Луденският процес - част четвърта

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: ЧАСТ ПЪРВА, ЧАСТ ВТОРА, ЧАСТ ТРЕТА

НАПИСАЛ: АЛЕКСЕЙ ИВАНИШЧЕВ (https://disgustingmen.com))

ПРЕПРАВИЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

МАСОВА ИСТЕРИЯ: ДЕМОНИ ПРОНИКВАТ В ЖЕНСКИ МАНАСТИР

Франсиско Гоя, „Сборище на вещици“

В женския манастир на урсулинките (католическа женска монашеска конгрегация), основан в Луден през 1626 година, имало седемнадесет монахини. Основно те били млади дами от дворянски произход, приели монашески обет поради това, че семействата им нямали достатъчно пари за зестра.

През 1627 година настоятелка на манастира става майка Жан. Ниска на ръст, заради костна туберкулоза едното ѝ рамо било видимо по-високо от другото – не била най-красивата жена, но пък притежавала остър уми и крайно недостоен характер. Един монах пише за нея: „Забелязах, че майката настоятелка притежава някаква особена веселост на нрава, подтикваща я постоянно към смях и шеги, и живеещия в нея дух на Валаам полагаше всички усилия да поддържа това нейно зло разположение на духа“.

В съзнанието на монахините от урсулинския манастир Грандие бил легендарна фигура. Целият град знаел какво се е случило с градския свещеник, а скоро тези слухове дошли и до женския манастир. Безгранично похотлив, той бил крайно интересен и привлекателен за почтените дами. „Майката настоятелка не беше на себе си и разговаряше през цялото време само за Грандие, към когото бяха устремени всичките ѝ помисли“ - казва фрагмент от свидетелски показания, достигнали до наши дни. Жан дори пише на Грандие писмо, в което го моли да стане наставник на манастира на урсулинките, но той отговаря отрицателно.

Събитието, което погубило Юрбен Грандие, започнало с една закачка. Младите урсулинки решили да се пошегуват с по-възрастните сестри. Тъй като сградата, в която се намирала обителта, имала отдавна репутация на „лошо място“, атмосферата на манастира подхождала отлично за играта. Някой бродел нощно време с бели одежди по помещенията на манастира, на някоя монахиня ледени пръсти докоснали лицето, на някоя дръпнали чаршафа, а понякога в зданието се разнасял звън на вериги. Шегата предизвикала нужния ефект – манастирът бил обхванат от паника. Новият каноник на манастира Миньон (още един от „заговорниците“ срещу Грандие) знаел за шегата, защото участничките му казвали всичко по време на изповед.

Планът на каноника се оформил сам. Миньон обяснил на обитателите на манастира, че всичко ставащо вътре в него не е глупава шега, а лудория на Сатаната. В извънградското имение на господин Тренкан той разказал на заговорниците каква полза може да се извлече от това събитие, за да бъде унищожен Юрбен.

По нареждане на Миньон в манастира били изпратени специалисти по гонене на зли духове. Из града се разнесли слухове, че в манастира обитават демони, насъсквани срещу монахините от Грандие. В града се стичали все по-нови и по-нови майстори по гонене на демони. Те познавали прекрасно своя занаят – великолепно измисляли демони и след това успешно ги прогонвали.

Вратите на манастира се отворили за всички желаещи. Чак на третия опит за екзорцист отец Баре успял да доведе майка Жан до конвулсивно състояние. „Лишена от разум и приличие“, сестра Жан се търкаляла по пода и викала разни думи, от които и прислужничките можело да почервенеят. Тълпата ревяла, защото в края на краищата не всеки ден можело да се види подобно потресаващо представление с професионални актьори.

На 8 октомври 1636 година Баре победил един от седемте бесове, заселили се в настоятелката. Представлението продължило два часа, бесът Асмодей изобщо не искал да излиза от нея, като ръсел нецензурни думи, смеел се гръмко и сипел шеги, но успял да бъде изгонен с клизма, при която след четвърт литра светена вода бил принуден да признае своето поражение.

По време на едно „прогонване“ поредният демон в Жан се свързал с отец Миньон и му казал, че проклятието е изпратил Юрбен от църквата „Свети Петър“.

И Грандие бил обвинен в магьосничество, заради което урсулинките страдали от нашествие на бесове. Така, ако следствието потвърдяло връзката на Юрбен със Сатаната, свещеникът можел да очаква изгаряне на клада.

Кошмарният фарс в манастира продължавал, с монахините откровено се гаврели, някои от тях даже се опитали да напуснат тази лудница. За да усложнят положените на свещеника, за всеки случай го обвинили не само в оперативно вещерство, но и в ритуално (участие в сборища на вещици). Малко по-късно се появил възмутителният и оскърбителен памфлет „Луденската обущарка“ (пасквил за кардинал Ришельо), написан уж от Грандие, поради което делото на Юрбен попаднало в полезрението на кардинала. Свещеникът бил арестуван.

(Следва)