Разпадането на империята

АВТОР: ОЛЕГ-САНДРО ПАНФИЛОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Русия все повече прилича на немощен старец, който е прекарал бурен, но безполезен живот - грабел, без да се замисли, унижавал с удоволствие, заплашвал да убие всички, само дето не се научил да работи. Сега, тракайки със зъбните си протези, гледа как всички го напускат - бавно, но уверено.

Геополитическата карта на бившата империя прилича сега на ивичесто одеяло, когато голяма част от покрайнините, или подкоремните области, както ги наричаше Солженицин, се опитват да се измъкнат от здравите потни обятия. Кремъл преглътна мълчаливо отиващите си балтийски страни, нервно и подрънквайки с оръжията си се смири със заминаването на Грузия, Молдова и Азербайджан, не ѝ достигнаха сили да удържи Туркменистан. Когато на империята обърна гръб и Украйна, стана ясно, че останалите ще бъдат удържани все по-трудно и по-трудно. Най-сговорчива от регионите беше Централна Азия, където в различна степен местните диктатори избираха собствен път, пазейки в спомените си руските завоевания от миналите векове, унижението с оскърбителното прозвище „нацмен“ [1], унищожаването на религията и традициите.

В началото на 1990-те години Борис Елцин не можа да се справи някак си с нещата – той разтури вече безжизнения Съюз на съветските социалистически републики, като имаше намерение да създаде обединение въз основата на предишните принципи за привързаност към имперския център. Местната номенклатура от бивши колети на Елцин в Комунистическата партия на Съветския съюз обаче се оказа по-повратлива – на тях им омръзна да се подчиняват на Кремъл, прииска им се да не са местни феодали, а управници и вождове. За Туркменистан няма какво толкова да се пише – като получи статут на „неутрална държава“ от ООН, страната живее по старите племенни принципи, двамата вождове усетиха вкуса на нефтодоларите и се затвориха в себе си. В Таджикистан руските войски инициираха успешно петгодишна гражданска война, като докараха върху танк диктатор, който управлява вече 26 години. Киргизстан от „остров на демокрацията“ се превърна в страна, където периодично се извършват преврати, но която остава вярна на Кремъл.

Казахстан и Узбекистан първоначално си съперничеха – двете страни се стремяха да станат център на централноазиатската политика. На Назарбаев му провървя по-малко – населението му е два пъти по-малко от това на Узбекистан, територията му е четири пъти по-голяма и цялата северна част на западната му граница е под зоркия поглед на Кремъл. Освен това в Казахстан има значителен компонент от „руския свят“, докато Узбекистан още в средата на 1990-те омота своите граници с бодлива тел, отказвайки се от руски военни бази и различен вид съветници. След Баткенските събития през 1999 и 2000 година [2] в Ташкент разбраха, че Кремъл няма да се примири, и страната се върна отново в Организацията на Договора за колективна сигурност [3]. Но след няколко години Узбекистан излезе окончателно оттам и вече няма намерение да се върне.

Нурсултан Назарбаев

Вероятно централноазиатските диктатори са си направили сметката, че избавлението от империята трябва да започне от идеологията. Говорещите руски език в Казахстан отначало се противяха, но след това свикнаха с това, че лидерът на страната Нурсултан Назарбаев връща казахските традиции и почти загубилия се в резултат от съветската нтернационализация казахски език. Освен това те научиха удивени, че Южното Предуралие и Южен Сибир са станали „руски свят“ едва през последните векове, а в действителност са били територия на номади, където казахите са разпъвали своите юрти чак до днешните Челябинска и Оренбургска област. Казахстан действаше бавно, но точно: столицата на страната беше преместена по-близо до руската граница, започна интензивно използване на казахския език, топонимията беше преобразувана в съответствие с граматиката на казахския език, заявено беше, че кирилицата ще бъде сменена с латиница.

Отношенията на Русия с Узбекистан се усложниха на практика веднага след разпадането на Съветския съюз. Комунистическият лидера на Узбекската съветска социалистическа република Ислам Каримов се досети първи да стане президент на още съветската страна, като скоро смени паметниците на Ленин с паметници на Амир Темур, Тамерлан и странеше от участие в постсъветските организации. Ислам Каримов беше предпазлив човек, изгради държавата според своите разбирания и получи от благодарното си обкръжение неофициалната титла „големият баща“, или „юртбаши“. От населението получи и други, често нелицеприятно титли, защото към своите поданици Ислам Каримов се отнасяше още по-бдително – тайна полиция и обичайните милиционери. Но Каримов имаше икономически потенциал – свой газ, плодотворни земи и трудолюбиво население. Като добави диктатура, бившият комунист получи страна, която, както се оказа, няма собствен „път“: мятане от турския към китайския модел, натиск от страна на Запада и Кремъл, запазване на своя клан и жестоки репресии. Новият президент Шавкат Мирзиеев си осигури подкрепата на Русия, като замина след избирането си за Москва. През последните месеци Ташкент започна да затопля и отношенията си със Запада.

Шавкат Мирзиеев

В средата на май Шавкат Мирзиеев посети за три дена Вашингтон: срещна се с Доналд Тръмп, с представители на Пентагона, с конгресмени и сенатори. Страните подписаха повече от петнадесет документа в различни сфери. Когато приключи посещението си, Шавкат Мирзиеев отбеляза, че САЩ подкрепят последователно Узбекистан: „След президентските избори в Узбекистан и САЩ отношенията между нашите страни достигнаха ново по-високо равнище. Названието на приетото съвместно заявление „Узбекистан и Съединените американски щати: начало на нова ера в стратегическото партньорство“ говори само за себе си. То свидетелства за нашите стремежи, насочени към далечна перспектива“. В резултат беше обсъдено развитието на търговско-икономическото сътрудничество между двете страни в областта на промишлеността, енергетиката и транспорта.

Кремъл отдавна е свикнал с това, че постсъветските лидери посещават периодично САЩ, като се връщат с пакет интересни проекти, но това, че Узбекистан подписа документи за военно сътрудничество, стана удар за Кремъл. Беше подписан план за петгодишно военно сътрудничество: министърът на отбраната на САЩ Джеймс Матис по време на срещата с президента на Узбекистан в Пентагона благодари за подкрепата на операциите на НАТО в Афганистан, а също така за „интегрирания подход“ на републиката съм съседите си в региона. Нещо повече, Тръмп и Мирзиеев се договориха да възобновят съвместната си работа за борба с тероризма и за съдействие за мира, стабилността и икономическото развитие в Афганистан. Мирзиеев каза, че е предложил своята „пълна подкрепа“ за новата стратегия на Тръмп по отношение на Афганистан. Преди посещението във Вашингтон Мирзиеев прие в Ташкент ръководителя на Централното командване на въоръжените сили на САЩ генерал Джозеф Вотел. Страните обсъдиха сътрудничеството във военната сфера, въпросите за обучението на узбекски военнослужещи в учебни заведения на САЩ и за снабдяване на армията на републиката с нови видове военна техники.

Рафаел Саттаров, експерт от мрежовия аналитичен проект Bilig Brains, коментира за проекта „Сегашно време“ целта на посещението: „Този въпрос е много сложен, защото „размразяването“ идва засега от един човек, а не от много хора, тоест всичко това е благодарение само на Мирзиеев. Елитът, какъвто си беше по времето на Каримов инертен, пасивен и повече репресивен, такъв и си остана. И Мирзиеев се опитва да промени хората, имам предвид в неговото обкръжение, във висшето ръководство, тези, които вече е невъзможно да бъдат променени“. Странно, но по време на посещението на президента на Узбекистан в САЩ стана известно, че Киргизстан е дал съгласие за откриване на втора руска военна база, Таджикистан също е готов да приеме усилване на отдавна съществуващата руска 201-ва дивизия.

Малко преди посещението на Мирзиеев в САЩ Нурсултан Назарбаев подписа закон, предвиждащ осигуряване на търговски транзит на специални товари през територията на Казахстан във връзка с участието на САЩ в усилията за стабилизиране и възстановяване на Афганистан. Законът се нарича „За ратифицирането на протокола за внасяне на промени в междуправителственото съглашение със САЩ за осигуряване на търговски железопътен транзит на специални товари през територията на Република Казахстан във връзка с участието на САЩ в усилията за стабилизиране и възстановяване на Ислямска република Афганистан“. Министърът на външните работи на Казахстан Кайрат Абдрахманов поясни, че през 2017 година американската страна се е обърнала с молба да се направят промени в действащия маршрут на транзита на специални товари за Афганистан. „По-специално от американска страна беше предложено да се включат пристанищата Курик и Актау в транзитния маршрут, което ще позволи да се доставят специални товари от територията на Азербайджан през Каспийско море в Казахстан и по-нататък с железопътен транспорт през гара Сариагаш, Келес или Бейнеу за Каракалпакстан в Узбекистан и по-нататък за Афганистан“ - каза министърът.

През 2014 година Кремъл застави Киртизстан да закрие американската военна база „Манас“, съществуваща от 2001 като база на НАТО, а от 2009 година - като база на ВВС на САЩ. След една година Русия закри базата на НАТО в Уляновск, създадена за транзит на товари в Афганистан, след като Дмитрий Медведев подписа постановление, отменящо разрешението за транзит на въоръжение и други военни товари на НАТО за Афганистан през руски територии. Но Кремъл не може да направи нищо с това, че НАТО си сътрудничи вече активно с половината постсъветски страни - три балтийски държави са пълноправни членки на Алианса, Грузия, Украйна, а сега Казахстан и Узбекистан - имат тесни отношения с НАТО. Още един удар за Путин беше посещението на 16 май в Беларус на представителна делегация на Североатлантическия пакт. В рамките на мероприятието се състоя поредното ежегодно съвещание, посветено на участието в процеса за планиране и оценка на силите по програмата на Алианса „Партньорство за мир“, съобщи пресслужбата на Министерството на отбраната на Беларус.

Империята се руши настойчиво – Кремъл се опитва да изглади своите проблеми, засилвайки пропагандата, но реално положението става все по-катастрофално: партньорите и приятелите в различна степен на интензивност се опитват да уредят своя живот, като не желаят повече да слушат подвиквания и оскърбления от Кремъл. Освен всичко в това във Вашингтон на Транскаспийския форум Туркменистан, Узбекистан, Азербайджан, Иран, Казахстан, Грузия, Турция и Афганистан обсъдиха проект за построяване на тръбопровод, който да заобикаля Русия. Този проект повтаря друг – за Транскаспийската железница, от който по-скоро ще се заинтересува Китай, защото страната вече отказа да превозва свои товари през Русия.

Никол Пашинян

Русия отслабва с всеки изминал ден след авантюрите в Грузия, Украйна и Сирия; отказвайки се от сътрудничеството, бившите „братя“ предпочитат истински стабилния Запад пред нервозните увещания на Кремъл. Брак по любов не се получи, сега става по сметка и със съвсем други партньори. Армения се зае със своята корупция, премиерът Никол Пашинян вече направи обнадеждаващи заявления за сближаване с ЕС и САЩ. Беларус е готова да отскочи във всеки момент, разбирайки, че следващата жертва след Украйна може да бъде тя. Само Киргизстан и Таджикистан запазват предишните „любовни връзки“, но грохващата Русия няма вече същия потенциал, който привличаше Бишкек и Душанбе. На империята ѝ остава съвсем малко.

---------------------------------------

1. Нацмен – руско съкращение на израза „национално малцинство“. Думата се използва за изразяване на презрително отношение към отделните представители на националните малцинства в Русия.

2. Баткенски събития - въоръжени сблъсъци между бойци на Узбекистанското ислямско движение (УИД) и въоръжените сили на Киргизия и Узбекистан. Предизвикани са от опити на УИД да проникне на територията на Узбекистан от Таджикистан през Киргизия.

3. Организацията на Договора за колективна сигурност - военен съюз в рамките на Общността на независимите държави.