Ядрена урина или Размишление за това искат ли руснаците война

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА (https://www.novayagazeta.ru)

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Съвсем наскоро Путин озадачи присъстващите на валдайската среща чужденци със заявлението, че при една ядрена война руснаците „ще отидат в рая“ като мъченици, а техните противници „просто ще умрат“. Причините за това заявление могат да се разберат доста лесно. Руската армия и руското разузнаване станаха за смях на Запад. Петров и Боширов, от една страна, руската ракета, която свали руски самолет, и Генералния щаб, който съобщи, че за всичко са виновни евреите – от друга. Вместо ужас Русия започна да предизвиква ирония и Путин не можеше да не почувства това. Наложи се да се напомни на Запада за наличието на ядрено оръжие.

Разбира се, на Запад могат да заподозрат, че професионализмът на хората, които обслужват това оръжие, е почти същият като на кадровика от военното разузнаване, подал в паспортния отдел всичките диверсанти на един списък. Но кой ще се реши да го проверява? Залозите са много големи.

И така, каква вероятност има Русия да използва наистина ядрено оръжие? Струва ли си цялото обкръжение на Путин да се готви за рая, или може да остане засега в своите дворци и „мерцедеси“?

Според мене вероятността за това е същата като вероятността Русия да започне обикновена конвенционална война със Запада, иначе казано - равна на нулата.

Нашият Кремъл не е специалист по войните.

Нашият Кремъл е специалист по хибридните войни, което съвсем не е същото.

Думата „хибридна война“ влезе в политическа употреба именно при Владимир Путин и на Запад е прието да се разглежда „хибридната война“ като нещо ново и невиждано, в което руските власти са особено силни. Но в действителност хибридни войни е имало и по-рано и такава война се различава от обикновената преди всичко по това, че не може да бъде спечелена.

Какво се печели при обикновената война, е добре известно. В Античността – меднороги волове, пленници и роби, награбено злато. През ХХ век – територии.

А какво се печели при хибридната война? Зеро. Zilch. Nada. Във всичките водени хибридни войни Русия не спечели нищо.

Да, в резултат от Руско-грузинската война Саакашвили в края на краищата загуби властта. Това е вярно. Но каква получи в резултат от войната Русия? Една кръгла нула.

Ние превърнахме ДНР и ЛНР в кървав украински ХАМАС, но какво получи Русия в замяна на тази хибридна война? Също нула.

Ние се опитахме да се намесим в американските избори и тази намеса до ден днешен са използва от демократите за делегитимиране на президента Тръмп. Доналд Тръмп загуби много, но какво получи Русия? Само санкции.

Единствен резултат от хибридната война е, че на този, срещу когото я водите, му става по-зле. А вашето положение изобщо не се подобрява. Точно обратното – срещу вас въвеждат санкции и вие се превръщате в страна аутсайдер. Все едно да си убиеш кравата, за да умре на съседа козата.

Защо Кремъл никога няма да се реши да превърне хибридната война в истинска?

Поради една проста причина. Работата е в това, че при истинските войни победите и пораженията са реални. Те не стават на екрана на телевизора. Пропагандата при истинските войни действа само до определена граница. Когато авиацията на съюзниците сравнява Берлин със земята, на гьобе

лсовците им е трудно да разказват, че вермахта побеждава всичките.

В този смисъл аз имам една любима война: Първата опиумна война (1839-1842 г. - бел. П. Н.), която британците водят срещу Китай. Това е уникална война, която китайското командване разглежда като хибридна и се опитва да спечели изключително с лъжи.

Силите в тази война са несъпоставими: британците имат по-малко от 20 хиляди войници, включително моряците и морската пехота. Китайските войници са повече от 200 хиляди.

Затова войната се разделила на три стадии.

По време на първия стадий китайските (по-точно – манджурските) военачалници просто лъжели императора, че побеждават. Те му изпращали всеки ден доклади, в които се описвало как са унищожени още десет хиляди и още тридесет хиляди англичани, а той пишел върху докладите с червено мастило „превъзходно, просто превъзходно“. Сред войниците се провеждали конкурси да най-добро победно стихотворение и прочее.

Тъй като реално поводи за стихотворения нямало, скоро започнал вторият стадий. А именно – пълководците разбрали, че да се борят победоносно с британците им пречи „петата колона“ в лицето на собственото китайското население. (Ще напомня, че по това време Китай се управлявал от манджурците и като следствие „пета колона“ били всички китайци.) В резултат от това откритие вече можело да се воюва не срещу англичаните, а да се граби, коли и изнасилва собственото население – с което и се заела манджурската армия. Странно, но това не помогнало срещу британците.

Тогава настъпил третият стадий. Новият военачалник, назначен за командващ на войските през февруари 1841 година – името му било Ян Фан, се вгледал задълбочено в проблема и се замислил над въпроса защо британските оръдия попадат винаги в целта, а китайските – не.

Ян Фан предположил проницателно, че това става с помощта на магия, но срещу магиите китайците имали отдавна надеждно средство, а именно – женска урина. Само да излееш върху магьосника гърне женска урина и той веднага ще се лиши от всичките си способности.

Гърнетата били натоварени на салове и саловете започнали грандиозно контранастъпление срещу британския флот на няколко мили от Кантон. Като видели гърнетата и саловете, британците дали залп… и… и… накратко – точността на английските оръдия не пострадала.

Всичко завършило с Нанкинския мирен договор и загубата на Хонконг.

Хибридната война е война с урина, а урината не помага да се печелят истински сражения, дори това да е урината на Дмитрий Кисельов.

Тя е добра само в телевизионните войни, когато може да се покаже видео на ракети, падащи върху Флорида, и да се внуши на аудиторията мисълта, че сме постигнали потресаваща победа.

Главното е да не се започва истинска война, защото каква ще бъде тази война, виждаме по кулата на „солсберецката“ катедрала и по историята с руския самолет, свален от руска ракета.

Владимир Путин е усвоил много добре историческите уроци. Той знае откъде е дошъл изразът „малка победоносна война“ и как тази война (Руско-японската война, 1904-1905 г. – бел. П. Н.) завършва. Той знае, че загубените войни завършват с революции и смяна на режима, и никога няма да се реши на това.

Във всички конфликти, в които Русия се включваше – било то анексирането на Крим или събитията в Донбас, Кремъл най-напред опипваше почвата дали може да се постигне нещо без истинска война, и едва тогава тръгваше напред. Всеки път, когато пред Русия се изправяше призрака на истинската война или на реалните бойни сблъсъци – както например край Дейр ез Зор през февруари 2018 година, когато американците унищожиха около 200 наемници от „Вагнер“, или няколко месеца по-късно, когато президентът Тръмп нанесе удар по Асад, след като той беше употребил химическо оръжие, Русия веднага отстъпваше или даже се правеше, като при случая край Дейр ез Зор, че изобщо не е имало никакво сражение.

**********

Ако Ви е харесала публикацията, цъкнете върху това малко бутонче: