„Моят чичо Бенжамен“

Преди доста време (2008 година) гледах френския филм „Досадникът“ („L'emmerdeur“, 1973 г.) и написах няколко изречения, придружаващи една сцена от филма, която изрязах тогава с CyberLink PowerDirector и поместих тук (с български субтитри днес можете да го гледате целия тук).

Оттогава все се каня да гледам „Моят чичо Бенжамен“ („Mon oncle Benjamin“, 1969 г.) по едноименния роман на Клод Тилие, защото е на същия режисьор – Едуар Молинаро (1928-2013), и играе същият изпълнител на главната роля – певецът и композиторът Жак Брел (1929-1978).

Но все не ми се падаше случай: отначало не можех да намеря филма, после го намерих, но все го отлагах.

До преди една седмица.

Героят на Брел не е този път онази изключително натрапчива личност, която се мотае из краката на наемния убиец и му пречи да си свърши работата, а един много симпатичен лекар с неизменно червено облекло.

Този лекар много обича да лекува красиви жени, особено дъщерята на кръчмаря, която изобщо не е болна, но въпреки това няма нищо против да я полекуват малко.

Доктор Бенжамен е също така веселяк и гуляйджия, заради което често си навлича гнева на сестра си, при която живее.

Освен това не обича да си оставя магарето в калта.

Ако трябва, вади и шпагата.

Не прощава обидите и на маркиз дьо Камбиз, колкото и да не му се иска, ще се наложи да го целуне публично по задника.

Но иначе доктор Бенжамен е верен приятел…

…и е готов винаги да помогне на всеки, който има нужда от това.

Ето защо благодарната съдба ще му отреди да изживее по-нататък живота си със своите най-любими хора, макар и в изгнание.

А тук можете да видите рекламната ролка на филма.

И още нещо: грузинският режисьор Георгий Данелия също има филм по романа на Клод Тилие „Моят чичо Бенжамен“, но със заглавие „Не тъгувай!“ („Не горюй!“, 1969 г.) и с действие, пренесено в Грузия; а ролята на доктор Бенжамен се изпълнява от знаменития грузински актьор и певец Вахтанг Кикабидзе.

**********

Ако Ви е харесала публикацията, цъкнете върху това малко бутонче: