СЛУЖБОМЕР

петък, ноември 23, 2018

Васил Левски и неговите сподвижници след арабаконашката афера (документи от турските архиви) – 15

Преди известно време публикувах в блога си и в моята интернет библиотека няколко документа, свързани с Васил Левски, както и всичките негови писма, които успях да намеря.

Сега продължавам с документите, отнасящи се до разследването от турските власти на Апостола и неговите сподвижници след обира на пощата в прохода Арабаконак (днес - Витиня), осъществен от Димитър Общи и негови другари.

Документите, както и бележките към тях, са представени според книгата "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г.

Павел Николов

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТУК)

Нови признания на Стоян пандура

25 октомври 1872 (1288)

– Ти си занесъл с един чувал в къщата на Въльо Станчев в Черни Вит дрехите и оръжията на хайдутите. Откъде взе тия дрехи, фесовете и оръжията?

– Аз поставих в един чувал трите феса, които бяха между нещата, едни потури и един чепкен от дрехите, които Петко беше поръчал да се ушият, и ги занесох там. Петко Милев даде и на мене един кат дрехи и един нож. На всичките останали хайдути дрехите и оръжията даде Петко Милев, даде им ги на ръка. Аз взех от Димитра една дълга пушка, един пистолет и един револвер, взех ги в хана в Правец.

– Когато взе оръжието в хана, кой видя освен Димитра? Ханджията видя ли?

– Ханджията го нямаше в мазето. Синът на бояджията от Правец [1] беше там, той видя.

– Твоят другар Тодор твърди: „Дрехите взехме от Стояна, той ги занесе в Черни Вит“ [2],а ти разправяш: „Чорбаджията Петко Милев поръчваше да се ушият такива дрехи, само от него са взети“, и признаваш, че той отнесъл дрехите и то само едни потури и чепкен, и за теб – дрехи. Кажи истината!

– Попитайте арестуваните. Всички получиха дрехи и оръжия от чорбаджията Петко Милев. Всички признават. Само за Тодора аз донесох един чепкен. И моите дрехи даде чорбаджията Петко Милев. Това е истината. – Ти преди малко, гледайки ме в очите, казваше: „Паша [3],имам да ти кажа нещо, разпитай ме насаме, ще говоря вече истината“, какво беше то?

– Димитър ни каза: „Парите, които ще вземем, няма да пръскате, занесете ги право на чорбаджията Петко Милев. На вас аз после ще дам дял.“ Другарите не са говорили с Димитра и с чорбаджията Петко Милев, но те си казваха: „Този е главатарят ни.“ Главни организатори са Димитър и чорбаджията Петко Милев.

– Кой в Орхание знаеше за тая работа?

– Димитър говорил с касиера. Той ни каза: „Вие стреляйте във въздуха. Заптиетата не ще ви противостоят и ще се разбягат.“ По думите на Димитра и касиерът е бил с нас.

– Нападайки хазната, кой пръв стреля?

– Пръв стреля Тодор. После стреля Димитър с пушка, която се пълни отзад. Гръмна и друг един от нашите другари, но не знам кой беше [4].

– Заптиетата не стреляха ли по вас?

– Заптието със сивия кон стреля три пъти, но другите не стреляха, а веднага се разбягаха.

– Ти разправяш, че Димитър бил казал: „Вие занесете парите право на чорбаджията Петко Милев.“ Ние пък изкарваме парите на всички ви от къщите и градините ви. Твоите пари дори се намериха на две места, а и два пъти се ходи за тях. Как ще обясниш ти това?

– Той [Димитър] каза: „Вие сега заровете парите и ги пазете. Когато тая работа се забрави, отнесете ги и ги предайте на чорбаджията Петко Милев. Там ще ви се даде дял.“ Това е истината.

– На Петко Милев не се ли дадоха никакви пари?

– Въльо, Марин, Цако и Йото, които тази вечер докарахте от Черни Вит, както и Павел Лалов и Найден Вълков от Крушов дол, занесли пари на чорбаджията Петка и получили частта, която той им дал… [5] Дяловете, които получиха, стояха в собствените им къщи, а когато работата излезе наяве, чорбаджията Петко занесъл парите в къщата на ковача и казал: „Пази тия пари, после ще ги взема. Не ме издавай. Издай само Стоян пандура. Дай показания, че парите са у него.“ Същото казал и на хората от Черни Вит.

– Знаеш ли количеството на парите, които Петко Милев е оставил в къщи, и кой е ковачът?

– Количеството на парите не знам. Ковачът е Лечо [6], който участва с нас в обира, а сега е тук в ареста.

–Тия твои показания верни ли са?

– Верни са.

– Знаеш ли да пишеш?

– Не знам.

– Ето написахме името ти, ела да удариш пръста си!

– Да ударя пръста си.

[Отпечатък от пръст на]: Стоян пандура

Разпит, произведен на 25 октомври 1872

– Как е името ти и името на баща ти? Откъде си?

– Името ми е Лечо ковачът, а на баща ми – Никола. От Тетевен съм, от поп Вельова махла.

– На колко си години? С какво се занимаваш?

– На 35 години съм, по занятие – ковач.

– Как обрахте хазната?

– Отидохме 14 души. Появи се хазната. Обрахме я.

– Чорбаджията Петко Милев ти дал една кутия с пари, която днес се намери в твоята къща, и ти казал: „Скрий това!“ Как стои тая работа?

– Тия пари ми даде Петко Милев и ми каза: „Не казвай никому! Съхрани тия пари!“ Аз пък ги взех и ги зарових под дървото.

– Кой от вашите хора нареди Димитър от Сърбия да убие попа?

– Това аз не знам. Все таки големците наредиха да го убие. Бедните хора не знаят нищо.

– По-преди ти съобщи, че твоите другари Минчо и Генчо Михайлов били заедно с Димитра от Сърбия при убийството не попа. Тъй като тоя човек беше убит в града Орхание, те къде се събраха?

– Когато най-напред, във връзка с убийството на попа, ме повикаха чрез Цако на събрание в къщата на Личо [7], аз не отидох. Тогаз Димитър от Сърбия, заедно с другаря ми от Тетевен, Стоян, Личо Николов собственик на хана, Генчо Михайлов, Дако Гложенеца, Въльо Станчев и Павел Лалов [8], тия седем души отиват в село Извор, но не свършват никаква работа. Оттам те се връщат в Тетевен. След това Димитър отива сам в Орхание. От Орхание му известяват с пратеник [че дякон Паисий е там], но не знам кой е бил пратеникът. Димитър от Сърбия убива самичък попа.

– По-преди ти каза, че когато Димитър отишъл да убива попа, с него били Стоян пандурът и Генчо Михайлов, участници заедно с тебе в обира на хазната.

– Когато Димитър отиде да убива попа в Извор, Стоян пандурът и Генчо Михайлов били с него. Но при убийството на попа в Орхание Димитър от Сърбия бил сам. Тия хора не са били там.

– Заявяваш, че когато Димитър от Сърбия отишъл в Орхание да убива попа и когато го убил, той бил сам. Обаче по времето, когато нея вечер убил попа, веднага след произшествието се притекли намиращите се на пост по улицата – пандурът, заптието и стражата от данъчното управление, понеже били близо, и търсили по улиците. Димитър от Сърбия, след като убива попа, трябва да се е скрил в някоя къща или дюкян в Орхание. Къде ли се е бил скрил?

– Не знам Димитър где се е скрил след убийството на попа. Това не ми е известно.

– Как първоначално дойдохте до решението да нападнете хазната, разправете ни това подробно!

– Димитър от Сърбия разговарял със Стояна да започнем една такава работа. А двадесет дни преди събитието Стоян каза на всеки един от нас поотделно. Двадесет дни по-късно дойде от долу известие. Известието ни изпрати Стоян. И ние се събрахме. Събрахме се в Черни Вит, в къщата на Въльо Станчев. Оттам през Искъра отидохме право в Правец. Осъмнахме над Правец. Ние останахме там в балкана, Стоян отиде в хана на Цветка в Правец и намерил там Димитра. Там намерил Димитра от Сърбия и Вълко Цолов от Правец. Те тримата дойдоха заедно. Оттам потеглихме заедно и Вълко, като ни показваше пътя, слязохме в боровата гора в прохода. Две нощи лежахме в прохода.

– Щом като два дни лежахте, откъде взехте хляб?

– Хляб ни носеше Велчо касапинът. От нийде не сме взели нито лула тютюн.

– Там сте яли кисело мляко от един колибар, кой беше той? – От никого не сме взели нито кисело мляко, нито хляб. Всичко дойде от града [9].

– Вие не сте били в българско облекло. Дрехите, които бяхте облекли, и фесовете откъде ги взехте? Кой ви изпрати оръжие и кой го донесе?

– Стоян пандурът ни донесе чувала с дрехите, заедно с оръжието, в къщата на Въльо Станчев в Черни Вит [10].Там ние всички облякохме приготвените ни дрехи. За всички 14 души донесоха фесове и йемении. Облякохме се всички, натъкнахме оръжията и потеглихме.

– След като обрахте хазната, къде оставихте оръжието и дрехите?

– След като взехме парите, отидохме в къщата на Въльо Станчев, у когото бяхме по-преди. Съблякохме дрехите и ги оставихме там. Облякохме пак собствените си дрехи.

– Всички заедно ли дойдохте в Орхание, или една част от вас останаха в Правец?

– Там останаха Димитър и ония, които са от Правец [11].Ние отидохме право в Черни Вит.

– Где си поделихте парите?

– Димитър ни каза: „Отнесете пари, колкото можете! После аз ще дойда в Тетевен и там ще ги разделя. Но количеството на тия пари се знае. Аз ще го науча от касиера. Да не разходите от тях нито една пара, че после ще отговаряте! Вие знаете!“

– Поставили сте три засади за нападение над хазната .Кой ви научи така да постъпите и кой беше, който гръмна?

– Гръмна Димитър. Той постави и засадите. У Димитра имаше едно шишане, което се пълни отзад. Той веднага го напълни и гръмна. Димитър беше в първата засада и той даде изстрелите.

– Димитър излезе ли [от засадата] и отиде ли при колата с хазната?

– Щом се дадоха изстрели, заптиетата избягаха. Димитър изскочи веднага из засадата и ние го последвахме. Той отиде и изпрегна добичетата от хомота. Колата остана там, а всички ние заедно разграбихме хазната.

– Заптиетата стреляха ли върху вас?

– Щом пукнаха нашите пушки, и заптиетата побягнаха. Не знам и не видях да гърмят.

– Преди малко думаше, че дрехите и оръжията дошли от чорбаджията Петко Милев от Тетевен?

– Понеже знаех, че Димитър предаваше на чорбаджията Петко Милев събраните от населението за комитета пари, а тоя вземаше със себе си хаджи Ивановия син Станча и някой си Станьо [12],заедно купуваха дрехи и оръжие, приготвени за комитета, затуй именно казах, че, според мен, той е изпратил дрехите.

– Парите, които намерихме, ти е дал Петко Милев. А къде остана делът, който ти си взел?

– Ние откраднахме парите, но не ги поделихме помежду си. отнесохме на чорбаджията Петко Милев. На нас той даде по една торбичка от 1000 гроша, а другите останаха у него. После той се уплаши. Щом като тая работа се разкри, той ми донесе пари в една голяма кутия и ми каза: „Вземи, скрий ги, после ще приказваме.“ Аз ги взех и ги зарових под дървото.

– Къде е торбичката, на кое място в колибата, заровена ли е?

– Зарових я в колибата си, на един час разстояние [от Тетевен], знае и жена ми.

– Как се казва жена ти?

– Бона.

– Жена ти не те ли запита – откъде си взел тия пари?

– Никак не ме е питала.

– Кога донесе чорбаджията Петко тая кутия с парите?

– През нощта срещу вторник [13],когато вие дойдохте в Тетевен, той се уплаши, донесе ги и ми каза: „Недей разправя!“

– Кой ви каза да дадете парите на Петко Милев чорбаджията?

– Всъщност, за тая работа ни пратиха чорбаджиите Петко и хаджи Станьо, като ни поръчаха: „Парите, които вземете, донесете тук!“ Ние отидохме и обрахме хазната по тяхна заповед.

– На кое място ви казаха чорбаджиите хаджи Станьо и Петко, един по един ли ви извикаха? Кой ви даде оръжие и дрехите, които сте облекли в деня на обира, и как стана?

– Един по един ни извика Илия, синът на Петко Милев. Отидохме в къщата му. Там беше хаджи Станьо. Дадоха ми един фес, потури, къс джамадан и една пушка и казаха: „Ще ви изпратим на едно място по кражба.“ Аз макар и да отказах да отида, те ме заплашиха с бой и ме изпратиха [14].

– Къде се събрахте предварително?

– Събрахме се на баира Козница.

– Твоите другари твърдят, че сте се събрали в къщата на Въльо Станчев в Черни Вит, какво ще речеш на това?

– Събрахме се на баира, близо до къщата на Въльо Станчев.

– Всички ли там се събрахте, дойде ли някой и от Правец?

– Трима души дойдоха откъм Правец. Един от тях, с руси мустаци, с пълно червендалесто лице, с минтан от зелено сукно и с шаячни потури, каза, че дошли двама души правчани, две момчета, имената на които не знаел [15]. Потеглихме оттам и все по баира стигнахме до прохода. Там лежахме две нощи. От Орхание ни донесе един човек хляб. Изядохме го.

– После съобщиха ли ви, кой ви каза, че ще мине хазната?

– Тоя, който ни донесе втори път хляба, ни съобщи, като каза: „Утре хазната ще мине. Бъдете готови!“ И ние се приготвихме и я нападнахме.

– Как нападнахте хазната?

– Хазната като минаваше, най-напред гръмна Стоян. После – оня от Правец, със зеления джамадан, чието име не знам [16]. А и Тодор гръмна.

– Какво направиха заптиетата, те стреляха ли?

– Мисля, че гръмна една пушка. Аз бях на засадата и не видях [17].

– После как взехте парите?

– Човекът със зеления джамадан извика по турски: „Елате, вземете парите!“ [18] Отидохме и взехме парите. Оттам отидохме в Правец. Нощувахме в колибата на Вълка [19]. На сутринта стопанинът на колибата ни взе и ни проведе до Искъра, след което се върна.

– Колко пари оставихте в Правец и кому ги дадохте?

– Оставихме две конски торби и две чанти.„Другите, каза той, носете вие! Не харчете от тях нито пара! Предайте ги на Петко Милев. Аз ще питам касиера колко са. После ще имате неприятности!“ [20]

– Как е името на човека със зеления джамадан, който каза тия думи? Българин ли е, какви са отличителните му белези, видя ли го в Тетевен?

– Името му не знам. Не знам какъв е по народност. Той е среден на ръст, с руси мустаци и червендалесто лице. Видях го в Тетевен.

– Това ли е истината? Чорбаджиите Петко Милев и хаджи Станьо ли ви заповядаха [да извършите обира] и те ли участваха? Знаят ли те за тая работа, кажи право!

– Това е истина. Хаджи Станьо и Петко Милев не бяха с нас, когато обирахме хазната. Но те двамата ни изпратиха и ни дадоха дрехите.

– А след това на кого предадохте дрехите?

– Дрехите, които ми даде Петко Милев, скрих в колибата си, сложих ги в сеното. Там е и едната торбичка с хиляда гроша. Пушката оставих в къщата на Въльо Станчев.

– Хаджи Станьо и Петко Милев ви дали всичко хиляда гроша. А останалите пари къде щяха да предадат? Как извърши тая кражба за хиляда гроша?

– Не знам къде щяха да ги предават. Аз запитах, а той отговори: „Не питай за това! Тия дрехи [21] и другите работи не стават ли с пари, как мислиш?“

– Въпроса само на Петко Милев ли зададе, или и на хаджи Станя? А когато предаде на Петко Милев парите, кой видя? Синът му видя ли? Имаше ли и друг някой?

– Петко Милев беше сам. Хаджи Станьо го нямаше. В началото, при подготовката и хаджи Станю беше с него. Но при предаване на парите го нямаше. А на сина си той намираше работа, не му показа. Той взе парите и ги сложи в крината.

– В къщата на хаджи Станя има ли готови дрехи?

– Дали има или не, не знам, но на нас той даде.

– Много добре, направеното от тебе дотук признание вярно ли е и така ли е работата?

– Така е.

– Знаеш ли да пишеш, имаш ли си печат?

– Не знам, а нямам и печат.

– Добре, ела тук и вместо подпис удари пръста си под така направените от тебе признания.

– Да ударя пръста си.

[Знак за отпечатък от пръст на]: Лечо, син на Никола

(Следва)

**********

Ако Ви е харесала публикацията, цъкнете върху това малко бутонче:

BGtop

БЕЛЕЖКИ

1. „Синът на бояджията от Правец“ трябва да е Никола Цвятков.

2. Такова показание няма в протоколирания разпит на Тодор Кръстев. То трябва да е било дадено при полицейския разпит.

3. Оттук се вижда, че следствието се води лично от софийския мютесариф Мазхар паша.

4. Според Лечо Николов пръв стрелял Стоян Пандура, после – Димитър Общи и след него – Тодор Кръстев. Според Марин Павлов пък отведнъж гръмнали 5–10 пушки.

5. Занеслите пари у Петко Милев са: Въльо Станчев и брат му Марин Станчев, Цако Генчев от Тетевен и Йото Генков от Черни Вит. Името на Павел Лалов преписвачът погрешно написал „Вълов“.

6. „Ковача“ е Лечо Николов от Тетевен.

7. Цако е Цако Генчев. Цако повикал Леча в къщата на Личо“ („Личонун евине“),а на следващата стр., 1 р. отгоре същият е наречен Личо Николов, „собственик на хан“ („хан сахиби“). Не може да се каже кой е този Личо, но е ясно, че се касае за едно и също лице и че преписвачът погрешно е написал „собственик на хан“ вместо „стопанин на къщата“ („хане сахиби“). За „събрание“ в турския текст стои думата „лонджа“.

8. В тур. текст стои „Петър Вълев“. Това име погрешно е разчетено от преводача като „Павел Лалов“.

9. „От града“ означава „от Орхание“.

10. Срв. показанията на Стоян Пандура преди това.

11. От Правец са: Вълко Цолов и Никола Цвятков. Заимов пише: „Общи, придружен от Вука Цолов и Коля Цвятков, отпътува за бай Цвятковото ханче“ („Миналото“,кн. II, стр. 75).

12. „И някой си Станьо“ на турски: „ве бириси Истаньо“. И тук преписвачът е направил грешка, като вместо „берадери“ – „брат му“ (Станьо е брат на Станчо), погрешно е разчел и написал думата „бириси“ – „някой“.

13. „През нощта срещу вторник“ е 23 срещу 24 октомври, тъй като първото съдебно следствие в Орхание се води в четвъртък на 19 октомври. Оттук можем да заключим, че Мазхар паша, а заедно с него и окол .съд, е пристигнал в Тетевен на 23 октомври.

14. Лечо Николов, подобно на държането и на другите арестувани, иска да се изкара пред съда, че насила е накаран да участва в обира на хазната.

15. „Един от тях, с руси мустаци, с пълно червендалесто лице“ и пр., е Димитър Общи, а другите двама са Вълко Цолов и Никола Цвятков.

16. „Със зеления джамадан“ („с минтан от зелено сукно“) е пак Общи.

17. По-горе Лечо твърди: „Щом пукнаха нашите пушки, и заптиетата побягнаха, не знам и не видях да гърмят.“

18. Общи бил извикал на турски: „Гелин, параи алън!“

19. Самият Вълко Цолов в показанията си твърди: „Към 4 часа през нощта стигнахме в нашия царевичак. Оттам ги преведох по рекичката Милена надолу. Те преминаха реката Искър (Малък Искър, б. н.), а аз се върнах обратно в колибата си“.

20. Тия думи е отправил към четата Димитър Общи.

21. „Въпросните дрехи“ са войнишките униформи, с които били облечени участниците в обира на хазната.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.