на лични една читателка, която живее в провинциално японско градче. Попита ме: не е ли това прототипът на вашия герой (Ераст ФАНДОРИН - бел. П. Н.)? И ми изпрати линк.

На снимката - паметник на холандски инженер, който работил в Япония през 70-те години на 19 век. В Нидерландия този човек е отдавна забравен, а в Япония го помнят. Японците му направили надгробен паметник и го поддържат със свои средства на амстердамското гробище. Защото при тях има 恩, благодарствен дълг. По време на войната, когато ксенофобските власти искали да претопят паметника за военни нужди, местните жители го закопали и го скрили. След това го върнали на мястото му.

А ви разказвам всичко това, защото холандецът се казвал Корнелиус ван Дорн (на японски фамилията му се чете "ФАНДОРН"). Никога преди не бях чувал за него.