АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ
ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА
№ 11
Като започваме тази тема, предварително трябва да изразим признателност на тези магове, ясновидци, спиритисти, целители и екстрасенси, които ще споменем по-долу.
Разбира се, те трудно биха могли да претендират за място до кучето на Павлов върху пиедестала на известния монумент (в Санкт Петербург - бел. П. Н.).
За да бъде разбран принципът, по който работи централната нервна система, кучетата са направили, разбира се, повече от спиритистите.
Но именно предоставеният от спиритистите жив изследователски материал (и във вид на себе си) позволява да се отделят реалните загадки на сложната нервна дейност от измислените загадки и или да се приеме, или да се изключи въпросът за влиянието върху централната нервна система на някакви свръхестествени фактори.
От времето на Шумер до началото на ХХ век ние имаме множество свидетелства за разнообразни чудеса.
На практика всички те се вместват напълно в съвременното понятие „паранормални способности и явления“.
Това са „пророчествата“, „предсказващите сънища“, изцеленията, виденията, левитациите, възкресенията, транспортациите, разговорите с духове et cetera.
Всички те са потомци (от едно или друго коляно) на премордиалната магия.
Както вече казахме, евангелията, на първо място, са книга за това как един равин през I век от новата ера демонстрира не много оригинални, а съвсем кондиционни образци на различни видове магия. По същия начин можем да характеризираме и митовете за Тамуз или Адонис.
По жанр това са сюжетни гримоари.
Но и житията на спиритистите и екстрасенсите от ХХ век, ако се представят със съответната патетичност и никъде не бъдат помрачени от неуместна ирония, са също гримоари, също повествования за живота, деянията и трагедията на тези магове.
Да си спомним и това, че „маговете“ са също „свещеници“, но в протохалдийска транскрипция.
„Маговете по професия съществували, като се започне от най-древните стъпала на цивилизацията, които знаем. Те живеели от своето магьосничество и поддържали вярата в него“ (Тейлър).
Споменаване на магове и медиуми има не само в религиозните митове и канони, не само в светските летописи и хроники, но и в литературата, претендираща за научност или за някакъв „критически поглед“.
Както помним, популярните през деветнадесети век „спиритизъм“, „месмеризъм“ и „разговаряне с духове“ не винаги се приемали с доверие. „Маговете“, „спиритистите“ и „хората, въртящи маси“ били подлагани на проверка и контрол по време на техните сеанси. (Най-често отзивите бивали възторжени, но понякога имало и опити да се уличат „ясновидците“ в измама).
На пръв поглед ни се струва, че почти всички тези свидетелства, както критичните, така и възторжените, ще трябва да бъдат игнорирани в равна степен, защото до началото на ХХ век проверката не била придружена със съответното равнище на обективност.
„Ранните експерименти приличали по-скоро на салонни игри, отколкото на сериозни научни изследвания“ (Ч. Хензел, 1970 г.).
Отчасти това е, разбира се, така, но понякога, за да бъдат оценени способностите на знаменитите медиуми, и тогава се мобилизирали доста значителни научни сили.
Техните изводи не могат да бъдат отхвърлени заради тяхната архаичност и не съвсем коректното протоколиране на експериментите.
Пример за това са проверките, на които комисия в състав И. Ф. Цион, Бутлеров, Овсянников, Аксаков и Петрушевский, подлагат в университета на Санкт Петербург Дан Дъглас Юм.
Ще напомня, че през втората половина на деветнадесети век Юм (1833–1886) бил спиритична звезда от първа величина. Журналисти, музиканти, крале, писатели, учени, дипломати и дами били очаровани от лекотата и убедителността на взаимоотношенията му с духовете.
Неговите сеанси изглеждали шокиращи и крайно убедителни.
Те не оставяли у зрителите и участниците никакви съмнения, че благодарение на уникалните способности на медиума пред тях протича реален контакт с призраци, че „душата“ се превръща в очевидност.
„Има много описания за това как Юм е установявал връзка със силите на отвъдния свят, но физическите явления или проявите на духовете, които фантастичните способности на Юм разкривали, били най-добрите свидетелства за наличието у него на свръхестествена сила“ (А. Хил, „Спиритизъм: история, прояви и учение“, 1919 г.).
Възторгът и „опиянението“ от тази връзка днес могат да се почувстват трудно, но тогава съществувало твърдото убеждение, че това, за което векове наред са говорели пророците, теолозите и философите, е получило най-сетне явно доказателство при сеансите на Юм.
Освен всичко друго Юм бил добър педагог, защото именно той възпитал спиритистката Елена Блаватская (1831–1891), като направил илюзионистката от Истамбулския цирк своя асистентка.
Потвърждение за огромната и напълно реална власт, която този персонаж имал над своите съвременници, е следният факт: когато една от най-богатите вдовици в Англия, г-жа Дж. Лайън, била „заставена“ от духа на покойния си съпруг по време на спиритичен сеанс на Юм да осинови мага, тя се съгласила да направи това без всякакви колебания. (Л. Кели, Тайната история на свръхестественото“, 2004 г.)
След смъртта на Юм в неговите вещи били открити свръхмалки... устни хармоники, изработени по поръчка. Обследването на тялото на разговарящия с духове след смъртта му не показало нищо забележително освен крайно своеобразната конструкция на пищните му мустаци. Те били изкусно обръснати отвътре, оставяйки под масива от косми празнина, в която именно се слагала устната хармоника. По време на сеансите на Даниел Дъглас Юм, както знаем, периодично „от нищото“ звучали странни и вълшебни мелодии. Но е възможно „срещата“ на тези три фактора (хармоники, мустаци, мелодии) да е просто съвпадение.
Шествието на медиума по Европа било триумфално... до срещата му с петербургския физиолог Иля Фаддеевич Цион, учител на Ив. П. Павлов, който станал администратор на петербургската комисия, която трябвало да установи „дали са достоверни протичащите контакти с другия свят“.
В комисията, трябва да отбележим, имало предимно привърженици на Юм. Такъв бил по-специално великият химик А. М. Бутлеров. Още един привърженик на „приятеля на духовете“ бил професор А. Н. Аксаков, най-авторитетният в Русия изследовател на спиритизма.
А Цион (в дадения случай) се позиционирал като строго неутрална личност и бил готов да приеме всеки резултат, ако бъде потвърден експериментално.
Вероятно Иля Фаддеевич, като блестящ учен, е установил веднага, че красивият маг няма намерение да дели с него хонорарите си, с други думи - за руската наука е безполезен.
Така или иначе, но именно на Цион било възложено да организира работата на комисията, подбора на помещение, подреждането на инвентара и прочее.
На 10 март 1971 г. в 21.30 часа вечерта заседанието на комисията се състояло в едно от помещенията на физическия факултет.
Помещението било проветрено, добре осветено, по средата имало маса, покрита със зелено сукно.
Преди самия експеримент Иля Фаддеевич се обърнал почтително към мага с въпроса: „Съществен фактор ли е конструкцията на масата?“
Като получил отговор, че „това няма никакво значение“, Цион махнал покривката.
Тогава станало ясно, че плътният дървен плот, характерен да спиритическите сеанси, е сменен със стъклен. Напълно прозрачен.
Пространството под масата било много ярко осветено. Краката на всички участници в експеримента се виждали добре.
И тогава започнали неприятностите.
Възвишеният красавец Юм, приятелят на духовете и повелителят на призраците не можал да представи на комисията нито един образец на необичайното си изкуство.
Масата останала неподвижна. Духовете мълчали и неизвестно защо не докосвали загадъчно краката и бузите на експериментаторите.
Юм святкал с очи, съсредоточавал се, мълчал много изразително, но постигнал само ускоряване на пулса си, за което обърнал внимание на комисията.
Бутлеров, Аксаков и математикът Чебишев мълчали объркано, а Иля Фаддеевич изобразил на лицето си безмерно съчувствие.
Скоро Юм опитал да убеди присъстващите, че „някъде в масата“ се раздават слаби звуци. Комисията не могла да се съгласи с това твърдение. Според нея масата мълчала.
След това магът съобщил за появата на някакви въздушни струи. Ила Фаддеевич обаче казал вежливо, че по негова молба са отворили вентилационната тръба.
Сеансът продължил почти два часа, но особени събития, по съществени от ускоряването на пулса и от отварянето на вентилационната тръба, така и не настъпили. Бутлеров и Аксаков били сконфузени. Цион бил непоносимо вежлив.
Провалът на мага бил обяснен, разбира се, не с прозрачния плот на масата и с яркото осветление под нея, а изключително с това, че физиологът Цион създал с грубия си скептицизъм „непоносими обстоятелства за изтънчени явления“.
Аксаков заявил злъчно, че „действията на комисията нямат нищо общо с научен експеримент“ и нарекъл станалото недоразумение. Напълно го подкрепили А. М. Бутлеров, Н. П. Вагнер и много други учени.
Забележително е, че провалът пред „комиисята на Цион“ не повлиял изобщо на общия успех на петербургските гастроли на Дан Дъглас Юм.
По време на сеансите всичко било както винаги и както навсякъде.
Дамите падали от възторг в несвяст, а след това пишели на Юм писма. Историята ги е запазила. Не е маловажно, че някои техни части съдържат тайните мечти на дамите, а именно: да захвърлят омръзналия им свят и да последват смирено „приятеля на духовете“.
Техните мъже, висши служители в Руската империя (незапознати с писмата), тресели по време на сеансите еполетите си и блещели очи в духовен екстаз.
Поетите бледнеели и се преизпълвали с вдъхновение. Просветените търговци за пореден път се убеждавали, че „капакът на ковчега“ е само врата към другия свят.
Успехът на Юм в Русия бил пълен. Както впрочем и в Австрия, и в Германия, и във Франция или в Италия.
Експериментът на Цион не можал да намали градуса на възторжената истерия на публиката даже с една хилядна. На Иля Фадеевич веднага му напомнили репутацията на „касапин“ (която честно си спечелил със своите блестящи вивисекции), конфликтите му със студентите, еврейския му произход и лекомислието му донякъде по религиозните въпроси.
Нещо повече, Цион бил обвинен в „материалистическо шарлатанство“ и пълна неспособност да види каквото и да е, излицащо извън рамките на „примитивната физиология“.
Защо разглеждаме именно този пример, като пренебрегваме отчетите и протоколите, в които учени, не по-малко известни от Цион, свидетелстват за чистотата на методите на Юм, за реалността на неговите контакти с духовете?
Само защото при всички други случаи условията за провеждане на опита са се диктували и определяли от самия маг, а при разгледания от нас случай за първи път са използвани методики на обективен експеримент.
Те все още не били достатъчно строги, но като резултат последвал първият фиксиран провал на спиритист.
Евзапия Паладино (1854–1918) била друга суперзвезда на спиритизма.
Евзапия, също като Юм, имала грандиозен успех и в Европа, и в Америка. Различни комисии, сред което и доста авторитетни, една след друга признавали автентичността на нейните способности.
Триумфът бил леко помрачен от това, че през 1895 г. група кеймбриджки професори скептици, сред които Ф. Майерс, а също така Р. Ходжсън, който по това време бил секретар на Американското дружество за психически изследвания, уличили Евзапия в използването на доста груби трикове.
Но привържениците на медиумизма обвинили кеймбриджката комисия в излишна скептичност и отново в „създаване на условия, непоносими за изявата на един толкова изтънчен дар“. Както и в историята с Юм, неприятният прецедент в Кеймбридж не повлиял изобщо на репутацията на ясновидката.
Публиката продължила да се покланя на Евзапия, а нейните противници били просто пренебрегвани, както и една обезпокоителна подробност от биографията на спиритесата: тя доста дълго била жена и асистентка на един много известен цирков фокусник.
Всички точки над „i“ този път били поставени не в Русия, а в Америка, където на Евзапия отново ѝ се наложило да се сблъска със закоравели скептици. Този път в състава на комисията били професорите по физика Робърт Ууд и Огастъс Траубридж, физиологът Хуго Мърсенбърг и лекарят Дж. Д. Кеукенбъс.
Многоопитният професор Мънстенбърг не се заел „да брои духовните нюанси“ или да си губи времето с измерване на милиметрите и сантиметрите, на които магическата енергия на Паладино била способна да мести маси и столове.
Той постъпил иначе.
Мънстенбърг наредил на своя асистент да се скрие под масата, около която щял да протече контролният сеанс.
Разбира се, той пропълзял там незабелязано, когато участниците вече седнали, когато била изключена светлината и наредени предметите, които трябвало да мести извикания от Евзапия дух.
Ситуацията пестеливо, но впечатляващо е описана в записките на Мърсенбърг: „Ние държахме Евзапия за китките, усещахме нейните нозе и въпреки това столът зад нея се помести. Имахме чувството, че се вдига нагоре. Но в същия миг се разнесе оглушителен вопъл. Такъв вик не съм чувал даже в трагичните сцени на Сара Бернар. Евзапия викаше сякаш я колеха. Какво беше станало? Тя не очакваше, че на пода лежи моят асистент, наблюдаващ внимателно нозете ѝ. Той видял, че Паладино освободила ловко крака си от чехъла, с някакво немислимо движение го протегнала назад и започнала да шари с него зад себе си. Тогава той я хванал за петата и тя закрещяла страшно, разбирайки, че са я разкрили“. (H. Munsterburg. Report on a Sitting with Eusapia Palladino. Metropolitan Magazine, 1910 г.)
Вероятно ще ни се стори интересно, че страстният апологет и проповедник на спиритуализма А. Конан Дойл (изхарчил за пропаганда на „общуването с духове“ около 250 000 фунта лични средства), когато пише заключителното, фундаменталното произведение „История на спиритуализма“ (1926 г.), скрива този епизод от кариерата на Евзапия Паладино, като не споменава никъде за него. Въпросният факт сигурно е причинявал болка на сър Артър, който си спечелил заслужено заради своя фанатизъм вестникарското прозвище „Свети Павел на спиритизма“.
Ще отбележим, че не случайно се заехме да разглеждаме само „суперзвездите“ на спиритизма. Техните способности били потвърдени от най-авторитетни учени и писатели по онова време. Ще напомня, че сред поклонниците на Юм и Паладино са били: К. Фламарион, А. Конан Дойл, Седжуик, А. Бутлеров, У. Крукс, О. Лодж, Ч. Ламброзо, Ш. Рише, Скиапарели et cetera.
Но дори опирайки се на тези два случая, ние можем да предположим обосновано, че контролираните медиумни сеанси не са били вероятно място за „съприкосновение на душите на умрелите със света на живите“, а по-скоро състезания по хитрост.
Колкото и да се желае, при контролираните сеанси трудно маже да се намери нещо необяснимо. По-скоро е обратното.
Ние виждаме измама и конфуз.
Мотивацията за измамата е ясна.
Ако измамата успее, човекът, който уж движи с мисълта си предметите, преумножава своята слава и може да увеличи размера на своите хонорари за сеанс. (Евзапия например получавала за всеки контакт с дух по времето на американското си турне през 1909–1910 г. по 125 долара.)
Ако побеждавали учените, тогава успявали да се прославят те и да осигурят за разобличителните си публикации тиражи и известност, иначе казано - и тук мотивацията е малко или много разбираема.
Такава банална причина като че ли се съчетава зле с грандиозните имена на разобличителите.
Но!
Само днес имената на Фарадей, професор Тарханов, Шеврьол, Мънстенбърг, Ходжсън, Хъгсли, Сикорский, Карпентър и други скептици звучат така величествено и христоматийно. А било време, когато всеки от изброените герои на науката бил доста и доста загрижен както за преумножаването на своята слава, така и за размерите на хонорарите за лекции, публикации и изказвания.
Напълно възможно е понякога учените да са се ръководели само от „чиста страст“ към развенчаване на това, което искрено смятали за мошеничество. Подобни прецеденти сигурно е имало, но просто са останали неизвестни никому.
Не ги знаем и ние.
Дори образецът за всякакво безкористие, Дмитрий Иванович Менделеев, движен от, както изглеждало, „чиста любов към науката и света на знанията“, основал знаменитата „комисия от разобличители“, за да дискредитира преди всичко своя стар съперник А. Бутлеров, бивш „покровител на спиритистите“.
Отстрани, разбира се, всичко изглеждало много достойно. Сякаш, откривайки, че спиритизмът има много силни покровители в научния свят, Менделеев е решил, че „срещу професорския авторитет трябва да се действа с професорски“.
Той успял да организира в Санктпетербургския университет специална група, която уж се занимавала с разобличаване на медиуми, а в действителност осмивала и правела на глупак Бутлеров.
Дмитрий Иванович пише: „Заниманията с въртене на маси, разговорите с невидими същества и прочее заплашват да се разпространи мистицизмът, способен да откъсне мнозина от здравия възглед за нещата и да усили суеверието“. (Из „Предложенияе на Менделеев до Физическото дружество към Петербургския университет за учредяване на комисия за разглеждане на явленията, наречени медиумични“, СПБ, 1875 г.)
Комисията на Менделеев, като работила само една година, произнесла, разбира се, присъда: „Спиритичните явления явления са резултат от несъзнателни движения или от съзнателна измама“.
Историята на спиритизма е немислима без Кейт, Лея и Маргарет Фокс. Именно те създали култа към ясновидството и магизма в Америка, като очаровали публиката и породили хиляди последователи.
Като завоювали Щатите, сестрите предприели пътуване по целия свят, появявайки се триумфално пред монарси, дипломати и професори.
Те минали през огнището на десетки научни комисии, които се опитвали безуспешно да ги разобличат.
Славата им била безупречна, а влиянието им огромно. Но... в един прекрасен ден Маргарет Фокс седнала и написала признание. Тя описала с поразителни подробности спиритичните подвизи на трите сестри. Нейното описание не оставяло никакви съмнения, че всичко, с което Фокс поразявали въображението на публиката и учените било мистификация и мошеничество.
Признанието на Маргарет Фокс било доброволно, документирано и публикувано в „Ню Йорк уърлд“ на 21 октомври 1888 година.
Според други данни през този ден Маргарет представила саморазобличителен сеанс в залата на Нюйоркската музикална академия.
Нещо повече, след публикацията Маргарет направила още едно турне по Америка, но този път вече за разобличаване на спиритизма.
Това обаче, дори да е красноречив, все пак е единичен случай.
Той също не дава основания за окончателни изводи, защото след известно време Маргарет Фокс опровергала доста истерично своето саморазбличение. (По това време тя, както и Паладино, злоупотребявала с алкохол, преживявайки същественото намаляване на хонорарите.)
Интересно е, че самият смисъл на общуването с духовете по правило не се анализирал.
Отричал се или се приемал фактът за възможността да се водят преговори с „другия свят“, но стилът и съдържанието на репликите, които изричали духовете, почти не се обсъждали.
За първи път на тази страна на въпроса обърнал внимание психиатърът И. А. Сикорский, който отбелязал, че „това, което духовете успяват да съобщят на спиритистите, е съвсем посредствено или дребнаво“.
В книгата си „Основи на физиологията на ума“ (1877 г.) У. Карпентър отбелязва, че заявленията от отвъдното, които чуват участниците в сеансите, „са пример за най-пошло и безсъдържателно бърборене“. Характеризирайки съобщенията от оня свят, Е. Тейлър се изразява още по-точно: „Начинът на мислене, езикът и произношението съответстват винаги на умствени качества на медиума“. Той отбелязва също така пълната безсмисленост на съобщенията, даже ако те звучат от името на извикан „дух“ на „философ, моралист или велик държавен деец“.
Това е важно наблюдение, говорещо за много.
Но още по-важно е, че никой от извиканите духове никога не можел да говори или да пише на родния си език. Жители на най-древни епохи, асирийци, финикийци, старовремски индуси, гърци и римляни, говорели чрез устата на извикалия ги спиритист винаги на езика на спиритиста и на никакъв друг.
Най-драматичен пример за това странно свойство на духовете е конфликтът между Хари Худини и близкия му приятел Артър Конан Дойл.
Какво се случило?
Съпругата на А. Конан Дойл, смятана за много силен медиум, провела специално за Худини, който тъгувал за своята починала майка, спиритичен сеанс, за да го свърже с нея.
„Семейство Дойл било убедено, че контактът ще се осъществи, но Худини само се ужасил от очевидната измама. Защото по време на сеанса мисис Дойл, като медиум, получила написано на английски език дълго писмо от майката на Худини. Но Худини помнел прекрасно, че майка му знаела само немски език и малко унгарски... Семейство Дойл се опитало да се оправдае, но Хари Худини скъсал с двамата всякакви отношения“ (Ernst B. M.L.& Carrington H. Houdini and Conan Doyle: The story of a strange friendsip, 1932 г.)
Вероятно под влиянието на тази именно история Худини започнал „лов“ на спиритисти, екстрасенси, медиуми и целители. Знаейки практически целия арсенал на илюзионизма, той разобличавал лесно всякакви паранормални явления, доказвайки, че един или друг ефект на „присъствие на духове“ се обяснява с технически или манипулативни трикове, известни добре на професионалистите. (Houdini on Magic, eds Gibson W. B., Young M. N. New York, Dover, 1953 г.)
Авторитетът на блестящия фокусник, „посветен във всичко“, умножен с безпощадността на Худини „към шарлатаните“, обезобразил доста физиономията на спиритизма.
Неговите разобличения на говорещите с духове били така убийствени, че даже в доста елейната „История“ на Дойл се намерило местенце за ядовити редове по отношение на бившия приятел: „Трудно е да се каже кое е по-неприятно: фокусникът Худини с неговите абсурдни и невежи теории за мошеници или... (по-нататък следва не напълно разбираемо оплакване от учените, които разобличават духовността).
Но историята с Худини се случила малко по-късно, почти към края на епохата на спиритистите, когато според официалната статистика привържениците на спиритизма не наброявали повече от пет милиона в целия свят.
А в началото на ХХ век медиумите не се предавали.
Те се подлагали с удивителна готовност на проверки, предлагайки се на най-зли и иронични комисии. Само през „инквизицията“ на Менделеев минали почти всички знаменитости на мидиумизма: Клайер, братя Пети, Бредиф и прочее.
Дмитрий Иванович, както се казва, умеел „да поговори от душа“ и изпитанията на Пети завършили (буквално!) с ридания на братята.
Елена Блаватская била разобличена три пъти. Като всяко от разобличенията било убийствено и еднозначно.
За първи път това се случило, когато бялата ръка на призрака, появяваща се „от нищото“ по време на нейните вечери, се оказала обикновена ръкавица, натъпкана здраво с памук и намазана с фосфор. Скандалът бил толкова голям, че Френското спиритично дружество, оглавявано до този момент от Блаватская, било принудено да се саморазпусне.
Втория път бил заловен и задържан безплътн „дух-наставник“, който се появил в най-драматичния момент на сеанса. Оказало се, че това е цирков артист, стар приятел на Елена Петровна от времето, когато и тя работела в Истанбулския цирк.
Третият случай бил още по-неприятен. Верният адепт и привърженик на Блаватская А. Синет признал за наличието на специален персонал, който в нужния момент хвърлял върху спиритичната маса „записки от тибетските учители“.
Но серията провали изобщо не пречела на авторитетните привърженици на спиритизма да пишат за него възторжени произведения.
В Русия с това се занимавал по-специално професор А. Аксаков, който успял в своята книга „Паметник на научното предубеждение“ (1893 г.) да представи за блестящи постижения на медиумите всичките им неуспехи през „комисията на Менделеев“, а тях самите – за страдалци.
Блаватская, въпреки скандалите, успяла да стане знаме и официален идеолог на съвременните магове, да си спечели армия от привърженици, да напише и да издаде множество книги, които се преиздават и изучават до ден днешен.
Извънредно мощно било и общото световно идеологическо осигуряване на култа към разговорите с духове.
Известни са (като минимум) около хиляда фундаментални произведения, утвърждаващи истинността на спиритизма. Техни автори били най-известни философи, психиатри, психолози, химици, антрополози, политици, изобретатели, учени - лауреати на Нобелова награда, и писатели.
В този списък са Артър Конан Дойл, Дж. Артър Хил, Фенимор Купър, К. Фламарион, Юго, Сведенборг, Шопенхауер, Бичър Стоу и даже откривателят на талия сър У. Крукс.
Владелците на различни видове скиптри по това време (в една или в друга степен) се забавлявали с магически сеанси.
Самите те, разбира се, не въртели маси, но покровителствали нежно медиумите. За разпространението и популярността на спиритизма допринасяли почти всички кралски домове, великите князе от дама на Романови, президенти и министри.
Към духовете се обръщали за съвети Линкълн, Франклин, Гладстон, Мадзини, Гарибалди, Франц Йосиф.
В Петербург в края на XIX и началото на XX в. страстен и доста влиятелен проповедник на спиритуализма бил княз Олденбургский.
Трябва да помним, че това е същият човек, който основал, построил и дълго време финансирал Института за експериментална медицина, академично учреждение с безупречна научна репутация.
Но Олденбургский бил знаменит на само със спиритичните си увлечения и със своята благотворителност. Той сам правел опити, като искал да впише своето име в историята на медицината не само като меценат.
По-специално князът разработвал методика за избавяне от остри болки като се поставят краката на пациента върху свиреща латерна.
Със своите вибрации и звуци латерната (според Олденбургский) придавала необходимата скорост на електрическите вълни в тялото на страдалеца, чийто застой предизвиквал чувството за болка.
В привързаността си към спиритизма князът бил непреклонен, щедър и храбър. Вярата му в тържеството на медиумите била толкова силна, че веднъж поканил „да се убеди лично“ и „най-сетне да повярва в живота на духовете“… присмехулника и скептика Ив. П. Павлов.
Павлов (по настояване на мецената) посетил един спиритичен сеанс в Аничковия дворец и без особени усилия развалил вечерта на събралите се там любители на възвишеното.
Направил го по много прост начин – осигурил пълен физически контрол над всички движения на мага.
Тази история се разчула, но резултат от нея било обвинението (точи път на Павлов), че е „безнадежден и примитивен материалист, самото присъствие на когото е послужило за духовно противодействие на отварянето на вратите на тайния свят“.
Павлов, в отговор на репликата за „духовното противодействие“, като се подсмивал, показал маншетите, които му скъсал медиумът, опитващ се в тъмното да измъкне китките си от здравите ръце на Иван Петрович.
(Следва)
**********
Ако Ви е харесала публикацията, цъкнете върху това малко бутонче:
СТАТИИ И ЛЕКЦИИ ДО ТУК:
1. КРАТЪК КОНСПЕКТ НА ЦИКЪЛА ЛЕКЦИИ В "ЕРАРТА"
2. КИРИЛ - ПРОСВЕТИТЕЛЯТ НА ПИНГВИНИ, ИЛИ ИСТИНАТА НА НЕИЗТРИТИЯ ЗАДНИК
4. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - I
5. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - II
6. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - III
7. САМОТНАТА РУСИЯ ИСКА ДА СЕ ЗАПОЗНАЕ
8. НЕ СТАРЕЯТ ПО ДУША ЦЕЛИНИТЕ
9. ГОЛИЯТ ПАТРИАРХ ИЛИ ЗАКОНЪТ НА МИКИ МАУС
10. КРАЯТ НА РУСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА. КАКВО ЩЕ СТАНЕ?
13. ДРАЗНЕНЕ НА ГЪСКАТА. КРАЙ НА ДИСКУСИЯТА ЗА ГАЛИЛЕЙ
14. ОСОБЕНО ОПАСНО МИСЛЕНЕ. ИЗ ИСТОРИЯТА НА ЧУДАЦИТЕ
17. ГЛУПАВАТА КЛИО, ИЛИ ЗАЩО В УЧИЛИЩЕ НЕ ТРАБЯВА ДА СЕ УЧИ ИСТОРИЯ
18. ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА КОЩУНСТВОТО. ЧАСТ 1
19. ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА КОЩУНСТВОТО. ЧАСТ 2
21. ВЯРА С ФЛОМАСТЕР
28. ЛЪЖАТА КАТО ЖАНР
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.