Магьосничество и астрономия

ИЗТОЧНИК: “ДИЛЕТАНТ”

ПРЕПРАВИЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Средните векове били в миналото, но ловът на вещици се разгръщал с нова сила. Всеки бързал да обвини съседа си в сговор с нечистата сила, за да не бъде обвинен той или просто за да си уреди сметките с някого. Така станало и с майката на Йохан Кеплер. Наклеветила я живеещата наблизо Урсула Рейнболд, от дълго време точеща зъби за Катарина Кеплер. Обвиненията били на една ръка разстояние: майката на учения приготвяла различни лечебни отвари от треви, които продавала на познати. Едно от тези лекарства получила и Урсула. От него жената уж се разболяла, за което побързала да съобщи на представителите на доблестното правосъдие.

След това към преследването се присъединили други граждани (събитията стават в град Леонберг): става ясно, че едва ли не всеки от тях е подозирал, че Катарина е магьосница. Един даже уж била помолен да й помогне да изкопае череп на гробището, за да го подари на сина си. Йохан, между другото, по това време бил придворен математик и астроном, затова може би да се е намесила и банална завист.

Наказания за магьосничество в XVI век, Германия.

Броят на обвиненията се приближил междувременно до петдесет: обвинявали Катарина Кеплер в некромантия, в приготвяне на магически отвари, в сговор със самия дявол и в други не много приятни неща. Майката на учения била умна жена, интересувала се покрай всичко друго и от астрономия, затова всичките й увлечения говорели против нея. Между другото, именно Катарина предизвикала у своя син интерес към астрономията още в ранните му години. „Много бях чувал за кометата през 1577 година и майка ме изведе на един хълм, за да я видя“ - пише Кеплер. Ученият също така разказва: „Майка ме извика на улицата, за да ми покаже лунно затъмнение. Луната беше съвсем червена“.

Застъпничеството на именития син отслабило за известно време хватката на правосъдието. Кеплер написал писмо до властите в Леонберг, в което ги помолил да сложат точка на абсурдното дело. Придворният астроном наел също така юристи от Тюбингенския университет, които в крайна сметка успели да освободят Катарина. Майката на Кеплер отишла през 1616 година заедно със сина си в Линц - по-далече от местата, където едва не я изгорили на клада.

Йохан Кеплер, 1627 година

Но в Леонберг не забравили за нея. Когато се върнала в градчето - това станало през 1620 година, - тя била отново арестувана. Този път Катарина се оказала много по-близо до кладата. „Вещицата“ била окована във вериги, след което й показали инструментите за инквизиране, за да я уплашат и да я принудят да направи самопризнания. Но тези усилия били напразни. Освен това със защитата на Катарина се заел непосредствено нейният син. Противниците й говорели: „За съжаление, арестуваната е защитавана от нейния син, господин Йохан Кеплер, математик“. Съжаленията им били закономерни: Кеплер наистина успял да изтръгне майка си от капана на необоснованите обвинения. Катарина прекарала в затвора повече от година и излязла на свобода едва през 1621-ва. Здравето й било подкопано и тя живял след своето освобождение само половин година.