История на японското кино: Дейността на Шодзо Макино

АВТОР: АКИРА ИВАСАКИ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

II. ПОЯВА НА КИНОТО В ЯПОНИЯ

3. Дейността на Шодзо Макино

Често наричат Шодзо Макино „баща на японската кинематография“. Наистина, Макино изпъквал с изключителните си способности в първоначалния период от развитието на киното в Япония. Но той по-скоро би трябвало да бъде наречен не „баща“ на японската кинематография, а посредник, свързал младото кино със стария театър кабуки.

Шодзо Макино е роден през 1878 година в град Киото, района Нисидзин Сенбон. В дома му имало театър и Шодзо от ученическите си години събирал своите връстници, за които организирал детски спектакли. Още тогава той проявил способностите си на „директор на трупа“ и на режисьор. Макино се занимавал сам с всичко, като се започне от декорите и се завърши с постановката на танците. Попил от детството атмосферата на театъра, познаващ прекрасно както външната, така и задкулисната негова страна, Макино се превърнал в този незаменим човек, от когото се нуждаело зараждащото се в Япония кино, и е напълно естествено, че той и японското кино са се намерили взаимно. Макино притежавал опита и интуицията на организатор, а също така художествено въображение. Разбира се, неговото художествено въображение не може да се нарече изтънчено, било е по-скоро банално. Но вкусът му се съчетавал прекрасно с баналността на току-що родилото се японско кино. И в това била причината за успеха на Макино.

Шодзо Макино бил на тридесет години, когато създал за Оное Мацуносуке филма „Битката край Хоноджи“. Оттогава до кончината на Шодзо Макино през 1929 година името му в продължение на 21 години ту изчезвало, ту се появявало по историческите страници на японското кино. През това време той създал много филми, няколко пъти основавал и ликвидирал кинокомпании, открил и възпитал безкрайно множество кинозвезди и режисьори и накрая дал на японското киноизкуство в лицето на своите синове Масахиро и Мицуо първокласни режисьор и първокласен продуцент.

През лятото на 1909 година, по време на пътуване по префектурата Окаяма, Макино попаднал на скитаща тълпа и забелязал в нея Оное, когото „заради лекотата му“ наричали „Мацу Водното конче“. По-късно Оное станал най-популярният киноактьор в Япония. През целия си живот той създал повече от хиляда филма, в които сам изпълнявал главната роля. Първият филм, създаден от Макино заедно с Мацуносуке, бил „Майсторът на го Таданобу“ („Гобан Таданобу“), сниман по пиеса от театъра кабуки. След това в течение на около три години те създали близо 170 най-различни филма (за невидими хора, дуели с мечове, благородни бандити, самураи, предани на господаря си, кървави отмъщения и т. н.), които станали, може да се каже, канони за филмите в жанр „джидайгеки“. Така Макино и Оное фиксирали формата на игралните филми „джидайгеки“ и им преправили път към бъдещето. По-късно дейците на японското кино, снимащи филми „джидйгеки“, полагали огромни усилия да се освободят от каноните, установени от Шодзо Макино, но и до ден днешен не може да се смята, че усилията им са се увенчали с пълен успех.

Следва)

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

I. ЯПОНСКОТО КИНОИЗКУСТВО И СВЕТОВНОТО КИНО

1. Оценка на японските филми в чужбина

2. Особеният стил на японските филми

3. Историческата задача на японското кино

II. ПОЯВА НА КИНОТО В ЯПОНИЯ

1. Поразителният успех на „движещите се картинки“

2. „Движещи се картинки“, кабуки, симпа