СЛУЖБОМЕР

понеделник, август 06, 2018

Луденският процес - част трета

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: ЧАСТ ПЪРВА, ЧАСТ ВТОРА

НАПИСАЛ: АЛЕКСЕЙ ИВАНИШЧЕВ (https://disgustingmen.com)

ПРЕПРАВИЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

НАЧАЛОТО НА КРАЯ


След известно време бащата разбрал от каква болест е заболяла дъщеря му и веднага се превърнал в най-опасния от враговете на Грандие, а Филип вече трябвало да ражда. Въпреки затворените капаци на прозорците, съседите нямало как да не чуят виковете на родилката и малко след това за забележителното събитие знаел целият град.

Приятелката на Филип, Март льо Пелетие, обявила публично, че е майка на детето, а в дома на семейство Тренкан е получила просто покрив и защита. Но хората не повярвали. Когато новороденото момиченце станало на една седмица, Март я дала за отглеждане на една селянка от околностите на Луден.

Пред Луи Тренкан се изправил сериозният въпрос как да се избави от позора. Недоброжелателите се смеели открито на прокурора и на дъщеря му, която е родила копеле, приятелите на семейството се стараели тактично да не засягат тази тема. Тогава Луи измислил план: по негово нареждане Март била арестувана насред улицата. В магистратурата на града девойката дала писмена клетва, че именно тя е майка на детето. Лъжата получила статут на юридическа истина, а за широките маси юридическата истина се превръщала в най-истинска от всички останали.


През същото време в аптеката на Адам на улица „Дьо Маршан“ посред мумии, зародиши на кит и всевъзможни треви започнали да се събират заговорници, единствената цел на които била да погубят Юрбен Грандие. Сред заговорниците присъствали прокурорът, племенникът му Миньон, лейтенантът от полицията, а също така самият господин Адам (който бил отличен информатор, защото обслужвал цялата „върхушка“ на Луден).

По това време в живота на Юрбен настъпват значителни промени: той се влюбил в мадам Мадлен дьо Бру, обедняла дворянка, пълна противоположност на Юрбен по отношение на морално-етичните норми. Въпреки че е дал обет за безбрачие, Грандие убедил Мадлен в своята праведност и сам провел църковно „бракосъчетание“ (изпълнявайки едновременно ролята на свещеник и жених).

В същото време враговете на свещеника приемали в редовете си нови хора, които Юрбен е оскърбил по един или по друг начин. Скоро от Грандие започнали да се отричат верните му приятели, в много домове той станал персона нон грата. По време на словесна разправа в църквата „Свети кръст“ с един от заговорниците и също свещеник Юрбен даже получил бастун по главата си. Той се заклел да отмъсти на обидилия го и заминал за Париж да се оплаче на краля.

Луи XIII

Като не губели време и знаели, че свещеникът се обвинява в развращаване на млади дами, заговорниците съчиняват документ, а господин Адам вербува двама субекти, които за дребна сума го подписват. На другата сутрин заговорниците отиват при юридическия съветник на епископа в град Поатие, където вече навсякъде бродели слухове за луденския свещеник и неговите любовни приключения – енорийският свещеник е отишъл твърде далече, време е да си получи заслуженото. Бил издаден указ за арестуването на Грандие и за отвеждането му в епископския затвор в град Поатие.

В Париж Грандие дава жалбата си на Луи XIII, който нарежда да бъде възстановена справедливостта. Но по-късно става известно, че Юрбен има проблеми с църквата, съдиите научават това и отлагат делото за неопределено време.

В Луден с разследването на делото за неблагонадеждността на свещеника се заема неговият стар приятел, прокурорът на града. И тогава обвиненията започнали да се сипят едно след друго – светият отец е обвиняван във всички грехове, дори и в полов акт с дами на пода на храма. Чувствайки че работата намирисва на печено, Грандие отива сам в съда и попада в затвора. Това става на 15 ноември 1629 година.

В началото на декември започва съдебния процес срещу Юрбен, по време на който се изслушват свидетелите на обвинението. Съдиите, въпреки известната си предубеденост по отношение на Грандие, се отнесли към показанията с недоверие. Да се произнесе обвинителна присъда даже в онези времена било просто невъзможно, защото показанията приличали на детско бръщолевене. Но за господин дьо ла Рошпозе (местния църковен епископ) необосноваността на показанията се сторила пълна дреболия, защото Грандие се занимавал с неугодни финансови операции в енорията, а не делял парите, за което господин Рошпонзе знаел.


Като резултат от това присъдата била произнесена – Грандие бил осъден да седи на хляб и вода всеки петък в продължение на три месеца и му било забранено да служи в град Луден. За Юрбен това било крах на кариерата му, но свещеникът останал на свобода.

Заговорниците, разбира се, не били доволни от подобна несправедливост. Свещеникът можел отново да се утвърди в града, но църковният съд не бил в състояние да осъди нито на обесване, нито на отсичане на крайниците, нито на поставяне на клеймо, нито на изгаряне на клада – това влизало в юрисдикцията на обикновения съд. Ожесточените и недоволни заговорници подават обжалване, а процесът е определен за следващия август.

Делото обаче не получило необходимото развитие: за разследването бил нает безпристрастен следовател от Поатие, свидетелите внезапно започнали да се отказват от своите показания, а към заговорниците хората започнали да гледат с подозрение.

Против Юрбен не останали никакви доказателства, но пък срещу обвинителите се натрупали предостатъчно. Някогашният приятел на Грандие, прокурорът на Луден, се озовал пред дилема: ако огласи на всички историята с дъщеря си, ще смачка своя противник като въшка, но ще обезчести семейството и рода си.

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.