Васил Левски и неговите сподвижници след арабаконашката афера (документи от турските архиви) – 12

Преди известно време публикувах в блога си и в моята интернет библиотека няколко документа, свързани с Васил Левски, както и всичките негови писма, които успях да намеря.

Сега продължавам с документите, отнасящи се до разследването от турските власти на Апостола и неговите сподвижници след обира на пощата в прохода Арабаконак (днес - Витиня), осъществен от Димитър Общи и негови другари.

Документите, както и бележките към тях, са представени според книгата "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г.

Павел Николов

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТУК)

Разпит, извършен на 22 октомври 1872 (2 рамазан 1289)

– Как е името ти и името на баща ти? Откъде си?

– Името ми е Васил, а на баща ми – Петър. От Тетевен съм.

– На колко си години? Какво е занятието ти?

– На 32 години съм. Занимавам се с бояджийство в Орхание.

– Щом като си от Тетевен, защо работиш в Орхание?

– От много време, има вече 20 години, как ние работим тук в Орхание бояджийство.

– Ходил ли си в Тетевен една седмица преди обира на хазната?

– Да, бях отишъл в Тетевен една седмица, а може би имаше и повече, преди обира на хазната. А оттам се върнах тук заедно с Павел Кабакчиев, носещ държавните пари.

– Кой ден беше, когато се върна тук заедно с Павел Кабакчиев?

– Не мога да зная кой ден беше, не си спомням.

– Тогава с вас дойде ли тук друг някой от Тетевен?

– Заедно с мен и Павла дойдоха едно заптие и Ибрахим от Орхание, който беше надзирател на кантарното право в Тетевен.

– Помисли хубаво: в кой ден дойдохте тук?

– Не мога да си спомня деня. Но тогава беше срока за внасяне на държавните пари в съкровището, това е сигурно.

– Ние проверихме датата за внасяне на парите в съкровището. Това е било в събота, шест дни преди обира на хазната. Тогава ли дойдохте вие?

– Знам, че то беше 5–6 дни преди обира на хазната, но не мога да зная точно кой ден беше.

– Ти, тогава, си дошъл тук в събота. Намерил си Велчо Шунтов и си му казал следното: „Иди в Чипилските ханчета, там чака тетевенецът Стоян пандурът – да идеш в неделя!“ Каза ли това на Велча или не?

– Не съм казвал такова нещо на Велча, не ми е идвало и на ум дори.

– Стоян пандурът ти поръчал да кажеш така на Велча. Заради това си дошъл. Но, каквото си казал, кажи ни го право, не ни затруднявай! Пък и теб какво те засяга?

– Мен не ме засяга, но аз не съм говорил такова нещо на Велча. Как да кажа, че съм говорил?

– Велчо разправя така: „Васил дойде и ми каза: В неделя иди в Чипилското ханче, там те чака Стоян пандурът от Тетевен.“ Ако сега дойде Велчо и ти каже това в лицето, тогава ще признаеш ли дали това е вярно или не?

– Ако Велчо разправи пред мен, че съм му казал такова нещо, той ще излъже.

– Велчо, който е твой приятел, ще говори ли така, ако не е истина?

– Кой знае защо той така ме клевети.

– Ако дойде сега Велчo и разправи пред теб, че си му казал: „Стоян пандурът те чака в Чипилското ханче, да отидеш там в неделя“, какво ще отговориш?

– Ако каже това, ще излъже.

– Много хубаво, ела тук да подпишеш показанията си!

– Да подпиша!

Подписал: Васил

Разпит на Велча и Васила при очна ставка

– Велчо, ето Васил дойде. Кажи сега пред него!

– Да кажа, господине! Тоя Васил ми рече: „В неделя иди в Чипилското ханче, там те чака Стоян пандурът от Тетевен. Той ще ти каже нещо.“ И аз след това, в неделя, отидох и намерих Стояна там, в Цветковия хан при чешмата.

– Василе, ето Велчо ти го казва в лицето?

– Той казва, чувам, но лъже. Не съм му говорил такова нещо.

– Защо Велчо да лъже, някаква вражда ли има с теб?

– Не знам, но щом като той така говори за мен, очевидно трябва да има някаква вражда.

– Много хубаво, ти ходи ли у Велчови през дните четвъртък, петък и събота?

– Не съм ходил.

– Защо казваш, че не си ходил? Във вторник си дал на Велча 3 гроша на чаршията, за да купи хляб. А в четвъртък си отишъл в къщата му, дал си му пак 3 гроша да купи хляб.

– На чаршията дадох на Велча 6 гроша, но защото му ги дължах за тютюн.

– Наведнъж ли даде на Велча тия 6 гроша или на два пъти по 3 гроша?

– Дадох му ги наведнъж.

– Ако освен Велча дойде и неговата жена и каже като него, че ти си ходил в къщата им, какво ще отговориш?

– Ако каже това, и тя ще излъже.

– Велчо е тук, а жена му си е в къщи. Тя не знае, че Велчо е казал това, та и тя да твърди същото. Разбира се, че си ходил, затуй и тя го казва.

– Ако говори така, клевети ме.

– Ти твърдиш, че Велчо лъже, че жена му лъже. Но, ако дойде и трети човек и каже, че сте разговаряли с Велча, тогава какво ще отговориш?

– И той ще излъже.

– Велчо разправя, че на два пъти получил от теб по три гроша пари за хляб. А ти твърдиш, че си му дал 6 гроша. Ето, показанията ви се уеднаквяват. Кажи веднага истината, за да бъдат навреме заловени дръзките нападатели. Не ни затруднявай напразно, кажи право!

– На Велча дадох 6 гроша, но за тютюн. За хляб пари не съм му давал.

Очна ставка на Васила с госпожа Вела, жената на Велча

– Г-жа Вела, един-два дни преди нападението на хазната дойде ли у вас за нещо Васил бояджията?

– Да, Васил идва винаги у нас, и тогава дойде.

– Василе, ето и г-жа Вела, жената на Велча, ти казва в лицето, че един-два дни преди нападението на хазната си ходил у тях.

– Тогава не съм ходил. Много време преди това ходих един път да видя момчето ѝ, което беше болно.

– Ето и г-жа Вела казва, че на сутринта в петък, когато бе нападната хазната, си отишъл у тях и си я запитал къде е Велчо, а тя ти отговорила, че не знае къде е. Ти какво ще кажеш на това?

– Аз запитах така г-жа Вела за Велча, но не мога да зная кой ден беше.

– Ето, г-жа Вела разправя, че ти си ходил у тях и че и тогава си отишъл. Кажи веднага истината. Кажи: кои бяха ония, които се осмелиха да нападнат и обират хазната, не ни затруднявай!

– Не знам.

– Ти сега като казваш, че не знаеш, укриваш виновниците. Работата е разкрита. Ако нападателите бъдат заловени и кажат, както казаха Велчо и жена му, че посредством теб им е бил доставен хляб, ще приемеш ли тогава сам смъртното си наказание?

– Ако нападателите дойдат и кажат, че аз съм знаял за тая работа, тогава приемам смъртното си наказание.

– Кажи сега: кога, кой ден си отишъл в Тетевен?

– Отидох миналия понеделник.

– По каква работа отиде миналия понеделник оттук в Тетевен?

– Там ми е къщата. Отидох в понеделник, като бях с намерение да се върна пак в събота. Тогава пък да отиде баща ми, за да пазари слуга на Димитровден.

– Много хубаво, ти в понеделник отиде в Тетевен, а тук дюкянът ти да стои затворен. Та от това ти ще имаш загуба. Толкова време не се стои така без работа. Има някаква причина!

– Дюкянът ми е отворен. Там стои слугата ми Герго. Пък и дюкянът на баща ми е близо и той го наглежда постоянно.

– Общо ли търгувате с баща си, или поотделно?

– Имаме два дюкяна, но търгуваме общо.

– За отиването ти в понеделник в Тетевен ще запитаме твоя слуга Герго. Ако той действително потвърди казаното от теб, хубаво. Но ако каже друго нещо, какво ще отговориш тогава?

– Питайте го, ако излезе, че съм лъгал, ще понеса наказанието си.

– Много хубаво, ела тук да се подпишеш или да удариш пръст под показанията си!

– Да се подпиша.

Подписал: Васил

Нов разпит на Васила

– Удари ли те и би ли те някой в Правчанския хан?

– Не ме е бил никой.

– А нашият полицейски началник от София, Мехмед ага, не те ли удари, когато се разговаряхте с ханджията тайно там, в Правчанския хан?

– Той не удари мен, а ханджията Цветка, и то с ритник.

– По каква причина го удари?

– Тъкмо се хранех там, а Цветко лежеше. Дойдоха заптиетата и слязоха от конете. Тогава полицейският началник удари с крак Цветка, като му каза: „Защо не ставаш да държиш конете?“ Цветко му отговори, че бил болен. А мен той попита откъде съм. Аз му отговорих, че съм от Тетевен.

– Полицейският началник потегли оттук за Правчанските колиби в неделя. Него ден той те намерил там. А ти твърдиш, че си тръгнал оттук в понеделник, каква е тая работа?

– Аз заминах оттук в понеделник. А полицейският началник идеше оттам и се отби в хана.

– Много хубаво, ако са верни показанията ти, ела тук Да се подпишеш!

– Да се подпиша.

Подписал: Васил

Разпит на Цветка ханджията от Правец

– Как е името ти и името на баща ти? Откъде си?

– Името ми е Цветко, а на баща ми – Велчо. От село Правец съм.

– На колко си години? Какво е занятието ти?

– На четиридесет години съм, занимавам се с ханджийство.

– Къде се намира ханът, който държиш?

– Ханът ми е на шосето, един от Чипилските ханове.

– Няколко дни преди нападението на хазната Павел Кабакчиев донесъл пари от Тетевен. Те [Павел, Васил и заптието] отседнаха ли тогава в твоя хан?

– Отседнаха.

– Тогава Павел Кабакчиев сам ли беше или имаше някой с него? Васил беше ли заедно с него?

– Зная, че заедно с Павел Кабакчиева тогава беше и едно заптие, но не мога да знам дали беше и Васил с него.

– След като тогава Павел Кабакчиев и заптието минаха с парите за насам [Орхание], дойде ли същата вечер или на другата сутрин в твоя хан и Стоян пандурът от Тетевен?

– Не, не знам кой е тоя Стоян пандурът, за когото питате [1]. Зная, че има един Лало пандурът, но и той не е идвал [2].

– Преди няколко дни тетевенецът Васил заминал оттук за Тетевен, кой ден и по кое време беше?

– Не мога да знам кой ден беше, но има оттогава една седмица. Тогава дойде бюлюкбашията Мечо. Като лежах, той ме удари.

– Защо бюлюкбашията Мечо те удари?

– Когато те [заптиетата] дойдоха, аз лежах, бях болен. Имаше няколко души, които се хранеха. Понеже лежах и не станах, удариха ме веднъж с приклад на пушка и с ритник.

– Васил беше ли тогава там, или не?

– Васил беше там, той пътуваше за Тетевен.

– Вие тогава сте седели с Васила на едно място и сте си шепнели нещо, затуй бюлюкбашията Мечо те ударил с ритник. Но той не те е бил, задето си лежал.

– Аз тогава лежах, а Васил се хранеше. Той разговаряше със Сава Вълков от нашето село Правец. Имаше и още един човек от нашето село, но сега не си спомням кой беше.

– Защо Сава Вълков беше дошъл тогава в твоя хан?

– Сава Вълков събираше боб. Той разговаряше с човека, когото не мога да си спомня, относно кираджии, които да закарат боба в Никопол.

– Откъде щяха да купят боба?

– Събираха го в Алтун таш [3]. Миналият петък го вдигнаха и го закараха в Никопол. Савата е сега в Никопол. Той замина заедно с боба.

– Като са натоварили боба в Алтун таш, те са минали покрай твоя хан. Кои хора го караха?

– Те не минаха покрай моя хан. Но аз видях, че минаха по-долу от Чипилското ханче, по пътя, който иде от нашето село Правец, тъй като бяха натоварили боб и от Правец.

– Добре, ти преди малко в показанията си каза, че си лежал в хана и че Васил, Сава и още един човек се разговаряли. Понеже си лежал и не си станал, бюлюкбашията Мечо те ударил с ритник. Но, ако дойде сега бюлюкбашията Мечо и каже, че той те е бил, понеже сте си шепнели нещо с Васила, тогава какво иде отговориш?

– Ако бюлюкбашията Мечо каже това, запитайте и хората, които бяха там. Потвърдят ли и те, готов съм да понеса наказанието си.

– Преди нападението на хазната, в твоя хан дошъл орханиецът Велчо Шунтов. Кой ден беше това?

– Не знам кой ден беше. Тогава, когато той дошъл, аз не бях в хана. Като дойдох отвън в хана, видях, че е пристигнал. Той държеше в ръцете си черва. И тия черва занесе на по-горния, на Ивановия хан. [4]

– Ако не се досетиш за деня, размисли добре и ни отговори: Велчо преди нападението на хазната ли, или след това беше дошъл във вашия хан?

– Не мога да знам преди нападението на хазната ли беше, или след това.

– Когато дойде Велчо, беше ли в твоя хан Лало пандурът или пък Стоян, тетевенци?

– Изобщо не знам кой е Стоян. А Лало пандурът от отдавна, трябва да има 6-7 месеци, никак не е идвал в моя хан.

– Момчето, което стои в твоя хан, твой син ли е, или слуга, и откъде е?

– От Правец е. Слуга ми е, не ми е син.

– Това момче, слугата, не ти ли каза, че са дошли в хана тетевенците Стоян пандурът, Лало пандурът и Велчо?

– Не ми е казвал, понеже той ми съобщаваше само името на оня, който дойде и пие на вересия, но не и имената на ония, които си плащат.

– Къде е сега момчето Вълко, твоят слуга?

– Преди 6 дни замина с кола за вино в Старо село, Врачанска околия, заедно с Дако от махлата Лесковица.

– Кога ще се върнат оттам?

– Надявам се да пристигнат днес или утре.

– Ако показанията ти са верни, ела тук да се подпишеш!

– Верни са. Да се подпиша.

Подписал: Цветко кръчмарят

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. Цвятко Вълчев се преструва, че не познава Стоян Пандура.

2. Лало Пандура е вероятно Лало Баовеца.

3. „Алтун таш“ е турското наименование на с. Лъжане, днес с. Трудовец.

4. Велчо Шунтов е бил касапин, заради това Цвятко скроява историята с разнасяните черва.