Като не можем да плаваме, ще летим или Руската военна мощ е на дъното, но въпреки това ще уплашим НАТО

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА ("Новая газета")

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

В неделя (3 ноември – бел. П. Н.) руските средства за масова информация оповестиха на народонаселението на Русия за поредния триумф на руското оръжие: руски самолет за борба с подводници Ту-142 е прелетял над флагмана на американския Шести флот.

„Ту-142 премина ниско над американския флагман, участващ в "“Единен тризъбец“ – ликуваха „Вести“. „Два самолета за борба с подводници Ту-142 от морската авиация на Военноморския флот на Русия изпълниха в петък планиран полет над неутралните води на Норвежко море“ – съобщиха делово от Министерството на отбраната.

Между редовете на тези пестеливи съобщения се четеше гордост за нашия военноморски флот. Все едно на флагмана на Шести флот са припаднали, виждайки нашия самолет.

За съжаление участниците в ученията едва ли са се впечатлили много. Защото истинската причина за „стратегическия полет“, както лесно можем да предположим, беше аварията на плаващия док в 82-ри кораборемонтен завод, който потъна миналата седмица в Мурманск при опит да се изведе оттам „Адмирал Кузнецов“.

Именно „Адмирал Кузнецов“ трябваше да покаже на натовските сили колко мощен е руският военноморски флот.

Но сега той стои, куц и наклонен, с дупка четири на пет метра, а аварията е пример за чудовищната технологическа деградация на Русия.

Чудно, но средствата за масова информация посветиха на тази авария много по-малко място отколкото за хвалебствения рапорт, описващ прелитането на руските самолети за борба с подводници. Голяма част от публиката така и не разбра размера на катастрофата и причините за нея. Какво пък, да запълним празнината.

Плаващият док ПД-50 на 82-ри завод в Росляково беше един от най-големите докове в света. Дължина – 330 м, ширина – 67. За сравнение – това е половината на Червения площад.

Докът е построен за СССР през 80-те години на миналия век в Швеция, по време на разведряването – нашата страна тогава нямаше такива технологии.

Мурманският чудо док „Росляково“. Снимка: Семьон Майстерман/ ИТАР-ТАСС

Когато бил закаран на предназначеното за него място в Росляково, докът имал, разбира се, своя отделна подстанция и резервни генератори, осигуряващи пълна енергийна автономия. Защото бил предназначен за ремонт както на атомни подводници, така и на големи кораби. Представете си – разтоварват ядрено гориво и изведнъж прекъсва подаването на електроенергия. Естествено е, че всички системи ще бъдат дублирани, и то не еднократно.

Но сега електроснабдяването на дока се намира в Мурманск, а 82-ри завод е част от гигантската държавна „Обединена корабостроителна компания“, инициатор за създаването на която (и председател на съвета на директорите през 2008-2011 година) беше Игор Сечин.

В края на септември 2018 година „Кузнецов“ беше поставен в дока. Президентът на „Обединената корабостроителна компания“ Алексей Рахманов заяви, че ремонтът ще продължи две години. Това е напълно естествен срок за ремонт на един толкова престарял кораб. Какво се случи, че започнаха да вадят крайцера от дока само след един месец?

В края на октомври в Норвегия започнаха ученията „Trident Juncture“, по време на които войските на НАТО тренираха отблъскване на нападение от страна на измислена държава, атакувала Норвегия от изток.

Като погледнем картата, можем лесно да се убедим, че на изток Норвегия граничи с Русия.

Ученията всъщност следваха сюжета на скорошния (и блестящ) норвежки сериал „Окупираните“, замислен по идея на писателя Ю Несбьо веднага след Руско-грузинската война през 2008 година. Сериалът разказва как Русия в рамките на братска помощ и с цел мирно сътрудничество окупира Норвегия и унищожава всички терористи, които кой знае защо пречат на мирното сътрудничество. Според мене това е единственият западен сериал, в който характерът на съществуващия руски режим (а също и на европейската страхливост) е предаден с филигранна точност.

Сериалът (а също така действията на Русия, довели до неговата поява) направиха в Норвегия такова силно впечатление, че норвежците увеличиха двойно американския контингент в авиобазата „Вернес“, а Министерството на отбраната на Норвегия сключи със САЩ договор за доставка на 52 многоцелеви F-35 за 10 милиарда долара. Това е най-голямата оръжейна сделка в историята на страната.

А в края на октомври край бреговете на Норвегия започнаха учения, по време на които в норвежки води за първи път от времето на студената война влезе американски самолетоносач.

И тогава започнаха да вадят „Кузнецов“ от дока – за да покажат на противника къде зимуват раците.

Излизането от дока започнало още през нощта, предишния ден тръгнали първите сериозни снеговалежи и по цялата област започнали да изключват временно тока. Резервно електрическо захранване в дока явно не е имало и можем да си представим какво са направили временните изключвания с автоматиката, която и без това е била с единия крак в гроба. Накратко казано, половината от помпите не се задействали.

Корабите излизат от плаващите докове по средния начин: отначало се пълнят с вода баластните цистерни и докът потъва.

Корабът се извежда на буксир и продължава да плава нататък, а докът трябва да изплува. Но ето че докът потънал – и не изплувал, и плюс това потънал с диферент (иначе крановете не биха паднали).

В Русия има удивителна тенденция. Когато заради грубо нарушаване на правилата за сигурност изгаря клубът „Хромая лошадь“ или потъва параходът „Булгария“, рано или късно президентът порицава демонстративно виновниците, произшествието се обсъжда гръмко по телевизията, собствениците влизат в затвора, разграбват тайно имуществото им и така нататък.

Но ако технологична катастрофа с човешки жертви се случи в държавна компания, на всичко се удрят спирачките. Помните ли как през 2011 година по време на буксир с най-груби нарушения потъна платформата „Колская“ на „Газпром“ и загинаха 53 души? Тогава на семействата на загиналите изобщо не бяха изказани съболезнования от страна на държавното ръководство и тази история не беше главна по държавната телевизия.

Същото е и с плаващия док ПД-50. Мащабът на аварията трудно може да бъде подценен.

В известен смисъл това е по-лошо от скорошната авария със „Съюз“. В крайна сметка на всички от време на време им падат ракетите, а такъв док в Русия повече няма.

Подводницата „Курск“ беше извадена от норвежката фирма „Halliburton“, холандската „Mammoet Transport“ и шотландската DSDN, но нещо ми подсказва, че след MH-17 холандците няма да проявят особено желание да вадят руски военен док.

Куцият „Кузнецов“ стои закотвен с дупка четири на пет метра и кран на палубата, а да се строи нов док – за какво? За единствения грохнал самолетоносач? Наложи се НОТО да бъде плашен не с дядо „Кузнецов“, а със самолети за борба с подводници. И там, разбира се, хълцат. Но нещо ми подсказва, че не е от страх.

**********

Ако Ви е харесала публикацията, цъкнете върху това малко бутонче и след това ме похвалете: