петък, август 24, 2018

Изкуството да оскърбяваш - 27

НАПИСАЛ: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕПРАВИЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ЖЕЛЕЗНИТЕ ЛАПТИ НА КРЕМЪЛ

Патриотизмът, за разлика от другите халюциногени, формира устойчиви доверителни отношения с виденията, появяващи се под неговото въздействие.

Патриотичните видения са истерични, агресивни и настойчиви. Те имат свое мнение за дължината на дамските поли и за фасона на духовните скрепи (ценности, които според идеологията на Кремъл обединяват всички руснаци по света - бел. прев.). Те могат да дадат команда за завоюване на Луната и за „присъединяване” на езерото Чад, след като се вдигнат там на бунт хипопотамите.

Задачата на опитния патриот е не само да изпълни подобна заповед, но и да пренасочи чутото към масите, които не много добре „улавят гласа на своята родина”, простираща се от Зимбабве до Курилските острови.

Трябва да помним, че освен приложните и междинните си задачи патриотизмът винаги има една главна цел. Тази, заради която този идеологически наркотик се помпи във вените на страната.

Тя се състои в това при първото щракване с пръсти на всеки глупак с лампази множество момчета да се съгласят доброволно да се превърнат в гниещо обгоряло месо. В това пред поредното безсмислено клане никое от тези момчета дори да не се запита: „А за какъв дявол е необходимо всичко това?”

Патриотизмът се справя превъзходно и с втората си задача – да поддържа на определено равнище тази характеристика на гражданите на Руската федерация, която ги различава коренно от разкапалите се европейци.

Руснакът се ражда, живее и умира с фундаменталната умереност, че държавата има пълно и неотменимо право да го разкъса, да го обезобрази, да го убие и да го застави да се кланя на който и да е идол.

Ако не беше тази вбита във всяка глава „святост на властта”, през 37-ма година (годината на най-масовите сталински репресии – бел. прев.) другарите с кожени якета (служителите на политическите репресивни органи – бел. прев.) щяха да бъдат посрещани с вили и с огън от двуцевки, а не с позорно покорство.

Защото именно то (покорството) изпращало милиони хора в лагерите и погребалните ровове. НКВДейците и лагерните надзиратели обслужвали главната национална характеристика – доброволното признаване на железните лапти на Кремъл.

Днес глупавото население не винаги разбира защо трябва да жертва децата си и живота си заради синия цвят на министерските басейни на Майорка. Още по-трудно е да обясниш на гражданина, че неговото истинско предназначение е животът и щастието му, а не комфорта на бъбривите хрантутници с купени дипломи, които на Охотний ряд (където се намира сградата на руското народно събрание – бел. прев.) говорят с корема си от името на Русия.

Разбира се, за комфорта на поповете и депутатите трябва да бъде измислен убийствен сакрален псевдоним.

Ако всичко се нарече цинично със своите имена, примерът с изкормените хора може би няма да достави на гражданина това морално удовлетворение, което вероятно са изпитвали героите от последните войни.

Така че псевдонимът е на лице: това е вълшебната дума „родина”. А към нея задължително се прикрепя акуратната уговорка, че „родината е едно, а държавата е друго”.

Но „родина” в такъв случай е абсолютно абстрактно понятие, което не е възможно да срещнем в реална обстановка. В действителност между понятията „родина” и „държава” няма никаква осезателна граница. Това е стар проверен трик. Прекрасна илюстрация за тази ефективност са поповете. Те призовават да бъде субсидиран техният абстрактен бог, но пожертвованията веднага се превръщат в хайвер и лексуси.

На тази основа е измислена и „родината”.

За обект на любов и благоговение се обявява не реалната, изпълнена с кошмари страна, а някаква абстрактна Русия. В нея никой никога не е живял. Никой никога не я е виждал. Но именно за нея, за невидимата, неосезаемата и прекрасната, трябва да се принесеш в жертва след първия сигнал на чиновника, който отговаря за патриотичните халюцинации.

Но тук се появява нещо интересно, което се вижда особено добре днес.

Погледнете!

Когато милвате абстрактната Русия, ерекция получава „Единна Русия”.

(Следва)

ДО ТУК:

1. КРАТЪК КОНСПЕКТ НА ЦИКЪЛА ЛЕКЦИИ В "ЕРАРТА"

2. КИРИЛ - ПРОСВЕТИТЕЛЯТ НА ПИНГВИНИ, ИЛИ ИСТИНАТА НА НЕИЗТРИТИЯ ЗАДНИК

3. ДВУГЛАВИЯТ ПЕНИС

4. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - I

5. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - II

6. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - III

7. САМОТНАТА РУСИЯ ИСКА ДА СЕ ЗАПОЗНАЕ

8. НЕ СТАРЕЯТ ПО ДУША ЦЕЛИНИТЕ

9. ГОЛИЯТ ПАТРИАРХ ИЛИ ЗАКОНЪТ НА МИКИ МАУС

10. КРАЯТ НА РУСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА. КАКВО ЩЕ СТАНЕ?

11. КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА?

12. МУХОМОРКИТЕ НА ПОБЕДАТА

13. ДРАЗНЕНЕ НА ГЪСКАТА. КРАЙ НА ДИСКУСИЯТА ЗА ГАЛИЛЕЙ

14. ОСОБЕНО ОПАСНО МИСЛЕНЕ. ИЗ ИСТОРИЯТА НА ЧУДАЦИТЕ

15. РУСИЯ В ТЪРСЕНЕ НА АДА

16. ИСУС ТАНГЕЙЗЕРОВИЧ ЧАПЛИН

17. ГЛУПАВАТА КЛИО, ИЛИ ЗАЩО В УЧИЛИЩЕ НЕ ТРАБЯВА ДА СЕ УЧИ ИСТОРИЯ

18. ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА КОЩУНСТВОТО. ЧАСТ 1

19. ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА КОЩУНСТВОТО. ЧАСТ 2

20. ТОПЛА ЦИЦКА ЗА ХУНВЕЙБИНА

21. ВЯРА С ФЛОМАСТЕР

22. ТРУЖЕНИЦИ НА ЗАДНИКА

23. ВКУС НА ИЗПРАЖНЕНИЯ

24. ЗАГЛЕДАНИ В ПЕНИСА

25. ВЪРВЯЩИ КЪМ АНУСА

26. В НОКТИТЕ НА ПИГОПАГУСА

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.