неделя, ноември 25, 2018

Нобелови лауреати – 1954 година - Мир - Върховен комисариат на ООН за бежанците (осн. 1951 г.)

За помощта, оказвана на бежанците и за опитите да се привлече вниманието на властите към техните нужди.

Върховният комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) е създаден от Генералната асамблея на ООН, за да замени Международната организация за бежанците, която се занимава със съдбата на 30 милиона европейци, останали без покрив в края на Втората световна война. Уставът на Комисариата го задължава да се грижи за лица, които са напуснали своята страна заради преследвания по расови, религиозни, национални и политически причини или заради принадлежността им към една или друга социална група. ВКБООН трябва да си сътрудничи с правителства и доброволни организации, защитавайки правата на бежанците в съответствие с Конвенцията от 1951 г. за бежанския статут. Комисариатът е призван да съдейства за безопасно и доброволно завръщане на бежанците в родината им, за преминаването им в друга страна или за настаняването им в страната, която им предоставя убежище.

През 1951 г. Герит Ян ван Хойвен Гьодхарт става първи върховен комисар. Към края на годината под покровителството на ВКБООН се намират 1,25 милиона бежанци от различни страни. Първото мероприятие на ВКБООН е медицинската помощ, оказана на руски и германски бежанци в Белгия. По-късно, през 1953 г., заедно с Междуправителствения комитет за европейска миграция е организирана емиграцията на 33 хил. бежанци.

През 1954 г. върховният комисар представя доклад, в който се казва, че никаква помощ не получават 5 хил. европейци в Шанхай, избягали след победата на комунистите през 1948 г., а също така и 1,5 хил. бежанци от Източна Европа, идващи в Австрия ежемесечно. Генералната асамблея на ООН възлага на току-що създадения Фонд за помощ на бежанците да съдейства на ВКБООН; 3,1 мил. долара за уреждане на бежанците в Европа са получени от благотворителната организация на Фонда. С тези пари се строят жилища, осъществява се професионална подготовка на младежи, на лекарите и юристите са предоставя възможност да подновят своята практика.

През 1954 г. Генералната асамблея одобрява събирането на 16 млн. долара за разпускането на бежанските лагери в Европа, където 70 хил. обитатели имат само най-необходимото за живота им. Върховният комисар слага началото на 12-милионна програма, пресметната за пет години, в рамките на която 350 хил. бежанци трябва да получат постоянно жителство в страните на Европа.

Към края на 1955 г. около 75% от бежанците в Европа са настанени на постоянно местожителство, но под покровителството на ВКБООН продължават да стоят 2,2 млн. бежанци по света.

След намесата на СССР през 1956 г. в унгарските революционни събития около 160 хил. бежанци, сред които младежи и деца, нахлуват в Австрия. По време на срещите си с австрийското и унгарското правителство новият комисар Август Линд подчертава необходимостта от бързото записване на младежите в училища и от събирането на семействата. До януари 1957 г. ВКБООН разселва почти 100 хил. унгарци.

През 1958 г. поради войната за независимост на Алжир от Франция започват да бягат алжирци в Тунис и Мароко. През 1962 г. там се събират около 250 хил. бежанци. През март същата година тристранна комисия, в чийто състав влизат представители на алжирското временно правителство, на френското правителство и на ВКБООН, препоръчва на ВКБООН и на Лигата на дружествата на Червения кръст да осигурят на бежанците храна, медицинска помощ и дрехи. Бежанците, повечето от които са жени и старци, се връщат по домовете си в края на годината.

Организацията на обединените нации обявява 1959 г. за година на бежанците и ВКБООН използва това, за да осигури с жилища населението на последните лагери за бежанци. Само през 1960 г. са събрани 16 млн. долара. Тъй като след края на Втората световна война възникват нови проблеми с бежанците, през 1961 г. ВКБООН разделя своята дейност на „основна програма за подпомагане“ (свързана с бежанците през световната война) и на „текуща програма“ (насочена към помощ за жертвите на следвоенните конфликти).

През март 1961 г. ВКБООН се заема за първи път с бежанците в Черна Африка, когато идват съобщения за бягството на хора от Гана в Того и започват метежите срещу португалските колонизатори в Ангола. След португалското бомбардиране на селата, намиращи се под контрола на метежниците, през пролетта и лятото на 1961 г. започва бягството на анголци в Конго (днес Заир). Правителството на Того получава субсидии за разселване на бежанците от Гана, за такава помощ моли и правителството на Конго, което трябва да настани хората, дошли от Ангола и наброяващи през юли вече 150 хил. души. На бежанците се предоставят поземлени участъци и селскостопански инвентар за самоосигуряване.

След 1962 г. центърът на вниманието на ВКБООН се измества от Европа в Африка и Азия. През 1965 г. ВКБООН отделя 250 хил. долара за световна програма за помощ на бежанците маконде от Мозамбик, по това време територия на Португалия. Много средства са изхарчени за разчистването на гори и строителството на иригационни системи за осигуряване на условия за живот и труд на бежанците. През следващата година ВКБООН отделя средства за образователни програми в Сенегал и Етиопия. През 1967 г. бившите бежанци маконде събират първата си реколта в Танзания. Шест села стават дом на 11 хил. души, след което новите бежанци се настаняват със средства на общините и не изискват външна помощ.

Сериозно изпитание за ВКБООН става кризата през 1971 г., когато Източен Пакистан се обявява за независима държава под името Бангладеш. През 1972 г. ВКБООН финансира прехвърлянето по въздух на 10 млн. бежанци, спасяващи се в лагери на индийска територия.

Две години по-късно стотици хиляди африкански бежанци са върнати у дома след провъзгласяването на независимостта на Гвинея Бисау, Мозамбик и Ангола. След още една година 50 хил. анголци се завръщат от Заир.

ВКБООН се заема и с проблемите на бежанците в Югоизточна Азия. След края на Виетнамската война през 1975 г. и комунистическите опити за социално преустройство в Южен Виетнам започва бягството на живеещите там китайци и хора от други националности, които със самоделни лодки се опитват да достигнат до Малайзия, Хонконг, Индонезия и Тайланд. През 1979 г. към тях се присъединяват и 200 хил. виетнамци.

През май същата година ВКБООН и виетнамското правителство сключват съглашение за регулирано напускане на страната, според което всеки виетнамец може да отиде в чужбина, ако има виза за една или друга държава. Тъй като за много бежанци тези изисквания са неизпълними, бягството с лодки продължава. Но през 1984 г. броят на напускащите по силата на съглашението надхвърля за първи път броят на нелегалните емигранти. Те са настанявани основно в САЩ, Канада, Франция, Западна Германия, Холандия и Австралия. През януари 1986 г. 100-хилядният виетнамец напуска страната си легално, а броят на нелегалните бегълци е 700 хил. души.

През 1973 г. е поставено началото на програмата на ВКБООН, известна под името „Десет или повече“. Съвсем ясно става, че разселването на несамостоятелни бежанци е хроничен проблем. През 1982 г. Финландия, след като не може да приеме огромни групи бежанци, решава да настани по-малки групи, като им осигури продукти от първа необходимост, медицинска помощ и т. н. След успешния опит за заселване във Финландия на 37 бежанци от Виетнам и Камбоджа програмата е преименувана на „Двадесет и повече“. ВКБООН препоръчва на държавите членки на изпълнителния комитет да приемат по 20 бежанци и членове на семействата им ежегодно.

През 1984 г. катастрофалният глад в Етиопия принуждава много хиляди жители на страната да избягат в съседните Сомалия и Судан. През същата година ВКБООН отделя 23 млн. долара за връщането по домовете им на 105 хил. жители на Етиопия, на които се раздават семена, торове, домашен инвентар и селскостопански инвентар за самоосигуряване в близко бъдеще.

Бежански огнища се запазват в Африка и Азия. В Централна Америка ВКБООН помага на 104 хил. бежанци, спасяващи се от политическия терор в Салвадор, Гватемала и Никарагуа. Голям проблем все още остават лагерите в Пакистан, където живеят афганци, напуснали родината си след нахлуването на съветските войски през 1979 г. Световната банка и ВКБООН подписват през януари 1984 г. съглашение, разчетено за три години, в рамките на което на бежанците трябва да се осигури работа и минимален доход.

През октомври 1985 г. ВКБООН се сблъсква с дефицит в бюджета от 75 млн. долара. Във връзка с това върховният комисар Хартлинг съобщава, че африканският проект ще остане непроменен, но другите ще бъдат съкратени. Причина за дефицита комисарят вижда в липсата на политическо решаване на проблемите, които предизвикват бежанските вълни като явление. Понеже проблемите не се решават, отбелязва комисарят, на ВКБООН трябва да бъдат предоставени възможности за изпълнение на работата, която се очаква от него.

През декември 1985 г. Хартлинг е сменен на поста върховен комисар от швейцареца Пиер Оке, представител на Международния комитет на Червения кръст. По това време ВКБООН, освен щаб-квартирата си в Женева, има 90 отделения в целия свят с щат 1600 души.

Превод от руски: Павел Б. Николов

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.