История на японското кино - Част IV - 1

АВТОР: АКИРА ИВАСАКИ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

IV. УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА НЯМОТО КИНО

1. Голямото земетресение и неговите последици

На 1 септември 1923 година Токио и целият район Канто били разтърсени от страшно земетресение, което отнесло сто хиляди човешки живота, разрушило стотици хиляди къщи, парализирало производството, икономиката и транспорта на Япония и разтърсило из основи японското общество. Само по себе си земетресението било чисто физическо явление, възникнало в резултат от случайно разместване на пластовете дълбоко в земята, но то станало неочаквано причина за взрив от социални и политически предубеждения, таящи се в психиката на японеца, усилило социалната дезорганизация и предизвикало истински хаос във всички области на живота в Япония. Това се проявило по-специално при погромите и убийствата на социалисти и живеещи в Япония корейци.

Един от най-популярните писатели по това време, Кан Кикучи, си признал откровено как в нощта, когато видял издигащите се към небето на столицата огромни червени стълбове на пламъците, решил, че е дошъл краят и на литературата, и на изкуството. За очевидците това била страшна нощ, когато хората губели вяра даже в бъдещето на човечеството. Тази нощ можела да се сравни единствено с взрива на атомната бомба, хвърлена над Япония много години по-късно.

Земетресението разрушило много и изменило много. Не избегнало загубите и в доста неща се променило и японското кино. Наистина, не в такива мащаби и не толкова радикално, както други области на производството и културата.

Кинокомпанията „Никкацу“, преди още да преодолее напълно последствията от земетресението, закрила студията в „Мукоджима“ и се пренесла в Киото. „Шотику“ също отправила на запад работниците от студията си в „Камата“. За щастие малко преди земетресението и двете компании започнали да строят в Киото („Никкацу“ в района „Дайшогун“, а „Шотику“ - в „Шимогамо“) киностудии за производство на филми в стил „джидайгеки“.

Но и в това тежко време ловките предприемачи не дремели. Те веднага пуснали множество набързо снимани филми, посветени на земетресението. По екраните на Япония скоро се появили филмите „Пред лицето на смъртта“ („Си ни менсите“, компания „Шотику“, режисьор Тадамото Окубо), „Разгневената земя“ („Дайти ва окору“, компания „Шотику“, режисьор Кийохико Ушихара), „Сред развалините“ („Хайкьо но нака“, компания „Никкацу“, режисьор Кенджи Мизогучи), „Земята се тресе“ („Дайти ва юярагу“, компания „Никкацу“, режисьор Сузуки Кенсаку) и други. Една година след земетресението „Шотику“ преместила отново групата, занимаваща се със създаването на филми от жанра „гендайгеки“, в „Камата“. А „Никкацу“ повече от десет години останала в „Дайшогун“. Така град Киото станал в продължение на много години център на японската филмова промишленост. Даже наричали града „японския Холивуд“.

Земетресението се превърнало в една от причините за лъжливия бум, наречен „възстановителна конюнктура“. В действителност тя нанесла на японската икономика много сериозен удар. Благодарение на това, че Япония участвала само номинално в Първата световна война, японският капитализъм, като се възползвал от благоприятната конюнктура, разширил военното производство и спечелил от военните поръчки огромни печалби. Но разширението на производството не можело да продължи дълго. Веднага след войната започнал процес на свиване на производството.

Благоприятната конюнктура свършила и цялата японска икономика изпаднала в дълбока депресия. Класата на капиталистите се стремяла да излезе от депресивното състояние чрез така наречения „социален дъмпинг“, с други думи - чрез прехвърляне на икономическото бреме върху работническата класа и особено върху селяните. Стоварилата се върху Япония през март 1920 година първа следвоенна икономическа криза се превърнала в хронична депресия, съпроводена от недостатъчна натовареност и ликвидиране на предприятията, локаути, намаляване на работната заплата и нарастване на трудовите конфликти.

През 1921 година в предприятията „Мицубиши“ в Кобе и в корабостроителницата“Кавазаки“ избухнала стачка, която обхванала тридесет и пет хиляди работници. През 1922 година през Япония преминала нова вълна от стачки. Стачкували работниците от текстилните фабрики и трамвайните работници в Осака, докерите в Йокохама и други. През тази година политическите вълнения и стачки обхванали целия свят. В Китай започнала знаменитата героична борба по железопътната линия Пекин-Ханкок. Обявили обща стачка металоработниците в Германия, миньорите в Америка, пристанищните работници в Италия. В Южноафриканския съюз стачката придобила революционен характер и била смазана от войските. Във Франция избухнал обхватен метеж на моряците.

В годината на земетресението (1923-та) по цяла Япония демонстрирали огромни тълпи безработни. За да предотврати рязко нарасналите сблъсъци по селата, японското правителство издало специален закон за регулиране на арендните конфликти. Такава била международната и вътрешната обстановка, когато в един ясен летен ден върху най-важния район на Япония, върху нейното сърце се стоварило земетресението.

Земетресението и хроничната икономическа криза предизвикали две реакции в психиката на японците. Едната от тях била разочарование и песимизъм, обхванали главно дребнобуржоазните слоеве на населението. Другата - социално прозрение, породило боен дух у работническата класа на Япония.

И е напълно естествено, че двете реакции намерили отражение в японското.

(Следва)

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

I. ЯПОНСКОТО КИНОИЗКУСТВО И СВЕТОВНОТО КИНО

1. Оценка на японските филми в чужбина

2. Особеният стил на японските филми

3. Историческата задача на японското кино

II. ПОЯВА НА КИНОТО В ЯПОНИЯ

1. Поразителният успех на „движещите се картинки“

2. „Движещи се картинки“, кабуки, симпа

3. Дейността на Шодзо Макино

4. Изискванията на прогресивните зрители

III. ФОРМИРАНЕ НА КИНОТО

1. Хората, желаещи да осъвременят киното

2. Новаторската дейност на Норимаса Каериям

3. Ейзо Танака - художникът новатор

4. Томас Курихара и Джуничиро Танидзаки

5. Каору Осанай и неговата група

6. След реформата в киното