Нобелови лауреати – 1952 година

Франсоа Мориак (François Mauriac)

11 октомври 1885 г. – 1 септември 1970 г.

Нобелова награда за литература

(За дълбоките духовни прозрения и художествената сила, с която прониква в драмата на човешкия живот.)

Френският романист, драматург и поет Франсоа Шарл Мориак е роден в Бордо, в многодетното семейство на богатия търговец Жан Пол Мориак и Маргьорит (Куафар) Мориак. Баща му умира, когато момчето още няма две години, след което семейството се премества при роднини на майката. Мориак си спомня, че, като стеснително момче, се е чувствал много нещастен в училището „Сент Мари“, където е изпратен на седем години. След три години постъпва в колежа на марианитите, където се запознава за първи път с творчеството на Расин и Паскал, които стават негови любими писатели. Летата Мориак прекарва в родовото имение на дядо си близо до Бордо и пейзажите от тези места се появяват в много негови романи. След завършването на колежа Мориак постъпва в университета в Бордо, който завършва през 1905 г., като получава степента лиценциат (магистър) по литература.

През следващата година Мориак отива в Париж, за да се подготви за приемните изпити в „Екол дьо Шарт“, училище, което подготвя историци медиевисти и архивисти. Постъпва в училището през 1908 г., но след половин година го напуска и се посвещава изцяло на литературата. Към това решение го подтиква предложението на редакцията на периодичното издание „Наше време“ („Le Temps Present“) да напечата първия му стихотворен сборник „Сплетени ръце“ („Les Mains jointes“). Сборникът излиза през 1909 г., а през 1910 г. известният писател Морис Барес пише хвалебствена рецензия за него.

През 1911 г. Мориак работи над втория си стихотворен сборник. Първият му роман „Дете под тежестта на веригите“ („L'Enfant charge de chaines“) се появява отначало в списание „Меркюр дьо Франс“ („Mercure de France“), а след това, през 1913 г., е публикуван от издателство „Грасе“. През същата година Мориак се жени за Жан Лафон, дъщеря на банкер. Семейството има две дъщери и двама сина, като по-големият, Клод, също става по-късно известен романист и критик. През 1914 г. Франция обявява война на Германия и макар че е освободен от армията по здравословни причини, Мориак постъпва в Червения кръст и служи две години на Балканите, работейки като санитар в болница. След като се демобилизира през 1918 г., той пише още два романа, но първи голям успех му донася романът „Целувка за прокажения“ („Le Baiser au lepreux“, 1922 г.), в който се разказва за неосъществен брак между безобразен, уродлив богаташ и красиво селско момиче. „Писателят е успял да покаже убедително - пише за романа английският критик Сесил Дженкинс през 1965 г. - как любовта и младостта в нашето общество с помощта на семейството и църквата се принасят в жертва на други, неистински ценности“.

Следващите два романа на Мориак, „Огнената река“ („Le Fleuve de feu“) и „Родителка“ („Genitrix“), са публикувани през 1923 г. и са осъдени от представители на дясното крило на католическата църква като отвратителни или даже порнографски книги. Действието на романа „Родителка“ се развива в мрачен извънградски дом близо до Бордо, подобен на дома от романа „Целувка за прокажения“ (фактически това е домът на дядото на Мориак). „Родителка“ е тягостно описание на тираничната любов на една майка към сина си, разказ за това как тя разрушава брака му, как той й отмъщава, но не намира щастие.

В следващия значителен роман на Мориак, „Пустинята на любовта“ („Le Desert de 1'amour“, 1925 г.), който получава Първа награда на Френската академия, по-дълъг и композиционно по-сложен от предходните му романи, се разказва за нещастната любов на баща и син към една и съща съвсем безстрастна, студена жена. Ирландският критик Конор Круз О'Брайън пише, че Мари Крос, героинята от книгата, въплъщава образа на властната майка, каквато често са имали писателите католици. В основата на романа „Терез Дескейру“ („Trerese Desqueyroux“, 1927 г.), който влиятелни френски литературни критици по това време наричат най-добрия френски роман от началото на века, лежи нашумял съдебен процес през 1906 г. Главната героиня, която се е опитала да отрови мъжа си с арсен и която по чиста случайност е призната за невинна, сама не разбира мотивите за своето престъпление. Но, както твърди Максуел Смит, повечето читатели са убедени, че тя се е опитала да убие Бернар (мъжа си) не защото го мрази, а защото се опитва отчаяно да се избави от семейните връзки, от пагубната рутина, от буржоазната еснафщина и от безцелното съществуване.

В есето „Страдание на християнина” („Souffrances du chrétien”, 19288 г.) Мориак пише с отчаяние, че идеалите на християнството, което умъртвява плътта заради духа, са неосъществими в живота. След това следва религиозна криза, за която роля изиграват и широкото осъждане на произведенията му от католиците, и неодобрението на набожната му майка, и извънбрачната връзка, заплашваща да разруши семейството му. Разговори със свещеник помагат на Мориак да укрепи вярата си и да намери душевен покой, за което свидетелства есето „Страдание и щастие на християнина“ („Souffrances et bonheur du chrétien“, 1931 г.). В книгата „Това, което е изгубено“ („Се qui etait perdu“, 1926 г.) се усеща новата религиозна ориентация на писателя, а един от най-добрите му романи, „Кълбо от змии“ („Le Nœud de vipères“, 1932 г.), критикът Шарл Дюбо нарича „блестящ образец на католически роман“. „Кълбо от змии“ е семейна драма, в центъра на която стои трагичната фигура на глава на семейство, адвокат, чийто портрет е обрисуван с изключително психологическо майсторство. Мориак разкрива лицемерието, господстващо сред уважавани католици и показва духовното прераждане на своя главен герой. След като романът „Кълбо от змии“ излиза, Мориак се оперира от рак на гръкляна, което води до почти пълна загуба на гласа.

През 1933 г. писателят е избран за член на Френската академия.

Макар че Мориак продължава да пише романи, опитвайки се да създаде велик католически роман за спасението на душата, много критици отбелязват спад в неговото творчество. Във „Фарисейката“ („La Pharisienne“, 1941 г.) се разказва историята на Бриджит Пиан, дълбоко религиозна и властна жена, която, намесвайки се в живота на други хора, пречупва съдбите им и, според думите на литературоведа Анри Пейр, „превръща религията в карикатура на християнското милосърдие“. Наистина, в крайна сметка героинята осъзнава своя грях и постига своето спасение.

Произведението на Мориак „Бог и Мамон“ („Dieu et Mammon“, 1929 г.) слага началото на цикъл религиозни трактати, основният от които е „Животът на Исус“ („Vie de Jesus“, 1936 г.). През тези години Мориак се обръща към театъра. „Асмодей“ („Asmodee“), първата му пиеса, в постановка на Жак Копо е изиграна 100 пъти през сезона 1937-1938 г. на сцената на театър „Комеди Франсез“. Един след друг излизат два сборника с новели на Мориак - „Три разказа“ („Trois Recits“, 1929 г.) и „Скокове във вода“ („Plongees“, 1938 г.).

По време на Втората световна война, когато Германия окупира Франция, Мориак сътрудничи понякога със статии на нелегалното списание „Френски писма“ („Les Lettres Françaises“). Когато един от създателите на списанието е арестуван от гестапо и разстрелян, Мориак пише „Черната тетрадка“ („Le Cahier noir“, 1943 г.) - гневен протест срещу фашистката тирания и колаборационизма. И макар че „Черната тетрадка“ излиза под псевдоним, Мориак е принуден известно време да се крие. Въпреки това, след войната той призовава своите съграждани да бъдат милосърдни към тези, които са сътрудничили с немците.

След получаването на Нобеловата награда Мориак издава своя предпоследен роман „Агнец“ („L'Agneau“). Занимавайки се през тези години с журналистика, писателят подкрепя антиколониалната политика на Шарл дьо Гол в Мароко, изказва се заедно с леви католици за независимостта на Алжир. Когато през 1958 г. Дьо Гол се връща на власт, Мориак е награден с Големия кръст на Ордена на Почетния легион, представен за наградата от самия генерал. От края на 50-те до края на 60-те години Мориак издава серия мемоари и биография на генерал Дьо Гол. От средата на 50-те години до 27 юли 1970 г. той води веднага станалата знаменита еженеделна вестникарска рубрика „Бележник“, остроумно, понякога язвително коментирайки политическите и литературните събития. 80-годишнината на Мориак вестник „Фигаро литерер“ отбелязва през 1965 г. със специално издание, в което най-добрите френски критици изказват похвали за неговото творчество. Последният роман на Мориак „Дете от миналото“ („Un Adolescent d'autrefois“) излиза през 1969 г. Писателят умира една година по-късно в Париж.

Анри Пейр пише, че между 1930 и 1945 г. френските критици биха поставили Мориак на второ място във френската литература на ХХ век след Марсел Пруст, но след 1945 г. интересът към писателя започва да спада, повечето критици са на едно мнение, че Мориак „е обзет от детските си спомени“, че изобразява една и съща социална среда, едни и същи герои, които „са преизпълнени със страст да подчиняват всички около себе си“. За Мориак, смятат критиците, е характерна и темата за „чудодейното превъплъщаване на грешниците“, а също така мрачната, напрегната атмосфера на неговите романи. И все пак, според Пейр, сред написаното от Мориак има четири или пет романа, които ще имат дълъг живот. А писателите, добавя критикът, за които може да се каже подобно нещо, не са много в която и да е страна.

Превод от руски:Павел Б. Николов