АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ
ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
ВКУС НА ИЗПРАЖНЕНИЯ
Изучаването на живота според новините на средствата за масова информация е същото като опит да се определи видът на пармезана по вкуса на изпражненията на този, който е изял този пармезан.
По всяка вероятност това е сложен, но увлекателен процес. Ние чуваме как населението на Руската федерация сърба все по-силно новините, прониквайки в тайните на войната и мира. То така се е увлякло от дегустацията, че съвсем е забравило за своята първоначална задача. Тоест за своя опит да разбере вида на пармезана.
Прегледът на новините в Руската федерация се превърна в граждански обред, стана важна част от пещерно-черносотническия култ. Предъвкването на информацията, обработването ѝ с киселините и стомашните сокове на идеологията и странстването ѝ по криволичещите черва на средствата за масова информация вече не играят никаква роля. Продуктът се употребява прекрасно и се радва на огромна популярност.
Освен това руските масмедии се научиха да го гарнират с газове от чиста духовност. Това придава на момента на излизането на продукта за употреба характерна, лесно разпознаваема звучност.
В дадената метафора няма нито драматизация, нито пресилване. Приготвянето на медийния продукт не може да бъде различно от предписаното в „третия закон“ на професор Хитлер. (Да-да, същият. Освен всичко друго, Хитлер е бил, разбира се, почетен професор на девет университета само в Германия). Третият закон гласи: „Всяка пропаганда трябва да е достъпна за масите: нейното равнище трябва да отговаря на мярката за разбиране, характерна за най-изостаналия индивид от тези, на които тя иска да въздейства. Към колкото по-голямо количество хора се обръща пропагандата, толкова по-елементарно трябва да бъде нейното идейно равнище“ (Адолф Хитлер, „Моята борба“).
Всички средства за масова информация (в една или друга степен) следват този закон. Особено в сложни времена. Ако рейтингът на новините е прекалено висок, това означава, че „дъното на тъпотията“ е вече достигнато. Защото публиката обожава еднозначността. Особено руската публика. Тя умее да бъде благодарна на тези, които я спасяват от омразната необходимост да мисли. Вече са спасени около 88% от населението и тази цифра продължава да расте. Виртуалният пещерно-черносотнически свят се оказа за тях много уютно място.
Във всичко това няма никаква трагедия и никакво посегателство срещу личността. Защото ако мирогледът на човека се е формирал от телевизията, това означава, че той никога не го е имал.
Разбира се, всичко това пречи на населението да осъзнае реалността, но тя интересува народа долу-горе толкова, колкото и вкусът на пармезана. Иначе казано – изобщо не го интересува. Нещо повече, реалността по своята природа е русофобска и антидържавна. Тя изобщо не би трябвало да съществува в Русия, а нетърпимостта към нея трябва да стане задължителна черта на истинския патриот.
Смущава само това, че тя не е победена още навсякъде и във всичко. Например по въпроса за абсолютната самобитност и уникалност на „руския свят“ и на „руската цивилизация“ току се показва омразната муцуна на реалността, способна да развали цялата красота на патриотичната картина.
Пещерният лозунг „Русия не е Европа!“, конкуриращ по популярност „Кримнаш“, не звучи толкова красиво, колкото би могъл. И всичко това защото реалността все още се осмелява да напомни за себе си (по различни начини).
Както е известно, идеологията за „самобитната и неповторима руска цивилизация“ има малък проблем. Да се открие нещо „руско“ (както разбират тази дума черносотниците) в обществените пейзажи е практически нереално. Абсолютно всичко, от което е изтъкан съвременният живот в Руската федерация, има строго западен произход. И никакъв друг. Вторично и заимствано е всичко, без изключение.
Като включим, между другото, и културата. И „Евгений Онегин“, и „Ана Каренина“ са „лицензни“ продукти, изготвени по тези западни литературни технологии, които Европа е оформяла няколко столетия.
Русия не е имала никаква представа даже за съществуването на римите. Европа шлифовала формата на поемите, романите и симфониите, тя определяла тяхната стилистика и техния дизайн. Така че „руското“ в „Евгений Онегин“ не е повече от „руското“ в един „форд фокус“, сглобен във Всеволожск. (Забавно би било да погледнем това произведение, оформено с древнопраславянската стилистика на „чети минеите“ или на „Октоиха“ [1]).
По европейски технологии е създадено и всичко останало. Ще напомним, че даже Кремъл и неговите катедрали са построени от италианци. А националният символ – матрьошката – дори не е от Европа, а е обикновен плагиат от японска играчка, изобразяваща дебеличкия Фукурукоджу, бог с много същности, които могат да бъдат извадени една от друга.
Не стоят добре нещата и с духовността. В основния продукт на средствата за масова информация нейното съдържание е, разбира се, много високо. Но в действителност православната идея е обезкървена и позагнила. Това се дължи отчасти на обективни причини, отчасти на украинския провал на Гундяев [2]. Три години Гундяев се би с юмруци в прашната гръд [3], баламосвайки Кремъл за невероятните адхезиращи свойства на православието, способно така да слепи народите, че никакви „световни задкулисни действия“ да не могат да скъсат тази връзка. Той гарантираше, че именно „духовният компонент“ ще задържи Украйна в пълно подчинение и покорност на Москва. За успеха на операцията се изискваше малко: да се въведе в „украинския план“ мощна религиозна съставка, да се измайстори поток от благочестиви герои, а също така да се дадат на Руската православна църква няколко хиляди недвижими обекта.
Кремъл, който не блести с особен интелект, се подведе лесно и се остави да бъде излъган, като постави в украинската игра голям залог от православното суперлепило. Религиозната съставка беше добре подгряна и дълбоко „инжектирана“ на публиката. Недвижимостта беше предадена. „Прашният“ лично изгуби един месец да чете заклинания и като резултат превърна с магия три унили военни жаби в „древноруски герои“, които бяха вкарани веднага в играта.
Резултатът, както знаем, се получи много впечатляващ. Православните фанатици – в името на православието и единството на „руския свят“ - започнаха да избиват досадно и неумело православните войници на православна Украйна, криейки се от православните им минохвъргачки зад гърбовете на православни търговци на касис и също така православни миньорски дъщери. В резултат от тази невероятна концентрация на православие и духовност загинаха безсмислено няколко хиляди души и беше разгромен и окраден югоизтокът на Украйна, а Русия беше опозорена.
Играта се срина, защото ситуацията придоби всички признаци на мръсен и уникален безсмислен скандал. Няма съмнение, че по степента си на безцелност и безполезност за никого (включително и за неговите участници и главатари) на „донбаския скандал“ му е осигурено местенце в Книгата на рекордите на Гинес.
„Праведните принцове на Новорусия“ се покриха изведнъж с брадавици, превърнаха се отново в московски жаби и се отдалечиха с подскоци към постоянното си местоживеене.
С други думи, православният фактор постигна 100% неуспех. В края на май се проведе доста неприятен разговор, след който „Прашният“ напусна Кремъл, ридаейки и прикривайки голяма синина под окото.
Ако „Кримнаш“ поне позволи на Руската федерация да изправи трите косъма, останали от великодържавната козина, „проектът Новорусия“ се оказа химически чист маразъм, който изобщо няма никакво обяснение, никаква цел и никаква разбираема рецепта за неговия край.
Публиката, между друго, започна явно да се прозява и да превключва каналите.
Това е сигнал, че в най-близко време на Русия ще ѝ се наложи да опита ново идеологическо ястие. Вкусът му ще бъде, разбира се, малко по-различен, но много познат.
------------------------------
1. Минеи – църковни книги с четива за празниците; „чети минеите“ са минеи, предназначени за четене, а не за богослужение. Октоих – богослужебна православна книга.
2. Владимир Гундяев – светското име на руския патриарх Кирил.
3. Намек за скандал около елитно жилище на патриарх Кирил в центъра на Москва, станал популярен като „Прашното дело“.
(Следва)
ДО ТУК:
1. КРАТЪК КОНСПЕКТ НА ЦИКЪЛА ЛЕКЦИИ В "ЕРАРТА"
2. КИРИЛ - ПРОСВЕТИТЕЛЯТ НА ПИНГВИНИ, ИЛИ ИСТИНАТА НА НЕИЗТРИТИЯ ЗАДНИК
4. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - I
5. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - II
6. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - III
7. САМОТНАТА РУСИЯ ИСКА ДА СЕ ЗАПОЗНАЕ
8. НЕ СТАРЕЯТ ПО ДУША ЦЕЛИНИТЕ
9. ГОЛИЯТ ПАТРИАРХ ИЛИ ЗАКОНЪТ НА МИКИ МАУС
10. КРАЯТ НА РУСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА. КАКВО ЩЕ СТАНЕ?
13. ДРАЗНЕНЕ НА ГЪСКАТА. КРАЙ НА ДИСКУСИЯТА ЗА ГАЛИЛЕЙ
14. ОСОБЕНО ОПАСНО МИСЛЕНЕ. ИЗ ИСТОРИЯТА НА ЧУДАЦИТЕ
17. ГЛУПАВАТА КЛИО, ИЛИ ЗАЩО В УЧИЛИЩЕ НЕ ТРАБЯВА ДА СЕ УЧИ ИСТОРИЯ
18. ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА КОЩУНСТВОТО. ЧАСТ 1
19. ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА КОЩУНСТВОТО. ЧАСТ 2
21. ВЯРА С ФЛОМАСТЕР
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.