СЛУЖБОМЕР

неделя, юли 15, 2018

Нобелови лауреати – 1952 година

Ричард Синг (Richard Synge)

28 октомври 1914 г. – 18 август 1994 г.

Нобелова награда за химия (заедно с Арчър Мартин)

(За откриването на метода разпределителна хроматография.)

Английският биохимик Ричард Лорънс Милингтън Синг е роден в Ливърпул. Той е най-голямото дете и единствен син на Кетрин Шарлот (Суон) и Лорънс Милингтън Синг, борсов посредник. Учейки в Уинчестър колидж, подготвително училище в Хемпшир, Синг печели стипендия за обучение по класически езици и класическа литература в Тринити колидж към Кеймбриджкия университет. Но под влиянието на своя чичо и на публикувания във вестниците отчет за доклада на Фредерик Гоуланд Хопкинс Синг, след като се записва в Тринити колидж, избира биохимията. Допълнителна стипендия му позволява след завършването на Тринити колидж през 1936 г. да продължи своето обучение в Кеймбриджката биохимична лаборатория. През следващите три години Синг изследва гликопротеините, които са сложни молекули на въглехидратите и аминокиселините. По време на работата си той открива, че за ацетилированите аминокиселини е характерен различен афинитет към водата и към хлороформа. Тази разлика обаче не позволява те да бъдат разделени за анализиране по който и да е достъпен по това време начин. Директорът на лабораторията Чарлз Мартин предлага на Синг да си сътрудничи със студента от горен курс в Кеймбриджкия университет Арчър Мартин, който вече е станал известен с умението си да разделя сложни химични смеси. Мартин разработва технология за нова проточна екстракция по време на работата си над своята докторска дисертация за компонентите на витамините от група Е. През 1938 г. Мартин отива от Кеймбриджкия университет в лабораторията на Научноизследователската асоциация на вълнената промишленост в Лийдс, а през следващата година Синг също започва работа там, след като получава финансова подкрепа от Международния секретариат на вълнената промишленост, частна търговска организация. В Лийдс Синг продължава да работи над докторската си дисертация за протеиновия анализ.

Промишленото приложение на процеса на екстракцията с обратни потоци за отделяне на желаните продукти от смеси продължава вече много години. При тази процедура сместа, която трябва да бъде разделена, се въвежда в поток, състоящ се от две течности, които не могат да се смесят и текат в обратна посока. Малката разлика в сродството на веществата, които трябва да бъдат разделени, по отношение на едната или на другата течност се засилва до значителна степен чрез повторен обмен, предприеман с цел да се раздели сместа на два разтвора. Мартин и Синг конструират подобен апарат, в който се опитват да накарат в едната посока да тече хлороформ покрай вълнени влакна, докато в обратната посока тече вода покрай памучни влакна. Но тъй като установката не притежава необходимата високо ефективна екстракция, те се обръщат към аналитичния метод на адсорбционната хроматография.

През 1906 г. Руският ботаник Михаил Цвет разработва метода на адсорбционната хроматография за анализиране на сложни вещества, извличани от растения. Дълга стъклена тръба се запълва с прецизно раздробено вещество, което има различен афинитет към компонентите на химическата смес, образец от която се поставя в началото на тръбата. Когато през тръбата се пропуска разтворител на тънка струя, веществата, които се привличат по-силно към повърхността на раздробения адсорбент, преминават през тръбата по-бавно от тези, които се привличат по-слабо. Тази аналитична процедура, макар и ефективна, се оказва ограничена в избора на пълнеж за тръбата.

През 1941 г. Мартин и Синг правят опити с инертен пълнеж, който държи силно асоцииран разтворител в неподвижно състояние, докато през него преминава друг разтворител и разтворена смес. Веществата ще се разделят поради различния им афинитет към фиксирания и движещия се разтворител. Този метод позволява значително по-голям избор на условия от възможните при адсорбционната хроматография. Понеже разделянето на веществата протича в резултат от разпределението им между двете фази разтворители, този метод е наречен разпределителна хроматография.

Две години по-късно, като получава през 1943 г. докторска степен, Синг започва работа като биохимик в Листъровия институт за профилактична медицина в Лондон. Анализирайки пептидните антибиотици, той продължава все така да работи с Мартин за усъвършенстване на метода на разпределителната хроматография. При този метод капка от анализираното вещество се слага на единия край на филтърна хартия, която след това се поставя в затворен съд, съдържащ наситен с вода движещ се разтворител. С движението на разтворителя под въздействието на капилярните сили край филтърната хартия, компонентите на сместа се отнасят от разтворителя на различно разстояние от първоначалното положение. При използването на две различни разтворителни системи (които се движат под прав ъгъл една спрямо друга), или така наречената двумерна хроматография, протича още по-видимо разделение на компонентите на изследваната смес. С помощта на метода на двумерната хартиена хроматография Синг определя, че аминокиселините съдържат антибиотика грамицидин S.

1947 г. Синг прекарва в Института по физическа химия в Упсала, където шведският биохимик Арне Тиселиус се занимава с изучаването на аминокиселините адсорбцията на пептидите. Когато се връща през 1948 г. В Англия, той е назначен за ръководител на отдела по химия на белтъчините и въглехидратите в Роуетския научноизследователски институт в Абърдийн (Шотландия). В този институт, ръководен от Джон Бойд Ор, Синг се занимава с проблемите на усвояването на храните от животните и с пречистването на междинните продукти от метаболизма на белтъчините.

През 1958-1959 г. Синг е консултант по въпросите на биохимията в Руакурската станция за изучаване на животните в Хамилтън, Нова Зеландия, а от 1967 г. до оставката си работи девет години в Съвета за научни изследвания в областта на селското стопанство към Научноизследователския институт по хранителните продукти в Норич, Англия. Синг е почетен професор в училището по биологически науки към Университета на Източна Англия (1968-1984) и член на редакционния съвет на „Биохимично списание“ („ Biochemical Journal“) от 1949 до 1955 г.

През 1943 г. Синг се жени за Ан Стивън, лекарка и племенница на писателката Вирджиния Уулф. Семейството има четири дъщери и трима сина. Синг, човек с висок ръст и сивосини очи, обича да работи в градината, да кара ски, да учи чужди езици, да пътешества и се интересува от литературата.

Ученият е награден с медала Джон Прайс Уезърил на Франклиновия институт. Член е на Лондонското кралско дружество, на Кралската ирландска академия, на Американското дружество на биохимиците и на Европейското дружество на специалистите в областта на растителната химия.

Източник: http://n-t.ru/nl/hm/synge.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов


ДО ТУК - в „Библиотека на Павел Николов – Нобелови награди“

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.