Русия и перспективите на Грузия за НАТО

АВТОР: ОЛЕГ-САНДРО ПАНФИЛОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Изглежда Кремъл най-сетне се обиди на НАТО и на перспективите, засягащи отношенията на северноатлантическия блок към Грузия и Украйна, и реши да създаде нещо като „девствен пояс“. Директорът на департамента за общоевропейско сътрудничество към руското Министерство на външните работи Андрей Келин така и каза: „Ще ни се наложи да изградим отбранителен пояс близо до Сочи“

Андрей Келин добави още – „въпреки колосалните разходи“. Изглежда това е първият случай, когато високопоставен руски дипломат говори за „план Б“, ако НАТО се заеме сериозно да интегрира Грузия. Най-вероятно той има предвид, че на представляващата своеобразен буфер Абхазия, окупирана от Русия, вече не може да се разчита. Тук му е мястото да напомним, че Сочи изобщо не е „руски“ град, през различните периоди от историята на Грузия местността се е намирала на територията на грузинските царства, топонимията в околностите на града е грузинска. Някога там живеели адигските народи, към които Руската империя се отнесла като към туземци, унищожавайки ги и изселвайки ги извън техните територии.

Днес Сочи е любимо място за почивка на Путин и на руския елит. И ако руският дипломат говори за създаването на някакъв „пояс за сигурност“, това се отнася по-скоро за сигурността на Путин, отколкото за сигурността на жителите на тази част от Краснодарския край, преживели през последните години строителство и разрушаване на олимпийски обекти, самолетни катастрофи и бандитски скандали. Разстоянието от граничната с Абхазия река Псоу до Сочи е само 35 километра.

НАТО вече много пъти е заявявало, че смята Абхазия за част от Грузия, като настоява за извеждане на руските войски от окупираната територия. При по-голяма интеграция на Грузия в структурите на НАТО Абхазия никога няма да бъде лишена от внимание, още повече след заявлението на Генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, че временната окупация на 20 процента от територията на Грузия не е препятствие за нейното членство в северноатлантическия алианс. През юли тази година по време на посещението си в Грузия Столтенберг каза, че НАТО „подкрепя изцяло“ евроатлантическите стремежи на Тбилиси, а „Грузия ще стане член на НАТО“.

По отношение на Украйна положението е още по-лошо. Според Андрей Келин границата с Украйна „изобщо не е оборудвана“. Освен това, добави Келин, „има нужда да се изградят отбранителни ешелони и да се прехвърлят отбранителни конструкции на юг“. Наистина, руският дипломат изрази надежда, че членството в алианса не е въпрос на близко бъдеще както за Киев, така и за Тбилиси, но това беше казано по-скоро за самоуспокоение. Изглежда от Москва за първи път се понесе реално отчаяние от перспективите за „заплаха от юг“, както някога в СССР се уплашиха от влизането през 1952 година на Турция в НАТО. Тогава европейското направление прикриваха в качеството си на буфер социалистическите страни, а след тяхното влизане в НАТО единствена надежда останаха Украйна и Беларус.

След авантюрата през 2014 година Украйна е изгубена завинаги за Москва, Русия губи като партньор и Беларус: Аляксяндр Лукашенка заяви в началото на ноември, че смята за „измислица обсъждането на възможност за поява в страната на руска военна база“. По логиката на Кремъл, ако няма руска база, вместо нея задължително се появява база на НАТО. Освен всичко друго беларуският президент вече има и срещи с американски генерали. Неотдавна помощникът на държавния секретар на САЩ по въпросите на Европа и Евразия Уес Мичъл посочи принципите на новата политика в Източна и Централна Европа, като уточни, че за един от бастионите, „защитаващи от руския неоимпериализъм“ смята „даже Беларус“.

Какво искат и какво могат да създадат в Сочи като „отбранителен пояс“? Засега на територията на Абхазия се намират тридесет руски военни бази и подразделения, сред които и на ФСБ. На 1 февруари 2009 година 131-ва самостоятелна мотострелкова бригада беше преобразувана и беше създадена 7-ма Краснодарска военна база. Преди това всички руски окупатори на територията на Абхазия бяха със статут „миротворци на ОНД“. След една година, на 17 февруари 2010 година, Дмитрий Медведев и „президентът“ на Абхазия Сергей Багапш подписаха Съглашение за обединена руска база на окупираната територия.

В съответствие със съглашението в състава на обединената военна база влязоха бившите миротворчески обекти и военното летище Бомбора, дислоцирани в района Гудаути, войсковия полигон и морското пристанище в Очамчири, съвместните руско-абхазки войскови гарнизони, дислоцирани в Кодорското дефиле и около Ингурската ВЕЦ. Освен това военно-административни и медицински обекти – санаториуми и домове за отдих – са разположени в Сухуми, Гагра, Гудаути, Нови Афон, Ешера и други населени места в Абхазия. Численият състав на руската база превишава абхазките „въоръжени сили“ над два пъти, въоръжението се състои от 40 танка Т-90А; 120 бронетранспортьора БТР-80А; 18 самоходни гаубици 2С3 „Акация“; 12 минохвъргачки 2С12 „Сани“; 18 реактивни системи за залпов огън БМ-21 „Град“; буксирни гаубици Д-30; зенитно-ракетен комплекс за противовъздушна отбрана С-300. Това са само данни от публични източници, какво е въоръжението в действителност не се знае.

Военната база в Абхазия е подчинена на командването на Южния военен окръг на Руската федерация, което разполага съответно с дислоцирани на територията на Краснодарския край, граничещ с Абхазия, няколко бригади, сред които ракетни и разузнавателни батальони на морската пехота и два авиационни – самолетни и вертолетни. Разбира се, около президентската вила „Бочаров ручей“ са разположени военизирани подразделения на ФСО. В състава на Южния военен окръг през 2010 година влязоха също Червенознаменният черноморски флот и 4-тото червенознаменно командване на ВВС и ПВО. На изток от Грузия в арменския град Гюмри е дислоцирана 102-ра руска военна база с по-голям контингент от контингента в Абхазия, която потенциално е насочена срещу Грузия и Турция и е сдържащ фактор в карабахския конфликт.

Какво имаше предвид руският дипломат Келин е трудно да се предположи, но ако се съди по заявлението на директора на департамента за бюджетна политика в сферата на държавната военна и правозащитна служба към министерството на финансите Анатолий Попов, „правителството в близките три години ще увеличи рязко разходите си за отбрана и национална сигурност“. На заседание на комитета към Съвета на федерацията за отбрана и сигурност той съобщи, че „общият обем на допълнителните бюджетни средства за отбрана и сигурност възлизат на 1 трилион и 160 милиарда рубли за три години. Това е безпрецедентно решение, каквото преди, или поне отдавна, не се е приемало“. „Заедно със секретната част разходите за правозащитна дейност, отбрана и сигурност възлизат на 30% от държавния бюджет“ – разказа Попов.

Историята с „пояса за сигурност“ не получи никакво развитие – руският интернет не е многословен, а няколкото публикации с мнения на военни експерти не могат да отговорят на въпросите „за какво“, „защо“ и „как“. Който е бил в Сочи, знае, че ландшафтът не предполага изобщо създаването на нова военна база на голямо пространство, защото малко или много приемливите територии са усвоени отдавна от олимпийски обекти. Освен това да се строи нещо като „линията Манерхайм“ няма никакъв смисъл – съвременната война използва сухопътни войски само при разчистване на територии от неприятеля. Да се изгражда подобие на „великата китайска стена“ или на „вала на Чингис хан“ ще изглежда съвсем смешно.

Това беше по-скоро самостоятелна импровизация на паркетният дипломат Андрей Келин, защото никъде по-рано никой не е говорил за тази идея, макар че тя, разбира се, витаеше във въздуха като възможен вариант за противопоставяне на НАТО в перспектива. По черноморското крайбрежие през 30-те години на 19 век е изграждана вече укрепителна линия, плюс линията Сочи-Адлер-Пицунда-Гагра, срещу заплахата, идваща от Англия и Турция, но тази линия е помагала най-вече за изолирането на черкезките племена от външния свят. В средата на 19 век фортификационната линия била демонтирана, почти 80 процента от черкезите – шапсуги и убихи, абадзехи и бжедуги – били депортирани, за Турция заминала значителна част от кабардинците.

Сега Сочи е за Русия едва ли не център на руската политика – там прекарва основната част от живота си Путин, в Сочи идват при него чужди президенти и руски министри. Дипломатът Келин, ако се съди по всичко, подчертава важността на града, а не превръщането му в „непобедима“ крепост. Към Украйна „девственият пояс“ изобщо не може да има никакво отношение заради далечното разположение както на анексирания Крим, така и на континенталната част на страната. Всичко това прилича много на истерия, каквато не веднъж вече се е случвала при споменаване на НАТО. Още не е известна реакцията на Кремъл към идеята на председателя на Мюнхенската конференция за сигурност Волфганг Ишингер, който заяви на 2 ноември, че е дошло „време да се разработи Пътна карта за членството на Грузия в НАТО и да се направят конкретни стъпки в това направление“.

**********

Ако Ви е харесала публикацията, цъкнете върху това малко бутонче и след това ме похвалете: