История на японското кино: Изискванията на прогресивните зрители

АВТОР: АКИРА ИВАСАКИ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

II. ПОЯВА НА КИНОТО В ЯПОНИЯ

4. Изискванията на прогресивните зрители

Веднага след своето създаване (септември 1912 година) обединената компания „Никкацу“ прави следното разделение на задълженията: с постановка на филмите „джидайгеки“ продължава да се занимава групата на Мацуносуке, като използва за това киотската студия на бившата компания „Йоката сьокай“, а с постановка на филмите „гендайгеки“ се заема новата голяма студия „Мукоджима“, създадена от павилионите, принадлежащи на компаниите „Йошизава“, „Фукуходо“ и „М-Пате“. Така започва периодът от дейността на кинокомпанията „Никкацу“, който ще бъде наречен „епохата Мукоджима“.

В началния период от дейността на студия „Мукоджима“ се практикувала особено широко екранизацията на пиеси от новата школа – симпа. По съдържание филмите били копие на пиесите от тази школа. Не само това, но заслужава внимание и фактът, че повечето киноактьори идват в студията „Мукоджима“ от тази „нова школа“, следователно актриси във филмите не се снимали, а женските роли се изпълнявали от „оннагата“ (или „ояма“ `мъже, които играят женски роли` - бел. П. Н.). Студията „Мукоджима“ даже имала свои кинозвезди „оннагата“. Сред които могат да бъдат посочени Тейджиро Татибана, Тейносуке Ринугаса и други. Когато мъж се гримира като жена, на сцената на театъра все пак се създава някаква илюзия за жена, но на киноекрана това се възприема единствено като гротеска. Положението станало особено нетърпимо, когато с развитието на техниката в киното започнал да се използва доста нашироко едрият план.

В този смисъл японското кино също се нуждаело от реформи.

А между другото е удивително, че по това време в Япония започнали да се издават и няколко киносписания. По-долу цитираме част от статия в августовския брой (1916 г.) на едно от най-авторитетните киносписания тогава – „Кинема рекодо“. Ето какво пише там за японското кино.

„Защо не са интересни японските филми? Първо, актьорите са заснети в прекалено общ план. Във всички филми те шават някъде в далечината, а три четвърти кадър се оказва най-често празен и ненужен.

Това е особено характерно за филмите на Мацуносуке. Във филмите на токийската група „Никкацу“ са също много чести случаите, когато около половин кадър се оказва ненужен. В това отношение заслужава всякаква похвала групата „Касен“, която в своите филми по правило снима действащите лица доста отблизо.

Вторият недостатък на японските филми се състои в неточната мимика на актьорите.

Тъй като филмът е пантомима, зрителят трябва веднага да познае по мимиката на актьора неговото настроение. Но актьорите играят така, че все едно през цялото време слушат суфльор. Когато филмът е съпроводен от пояснения, това не е голяма беда, но когато се прожектира без пояснения, което в общи линии е идеалното положение, не е възможно просто да се разбере нито настроението на актьорите, нито това, което искат да изразят със своите действия.

Трето, японските филми не са интересни, защото за участие в тях не се вземат актриси.

Даже в групата „Иноуе“ и в някои други групи са се снимали актриси. А използването в най-известната в Япония токийска студия „Никкацу“ на „оннагата“ за женски роли изглежда на този фон анахронично. Ако на сцената гримът, подражанието на гласа и други методи могат да преобразят по някакъв начин „оннагата“ в жена, при чернобелия ням филм е съвършено недопустимо и невъзможно мъжът да се превъплъти в женски образ.

Четвъртият недостатък на японските кинофилми е ниското им художествено равнище. Преди всичко е необходим добър оригинал, по който да се прави филм. Без това киното никога няма да стане истинско изкуство. Снимането на филми по долнопробни романи с продължение от вестници и списания е, най-меко казано, неуважение към себе си. Оригиналите, подлежащи на екранизиране, също трябва да бъдат художествени - като романите „Кукувицата“ или „Оеяма“. А може би дейците на киното нямат смелостта да снимат произведения на известни писатели като Рока, Сосеки, Койо, Допо и други?

Последно. Японските филми имат много кратки титри. Те се ограничават основно с название на темата. Ако с помощта на титрите не се поясни развитието на събитията, настроението и съдържанието на диалозите, филмът няма да постигне своите цели“.

Мисля, че автор на тази статия е бил Норимаса Каерияма (японски режисьор и кинотеоретик; Ивасаки не е сигурен за авторството, защото оригиналът на статията не е запазен – бел. П. Н.). Но, така или иначе, тя несъмнено изразява изискванията на прогресивните кинозрители по това време.

Назряла била необходимостта от реформа.

Следва)

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

I. ЯПОНСКОТО КИНОИЗКУСТВО И СВЕТОВНОТО КИНО

1. Оценка на японските филми в чужбина

2. Особеният стил на японските филми

3. Историческата задача на японското кино

II. ПОЯВА НА КИНОТО В ЯПОНИЯ

1. Поразителният успех на „движещите се картинки“

2. „Движещи се картинки“, кабуки, симпа

3. Дейността на Шодзо Макино