История на японското кино - Част III - 1

АВТОР: АКИРА ИВАСАКИ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

III. ФОРМИРАНЕ НА КИНОТО

1. Хората, желаещи да осъвременят киното

Реформата започнала с организиране на „движението за чиста филмова драма“ („джунейгагеки ундо“). Негов вдъхновител бил Норимаса Каерияма, към когото след това се присъединил Ейзо Танака. В движението участвали също така Джуничиро Танидзаки и Каору Осанай.

По това време движението за чиста филмова драма не било изолирано. То било част от всеобщото движение за „осъвременяване“, обхванало литературата, изобразителното изкуство, театъра и изобщо всички области на изкуството и културата в Япония. Затова именно водещи тогавашни писатели и драматурзи като Танидзаки и Осанай се присъединили към движението за чиста филмова драма и по всякакъв начин съдействали за развитието на младото кино.

Движението продължило около пет години - от 1918 до 1923 година. Но през този кратък период на реформи станали толкова значителни събития, че заслужават да бъдат вписани с големи букви в книгата по история на японското кино. По това време японското кино се развивало не от предприемачи, жадни за печалби, а от интелигенцията, изпълнена с ентусиазъм и стремяща се да придаде на киното съвременен характер. Като тогава думата „съвременен“ означавала почти същото като думата „западен“, била неин синоним.

1918 година. Завършила продължилата четири години Първа световна война. В Русия победила социалистическата революция. Световната история се развивала скокообразно. Япония участвала всъщност почти номинално във войната и благодарение на това реализирала огромни ползи: в страната се оформила добра конюнктура във връзка с развитието на военните отрасли и с нарастването на тежката промишленост. Разбира се, имало скрито социално недоволство, намерило например изход в така наречените „оризови бунтове“ (1918 година). Но така или иначе благоприятната ситуация съдействала за утвърждаване в Япония на съвременния капитализъм. Рязко нараснало влиянието на дребнобуржоазната интелигенция. Укрепила се така наречената „демокрация от периода Тайшо“ и започнала борба със старите идеи и със стария ред, съществуващи още от времето на Мейджи.

Каору Осанай се стремял да осъвремени японския театър, пренасяйки на японска почва достиженията на европейското движение за съвременна драма. В страната с други исторически и социални условия тези новости се утвърждавали трудно и започнали да дават своите плодове едва след продължителен процес на аклиматизация, който започнал със създаването на Малкия театър „Цукиджи“. Но това станало значително по-късно. През ноември 1909 година Свободният театър, създаден от Каору Осанай и Саданджи Итакава, поставил в помещението на театъра „Юракудза“ пиесата на Ибсен „Юн Габриел Боркман“. Това било ново, извънредно събитие в театралния живот на Япония. То предвещавало раждането на новия театър – шингеки, който хвърлил решително предизвикателство на театъра кабуки и на новата школа – симпа. Но „новият театър“ не намерил благоприятна почва в страната. И намерението да бъде запозната Япония със съвременните западни пиеси, към което заедно със Каору Осанай се стремели Цубоучи Шойо, Хогецу Шимамура и други, така и не се осъществило напълно.

Но трябва да отбележим, че провалът на движението за съвременен театър съдействал в определен смисъл за „осъвременяването“ на японското кино. Много талантливи актьори, разочаровани от новия театър, отишли в киностудиите. Някои от тях, казано на съвременен език, просто постъпили на служба в киностудиите, но сред тях имало и такива, които не губели надежда да въплътят в киното идеалите, които не успели да реализират в театъра.

(Следва)

**********

Ако Ви е харесала публикацията, цъкнете върху това малко бутонче:

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

I. ЯПОНСКОТО КИНОИЗКУСТВО И СВЕТОВНОТО КИНО

1. Оценка на японските филми в чужбина

2. Особеният стил на японските филми

3. Историческата задача на японското кино

II. ПОЯВА НА КИНОТО В ЯПОНИЯ

1. Поразителният успех на „движещите се картинки“

2. „Движещи се картинки“, кабуки, симпа

3. Дейността на Шодзо Макино

4. Изискванията на прогресивните зрители