АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ
ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА
№ 9
Във връзка с вече казаното би било логично всички големи и малки, древни и съвременни култове да се разглеждат като единен комплекс, в който влизат и техните деривати, иначе казано – езотериката, спиритуализма и екстрасенсориката.
Различните егрегори, хилери, талисмани, възкресявания на мъртъвци, огъване на лъжици, евхаристии, аури, медитации, телекинези, амулети, молитви, гадаения, преселванен а душите, непорочни зачатия, чуринги, икони, пирамидологии, хиромантии, акупунктури, медитации, астрологии, биоенергетики, „тунелни“ ефекти, баения, извънтелесни усещания, поличби, контакти с души на умрели, скапуломантии, харуспиции, пророчества, асани, сушени глави цанца и всякакви други мощи, а съща така понятието „душа“ са само мозаични съставки на големите култове. Да се разглеждат поотделно няма никаква необходимост, макар че някои от тях могат да съществуват и да се изхранват съвсем самостоятелно.
Че всички религиозни прояви имат общи неща, е било забелязано доста отдавна.
За това споменават Хелвеций, Волтер, Холбах, Ламетри, Фойербах, Юм, Русо, Конт, Фрейзър, Тейлър и прочее.
Най-ясната от всички формулировки е дал Треца: „Взаимната зависимост на всички религии разрушава мнимата привилегия на всяка от тях за оригинален произход и за това, че именно тя трябва да съхранява откритите на човечеството небесни истини. Тази взаимна зависимост премахва всеки свръхестествен елемент във всяка от тях, разкривайки редица исторически напластявания при образуването на религиите“.
Но изяществото на тази формулировка не отменя съмненията в коректното смесване на религиозните прояви, което направихме малко по-горе.
Тук възниква най-важният въпрос: има ли между толкова различните на пръв поглед религии, конфесии, явления, обреди и ритуали доказуемо „генетично“ родство?
Приложимо ли е тук (като метафора) понятието „единен генетичен код“, толкова прост и неизменен като последователността на азотните бази в ДНК?
Alias, има ли в основата на всички култови действия някакъв прост и неизменен набор от компоненти, който, съчетавайки се, да дава като резултат живот на всички паранормални представи и ритуали?
Неизменност (относителна) тези компоненти безусловно притежават. Разбира се, няма я тази лекота и великолепна небрежност, която можем да наблюдаваме в създаващия живота коктейл от аденин, тимин, гуанин и цитозин.
Но ДНК и компонентите на вярата, по всяка вероятност, имат съвсем различни автори.
Ако се изразим малко по-пряко, можем да констатираме, че всички религии и култове са съставени от едни и същи фрагменти. А подреждането на фрагментите и „външността“ на култа са се детерминирали от обстоятелствата на епохата и културата, с други думи – от средата, в която е функционирал култът.
Не е удивително, че като естествено развитие на идеите на първобитната примитивна магия от неолита, всички религии без изключение са запазили в себе си основните нейни черти и тенденции.
Всички те заобиколно или пряко произлизат от основните съставки на примордиалната магия: контактната, инициалната, катартическата, контагиозната, церемониалната магия и некромантията.
Тези шест магии са всъщност „азотните бази“, от които е изграден „генетичният код“ на всички религии, копиращ се при всяка нова спирална извивка на развитието във вид на поредно вярване.
А сега да преминем от общото към частното.
Единният „генетичен код“ дава живот на „елементите“, от които са съставени различните религии.
Но ако това е така, между тях трябва да се наблюдава и външно родство, видимо с невъоръжено око.
Такова например като между плавниците на рибите от девон и китката на човешката ръка.
То несъмнено съществува.
Както в съвременните организми виждаме чертите на далечните им предци, така и в световните религии можем лесно да съзрем „анцестралните“ черти на първобитната магия и древните култове.
Като пример ще разгледаме един известен християнски сюжет – така нареченото „благовещение на Мария“.
Легендата за Мария и ангела е несъмнено дериват на традицията с „непорочното зачатие“, задължително почти за всички култове, както световни, така и местни.
В Асирия, Финикия, Гърция, Древен Иран, Индия, Камбоджа, Рим, Юдея, Сирия, Мексико и така нататък е много трудно да се намери някакво относително организирано вярване, в което божеството да е заченато по стандартния начин и да не се е родило от девственица.
Технологията на оплождането на девата от бога, разбира се, варира в зависимост от епохата и от развитието на представата за зачатието като процес.
В най-древните култове, когато връзката между половия акт и бременността още не била очевидна, оплождането можело да стане през ухото, носа, темето, чрез докосване на свещен предмет или просто „по желание“.
Богиня Нут, както е известно, не била омъжена и сама зачева своите деца (слънцето и звездите), като ги поглъща вечерта, за да ги роди сутринта, а Атум Ра се опложда от размислите си за оплождането.
Но по-късно вече обект на въздействието на бога (боговете, духовете) все пак стават гениталиите на девицата.
За съжаление антропологията не може да установи по кое време човекът е схванал взаимната връзка между половия акт и раждането на деца. (Не е толкова лесно, колкото изглежда на пръв поглед.) Известно е, че лингамичните процедури (използването на храмов изкуствен пенис) са били понякога символични действия, а понякога и практически. Във втория случай те се осъществявали само за разширяване на „отверстието“, в което би могъл да проникне духът на божеството, ако девойката се окаже достойна за тази чест.
Най-стар пример за съвкупление с бог можем да открием в египетската история за вълшебното зачатие на Аменофис.
То, между другото, станало през носа.
Бог Тот изиграл ролята на посланик, който обявил на девствената жрица Мутемуа волята на бог Неф и ѝ дал да помирише анкх, благодарение на което станало оплождането.
В девственицата Мая, майката на Буда, божеството проникнало през темето, като приело вид на петцветен лъч, в не по-малко девствената майка на Заратустра чрез цвете, а в девицата Коатлика, която родила бог Уицилопотчли, като летящо топче от яркоцветни пера.
Малко по-късно боговете започнали да водят нормален полов живот – и в култа към асирийската Милита вече виждаме установен процес за жертвоприношение на богинята на девствеността чрез банално съвкупление.
Коитусът с Милита ставал в непрогледния тъмнина на храма и изключвал възможността да се разгледа (например) прическата на богинята.
Над деицата, готова за половия акт, отначало звучал „глас“, уведомяващ всички за това, че тя е избраната. След това произтичало самото действие. То било анатомически парадоксално, защото Мелита била не само божество, но и дама, иначе казано – същество, което все пак нямало пенис. Въпреки това напълно хетеросексуалният коитус се осъществявал всеки път без всякакви недоразумения и затруднения.
Древните култове на Камбоджа изобщо не допускали никаква близост на новобрачната девица с мъжа ѝ, докато не я опита божеството. Съвкуплението с него било строго задължително. В този случай то се осъществявало откровено от приближените на божеството, имащи статута на божи „посланици“, иначе казано – от жреците.
Понякога съвкуплението бивало символично.
Тогава в него участвал само половият орган на бога (лингам), направен от камък, метал или кост. На жреците при това им оставала само ролята на работещи с инструмента. Те с унило пеене вкарвали лингама във вагината на девицата и или правели разширяващи движения, или имитирали полов акт (в зависимост от нюансите на култа). Този ритуал, разпространен на големи територии от древния свят, се запазил до началото на ХХ век в Гоа, Източна Индия. Заченатите с лингам деца получавали особени храмови права.
В древния Рим първото съвкупление на девицата също принадлежало само на бога, а се извършвало с помощта на вечно намиращия се в ерекция каменен пенис на статуята на Приап. Любопитно е, че и тогава се наблюдавали случаи на оплождане.
В древно Мексико дадената процедура се осъществявала с момичето още на 29-тия ден след неговото раждане. (Вероятно за да бъдат сигурни, че божеството няма да бъде изпреварено от някой темпераментен мексиканец.) Процедурата се извършвала с показалеца на изпаднал в транс жрец, винаги действащ строго в интерес на своя небесен ръководител.
Индуистката секта каукилаус (покланяща се на богиня Шакти) поставя гола девица на средата на храма, а „вярващите призовават хорово духа на богинята, която трябва да влезе през rima pudendi в нейната вагина или в стоящата до девицата чаша с вино“. В различни времена процедурата варира. Понякога бременността трябвало да настъпи от изпиването на виното, съдържащо духа на Шакти, понякога от прякото проникване, извършвано от ръководителя на сектата. (Вероятно това зависело от благообразието и санитарното състояние на девицата, а също така от възрастта и здравословното състояние на главния жрец.)
Чукотският бог Пивчунин бил знаменит с малките си размери (според различни данни от 3 до 12 сантиметра). Той използвал това и за незабележимо проникване в rima pudendi на девствениците, като чрез непорочно зачатие (порочното за него било трудно поради ръста му) произвеждал „божи синове“, отличаващи се със смелостта си при лова на моржове.
В древните храмове на Шива задължително живеели земни жени на бога. Като много други богове и Шива предпочитал по половия въпрос да се вселява за малко в един от своите жреци. Заченатите по този начин деца получавали статута на „божи синове“ или „божи дъщери“, а техните майки – свидетелство за своята непорочност.
Приблизително същата история виждаме и при култа към Ваал Пеор, който бил практикуван и от евреите преди „периода на Мойсей“.
Зевс и Аполон никога не пропускали възможността да оплодят някоя зазяпала се или спяща гъркиня.
Всичките обаче били надминати от асиро-финикийския Тамуз. Като много опитен бог той вероятно знаел, че по сериозните въпроси не трябва да разчита на никого и за всеки случай се заченал непорочно сам, като станал едновременно съпруг и син на очарователната Ащорет.
Подобни примери има повече от достатъчно. Буда, Гор, Озирис, Аменофис, Атис, Дионис, Персей, Митра, Адонис, Аполоний (Тиански), Саргон, Уицилопотчли, Вяйнемейнен, Кетцалкоатл, Херакъл, Асклепий, Хермес, Ромул, Рем – това са само малка част от непорочно заченатите деца на различни божества.
Както виждаме, забременяването от бог било извънредно модерно хиляда години преди известната сцена в дома на Йосиф, така че „непорочното зачатие“ в началото на I век вече било нещо обичайно.
Мариолатрията, включваща учението за непорочността на Мария както до, така и след раждането, християните създали не от сладък живот. Разбира се, този постулат обезкуражава гинеколозите, но затова пък Мария поне малко се различавала от безкрайните древни девици, заченали непорочно от някой бог. Както правилно отбелязва А. Вила, „християнството искало да съсредоточи вниманието на всички вярващи върху недокоснатите полови органи на светите хора, на небесните жени, на безгрешните девственици“. Впрочем, не само християнството: „Всеки от избраните праведници ще получи за жени седемдесет хурии, освен законните жени, които е имал през земния си живот. И всеки път, когато пожелае да влезе в хурията, ще се окаже, че тя е отново девствена“ (Ал Суюти (XV век), цит. по J. Drent De Oorsprong van de Wereld 2004).
И така, виждаме ясно, че по дадения въпрос е безсмислено да говорим за християнското благовещение като за нещо уникално.
Бременността на евангелската Мария е скроена от множество подобни епизоди на древния религиозен фолклор.
Да се допусне сюжетна независимост на зачатието на Исус от цяла редица фолклорни „предци“ на това произшествие е толкова трудно, колкото и да се предположи, че колелото на бентлито не е пряк потомък на всички колелета, които е изобретявало преди това човечеството (като започнем от древните плътни колелета на каруците, минем през спиците, след това през гумите и така нататък).
Като разгледаме само едно мистично събитие, откриваме лесно в него анцестралните черти на култовете от едва ли не цялата древност. Разбира се, влиянието на едни е било по-голямо, а на други по-малко (или изобщо много слабо), но близката родственост на сюжетите е несъмнена.
(Следва)
**********
Ако Ви е харесала публикацията, цъкнете върху това малко бутонче:
СТАТИИ И ЛЕКЦИИ ДО ТУК:
1. КРАТЪК КОНСПЕКТ НА ЦИКЪЛА ЛЕКЦИИ В "ЕРАРТА"
2. КИРИЛ - ПРОСВЕТИТЕЛЯТ НА ПИНГВИНИ, ИЛИ ИСТИНАТА НА НЕИЗТРИТИЯ ЗАДНИК
4. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - I
5. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - II
6. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - III
7. САМОТНАТА РУСИЯ ИСКА ДА СЕ ЗАПОЗНАЕ
8. НЕ СТАРЕЯТ ПО ДУША ЦЕЛИНИТЕ
9. ГОЛИЯТ ПАТРИАРХ ИЛИ ЗАКОНЪТ НА МИКИ МАУС
10. КРАЯТ НА РУСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА. КАКВО ЩЕ СТАНЕ?
13. ДРАЗНЕНЕ НА ГЪСКАТА. КРАЙ НА ДИСКУСИЯТА ЗА ГАЛИЛЕЙ
14. ОСОБЕНО ОПАСНО МИСЛЕНЕ. ИЗ ИСТОРИЯТА НА ЧУДАЦИТЕ
17. ГЛУПАВАТА КЛИО, ИЛИ ЗАЩО В УЧИЛИЩЕ НЕ ТРАБЯВА ДА СЕ УЧИ ИСТОРИЯ
18. ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА КОЩУНСТВОТО. ЧАСТ 1
19. ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА КОЩУНСТВОТО. ЧАСТ 2
21. ВЯРА С ФЛОМАСТЕР
28. ЛЪЖАТА КАТО ЖАНР
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.