Колко струва лоялността към Русия?

АВТОР: ОЛЕГ-САНДРО ПАНФИЛОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

За лоялност говорим тогава, когато на някого плащат за запазване на отношения или за изпълнение на задължения. Покрай минималните разходи – за заплати и социални помощи – през тази година сумата за издръжка на руските военни бази в Абхазия, Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Приднестровието, Таджикистан и „Южна Осетия“ беше определена на деветнадесет трилиона рубли

При цензурата в Русия търсенето на реални цифри е съвсем неблагодарно дело, разходите например за поддържането на руската военна база в Таджикистан, създадена през 2004 година на основата на 201-ва мотострелкова дивизия, са засекретени. Договорът с правителството на Таджикистан е сключен до 2042 година и финансовата му страна никога не е била публикувана. Базата има три подразделения, в миналото дивизионни полкове и дивизиони – в Душанбе, Куляб и Кургантюбе: авиогрупа, три полигона и военна болница. В различни източници се споменават над шест хиляди военнослужещи, сключили договор, за които е определена месечна заплата от тридесет-четиридесет хиляди рубли само за редовия и сержантския състав. Средствата за ремонт на техниката, за гориво и за боеприпаси са тайна.

За Таджикистан лоялността към Русия беше определена още през 1992 година, когато в новата постсъветска държава започна гражданска война, при условие, че липсваше собствено оръжие. То беше складирано в 201-ва руска дивизия, откъдето изведнъж започна да попада в ръцете на борещите се помежду си страни. За Таджикистан това се оказа огромна трагедия – за пет години война с помощта на руско оръжие бяха убити около сто и петдесет хиляди души, но в замяна на това Русия получи лоялно правителство и пожизнен президент, който сега е привързан към Кремъл дотолкова, доколкото руският бюджет позволява да се харчи за поддържането на военната база. В Душанбе наричат това мярка за сигурност, която изглежда точно същата като в Сирия, където руските войски пазят спокойствието на Башар ал Асад.

Таджикистан е добър пример за безответна лоялност, като Душанбе участва във всички руски проекти – от ОНД до ШОС, но в отговор не получава инвестиции, които биха могли да възродят разрушената от войната икономика. Ако съдим по всичко, на Кремъл са му изгодни именно такива отношения – само да я има базата и възможността да се контролира тази територия от постсъветското пространство. Съседният Киргистан се намира примерно в същото положение, само че базата „Кант“ е много по-малка от тази в Таджикистан, а броят на руските войници, даже и да бъде построена втора база, не е известен. След реконструкцията се предполага, че там ще бъдат дислоцирани Су-27СМ, щурмови самолети Су-24 и Су-25, а авиобазата ще служи също и като междинно летище за стратегическите бомбардировачи Ту-95МС и Ту-160 от авиобаза „Енгелс“. Както в Таджикистан, Русия не плаща аренда за авиобазата „Кант“ по същата причина – създаване на условия за сигурност, макар че е трудно да се каже, че някой може да нападне Киргизстан.

Не се плаща и за 102-ра руска военна база в арменския град Гюмри с численост на личния състав около 5000 души. Най-вероятно единствената страна, на която Русия плаща за използване на територията ѝ, е Казахстан: парите – около двеста милиона долара на година – са за няколко полигона: в Западноказахстанска, Атирауска и Мангистауска област, а също и за аренда на полигоните „Емба“ и „Саръ Шаган“. Но и тези суми са по-скоро символични, отново свързани с лоялността на Казахстан към стратегическия партньор. Много обстоятелства бяха договорени при създаването на пародийната в сравнение с НАТО организация, наречена ОДКС, така че всичките военни структури на страните членки могат да бъдат използвани от Русия по всяко време.

Лоялността на страните от ОНД е само данък за традиционните отношения с Кремъл: в началото на 90-те години Русия не криеше, че е готова да признае бившите съветски републики за независими в замяна на същата лоялност и обещанието да не се съпротивляват особено, ако в един прекрасен ден Москва обяви внезапно за създаването на нова империя. При Борис Елцин от идеята за реванш страдаха основно военните и чекистите, през 1999 година те най-сетне дойдоха на власт и лоялността се превърна в задължения. Сега Кремъл не уговаря особено Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан да бъдат сговорчиви – Митническият съюз изравни всички, всички станаха еднакво бедни.

Лоялността на днешните страни, попаднали под влиянието на Русия, е само повторение на съветската история, когато, ръководен от същия принцип, Кремъл дружеше с Куба и Никарагуа, с Ангола и Монголия – „ние ви даваме пари, вие ни давате територия за бази, а ние си затваряме очите за нарушаването на човешките права и ви наричаме гордо „страни с народна демокрация“. Не е ясно защо кремълските счетоводители са водели на отчет дълговете, но след разпадането на СССР стана ясно, че за издръжката на лоялните страни са похарчени десетки милиарди долара. Неизвестно защо ги наричат дългове, но в действителност те са заплащане на услуги, като в публичен дом – който храни момичето, той го използва.

Руският пропаганден сайт „Sputnik“ привежда няколко цифри – колко струва на Русия издръжката на лоялните страни. Въпреки че цифрите са приблизителни, те все пак надхвърлят милиард долара на година само за поддържане на военните структури. А най-скъпо „удоволствие“ са харчовете за сепаратистите. „Sputnik“ не посочва изобщо разходите за издръжка на „тяхтамгиняма“ в „ДНР“ и „ЛНР“, за модернизация на военните бази в окупирания Крим. Там разходите са разностранни, те засягат не само военните структури. В основата си бюджетният дефицит на Крим превишава един път и половина доходната част, което поставя полуострова в зависимост от руския бюджет и го превръща в територия, за която руският данъкоплатец ще плаща „налог“ за лоялност.

Лесно е да се намери в интернет списък на страните, чиито дълговете от 1992 година Русия опрощаваше и на които Съветският съюз плащаше пари за лоялност в продължение на десетки години. Нито една от тези страни не влиза в списъка на „страните от третия свят“, а много от тях са до ден днешен слаборазвити. Защо СССР харчеше огромни суми, ако само на Куба бяха опростени 31,7 милиарда долара, а вложените пари не отидоха за полза на икономиката? Единствено заради това кубинският режим да одобрява прищевките на Кремъл, да позволява да се разполагат ракети с ядрени бойни глави и да гласува правилно в ООН. Седемнадесетте страни с опростени дългове са само част от тези, които бяха лоялни на главната комунистическа страна и които се опитваха да изграждат същите диктаторски режими – с червени знамена и концлагери.

В Кремъл изглежда би трябвало да осъзнаят този странен метод да се хвърлят пари на вятър само заради временната изгода периодично от подхранваните страни да се говори нещо любезно по адрес на руските власти или лично на Путин. От началото на 90-те години, веднага след разпадането на СССР, се появиха още няколко „черни дупки“, където пропаднат огромни парични средства, осигурявани от руските данъкоплатци. Както преди, когато комунистите подкрепяха никарагуанските или анголските социалисти, сега техните наследници подкрепят сепаратистите, които гледат на Москва като на спасител и получават в замяна военни бази и подаяния. Абхазия, Приднестровието и „Южна Осетия“ са се превърнали в помийни ями на световната икономика, където няма нито развитие, нито перспективи за нормален живот.

Къде плаща днес Русия за лоялност? От 2009 година в Абхазия е дислоцирана 7-ма обединена военна база на руските Въоръжени сили с численост на контингента 4000 души. Основни пунктове на базирането: бившите миротворчески обекти и военното летище „Бамбора“ в района Гудаути, полигона и част от пристанището на Очамчира, съвместните руско-абхазки военни гарнизони в Кодорското дефиле и около Ингурската ВЕЦ. Освен това към състава на военните бази се числят военно-административните и медицинските обекти в различните населени пунктове на Абхазия. Към тях трябва да се добавят и граничните подразделения на ФСБ. От 2009 година в „Южна Осетия“ е дислоцирана 4-та руска военна база с численост 4000 души. Основни пунктове на базирането – в Цхинвали, полигона в Дзарцеми, военното градче и авиобазата в Джава, военното градче на четири километра северно от Цхинвали, летището за съвместно базиране в селището Курта.

Най-голямо присъствие на руски войски има в Приднестровието. Там в района на населения пункт Кобасна се намира все още един от най-големите оръжейни складове в Европа, принадлежащ на бившата 14-та армия на СССР. Там също има над сто танка, около петдесет бойни пехотински машини, над сто бронетранспортьора, над двеста зенитно-ракетни комплекса, бойни машини ПТУРС, установки за залпов огън „Град“, артилерийски оръдия, минохвъргачки, разузнавателни машини, почти тридесет и пет хиляди автомобила, автомобилни шасита, около петстотин единици инженерна техника, сто и тридесет вагона инженерно имущество и хиляда и триста тона инженерни боеприпаси, тридесет хиляди автомата, картечници и пистолета. Днес в състава на оперативната група в Приднестровието има два мотострелкови батальона, един батальон за охрана и обслужване, вертолетен отряд, няколко подразделение за осигуряване, на брой 1000 души.

Някога идеолозите на комунизма говореха много за „световен пожар“, като имаха предвид световната революция. В съветска Русия се надявали на подкрепата на световния пролетарият, но когато от нефтените пролуки потекли огромни средства, решили да не правят много усилия за разясняване на преимуществата на социализма, а просто да купуват лоялните власти. Купували ги толкова активно, че се натрупали огромни дългове. Сега Русия отдавна няма онези пари, в които се къпеше гладният и забравен Съветски съюз – своето население държаха полугладно, но пари и продукти отиваха за КНДР и Лаос, за Виетнам и Етиопия, за Алжир и Ирак. Съветските хора чакаха търпеливо и даже подкрепяха „свободолюбивите народи, борещи се срещу капитализма и империализма“.

Сега Русия няма онези пари и в Абхазия и „Южна Осетия“, в Крим и Приднестровието така и не настъпи обещаното благоденствие, напротив – с всеки изминат ден там се усеща безизходицата и безперспективността, макар че по инерция все още подкрепят „руския свят“, който измести борбата с капитализма за потомците на съветските хора. Лоялността е бързолетно явление, само за краткото време, когато стопанинът може да дава пари. Сепаратистите трябва да се готвят за най-лошото, когато лоялността им към Кремъл няма да има с какво да се плаща.