Луденският процес – част втора

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: ЧАСТ ПЪРВА

НАПИСАЛ: АЛЕКСЕЙ ИВАНИШЧЕВ (https://disgustingmen.com)

ПРЕПРАВИЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

„ОБИЧАЙТЕ НЕПРИЯТЕЛИТЕ СИ И МОЛЕТЕ СЕ ЗА ТИЯ, КОИТО ВИ ГОНЯТ"

Новият свещеник започнал своята кариера през епоха, когато скандалите заради неподобаващо и аморално поведение на духовенството били доста често явление и се възприемали от властите крайно неодобрително.

В света на Юрбен традиционните сексуални табута не означавали нищо за малокултурното и живеещо в мизерия мнозинство (между другото, за върховете това било също вярно). Грандие положил необходимите клетви за свещенослужител, но изобщо нямал намерение да ги спазва.

Популярността на Юрбен сред енориашките не харесвала на представителите на мъжкия пол, но това не бил единственият фактор за тяхната неприязън. Грандие бил чужденец в града, чужденец, който заел крайно уважавана и доходна служба. Освен това чужденецът не дошъл сам, а с цялото си семейство - майка, трима братя и сестра, които не пропуснал да уреди на престижни длъжности.

Но даже недоброжелателите признавали, че Грандие е отличен проповедник, разбира от работата си и изобщо е учен човек. Което ловкият пришелец използвал, появявайки се в най-богатите аристократични домове и осъществявайки връзки с върховете. Юрбен се сближил дори с губернатора Жан д’Арманяк, който по време на честите си отсъствия му позволявал да води градските дела.

Дружбата с толкова уважавани и почетни хора не можела да не ласкае самолюбието, но няма добро без зло. Заради привилегироваността си в толкова високопоставени кръгове свещеникът чувствал враждебността на останалите, недопуснати в клуба на „избраните“. Но агресията била за него наслада, защото конфликтното състояние било естествено за Грандие като водата за рибата.

Веднъж един дворянин, доведен до крайност, нападнал Юрбен с шпага, друг път Грандие влязъл остър спор с лейтенант от криминалната полиция. Списъкът може да бъде продължен дълго – свещеникът си печелел активно врагове.

Но въпреки всичко на енориашите от църквата „Свети Петър“ им провървяло – Грандие бил актьор от висока класа. Той импровизирал блестящо, майсторски сипел хули върху главите на своите врагове и разобличавал властниците. Сред неговите жертви се оказали и монасите от конкурентните ордени (кармелити, капуцини). С идването на Юрбен монасите изгубили значителна част от своето паство, защото младият свещеник обявил, че всички вярващи в града могат да се изповядват пред него и пред никого другиго.

Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо

В началото на 1618 година Грандие си спечелва нов заклет враг – в града се провела религиозна конвекция, на която се събрали духовници от цялата област. Свещеникът оскърбил кусейския приор, настоявайки да върви по време на шествието преди прелата (между другото, от формална гледна точка Юрбен бил прав). Да беше беше проявил по време на конвекцията малко повече учтивост, по-нататъшният му живот би могъл да протече по друг начин, защото кусейският приор се казвал Арман Жан дю Палеси дьо Ришельо.

Без да знае, свещеникът обидил човека, на когото след няколко години било съдено да стане най-могъщият човек в цяла Франция.

И така, Грандие се отдал на удоволствията и получавал от живота всичко най-добро. Произнасял проповеди с необичайна пламенност, верни приятели приемали отеца в своите домове, където често се водели научни дискусии. Енориашките, селянки и вдовици, угаждали на любвеобилния Юрбен – животът му бил прекрасен! Но Грандие искал още повече

В неговата енория се появила младата и невинна Филип Тренкан, дъщеря на Луи Тренкан, прокурор в града, най-добър приятел на Юрбен и най-надеждният от съюзниците му в борбата с неугодните монаси от други конфесии и подобни на тях недоброжелатели. Луи Тренкан толкова обичал Грандие и му се доверявал, че лично накарал своите дъщерите да се откажат от предишния си духовник и да се присъединят към паството на Юрбен.

Девойката се влюбила в младия свещеник, срещите им продължавали няколко месеца, докато на една от изповедите тя не му признала любовта си. Юрбен не можел да откаже взаимност на девицата и скоро Филип забременяла.

Като разбрал това, Грандие веднага се превърнал от нежен любовник в строг пастир, като напомнил на грешницата, че всеки трябва да носи кръста си с християнско смирение.

Юрбен се оказал в неловко положение – извънбрачната бременност можела да постави кръст на репутацията му на толкова достопочтен човек.

(Следва)