НАПИСАЛ: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ
ПРЕПРАВИЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
ЛЪЖАТА КАТО ЖАНР
“Слънчев удар“ на Михалков и сериалът „Распутин“ на Първи канал: новото руско кино върху брезова кора
Тъй като двете творби по своя статут явно не са „Карибски пирати“, няма смисъл да се оценяват техните кинематографични достойнства или недостатъци. Днес „художественото майсторство“ се съдържа в цифрите на бюджета. Да се обсъждат „Слънчев удар“ или „Распутин“ като „голямо кино“ е безсмислено и некоректно. „Киноезикът“ в тях е точно такъв, какъвто са позволили финансовите възможности на тези поразително сходни филмови произведения. Те са създадени от опитни майстори, които знаят, че да се правят на гениални за жълти (по мерките на съвременното кино) стотинки няма никакъв смисъл.
Всичко е много скромно и стандартно. Актьорите са ниско платени, но старателни, а комплектът от постановъчни похвати е отдавна известен, но преимуществено доста елементарен. В този смисъл изобщо няма за какво да се говори. Впрочем, и двамата режисьори не са имали никакви претенции, а са слепили честно „разширени агитки“, чиито единствени задачи са били строго идеологически.
Така че единственият предмет за оценка може да бъде само предлаганата идея, а също така умението тя да бъде добре вбита в съзнанието на масите. Идеята се състои в това, че Русия трябва да измисли и да нарисува със задна дата едно красиво минало. Това е сложна задача, защото облагородяването на руската история може да стане само като бъде заменена с чиста лъжа.
Думата „лъжа“ не трябва да ни плаши. И не трябвад а си затваряме лицемерно очите; цялата култура на homo е почти 100 % именно чисто лъжа или нейни основни компоненти. Разбира се, това е сложен жанр, но именно историческата лъжа е днес особено желана и необходима. Работата е в това, че тя е основен строителен материал за всяка идеология, създавайки за днешните реалии сочно и авторитетно минало. Без нея може да се създаде впечатлението, че „руският свят“ се състои само от хамали с картечници, изкривения Дугин, тъпотията на Думата и постановъчните слюнки на Кургинян. Идеологията, въпреки писъците на либералите, се създава уверено и се внедрява. Тъкмо на нея най-напред й трябва сортова лъжа в промишлени количества. (Не бива да се забравя, че лъжата има и още една, крайно важна държавообразуваща роля: тя е традиционна духовна характеристика на Русия, не по-малко важна от - например - подлизурството, злобата, мракобесието или кражбата.)
Да се върнем на темата. Днес руското кино има една първостепенна задача: въпреки всички факти да създаде илюзията за съществуването на съвършено отделен „руски свят“, или „руска цивилизация“. Това е трудно, но по принцип е възможно, когато „най-важното от изкуствата“ (думи на Ленин - бел. прев.) се заеме да работи отговорно и с ентусиазъм.
Истинското руско кино, разбира се, трябва да се прави върху брезова кора (като най-старите руски документи - бел. прев.). Тогава гордото предизвикателство към Европа и декларацията за наличието на особена „руска цивилизация“ няма да изглеждат толкова смешно. Защото за обикновените създатели на филми е грях да използват европейски форми, похвати и технологии. Този грях обаче днес малцина забелязват. Публиката е вече толкова добре сплескана с чуковете на ефира, че е изгубила връзката с реалността и е повярвала в „самостоятелността на руския свят“.
Този измислен свят трябва да бъде заселен с герои. За герои обсъжданите кинокартини предлагат един православен придворен фавн (Г. Е. Распутин) и един надървен офицер, който дълго време (филмът е без малко три часа - бел. ред.) гони един шал. С Распутин, разбира се, не се е получило. Нещастникът е кастриран и образът му веднага угасва. От самото начало е убита основната и единствената интрига: успял ли е Григорий Ефимович да вдигне Главната Пола на Страната (тоест да спи с царицата - бел. прев.), или не е успял? Работата е в това, че единствената драматургия, съдържаща се в името „Распутин“, е пикантният конфликт между дивия селски пенис и парфюмираните придворни вагини. Това е известният още от Молиер вечен мотив за използване на „божието слово“ за проникване под най-скъпоструващите поли. Използването на Распутин във всяко друго негово качество е също толкова противоестествено, колкото да не направиш от пора не яка, а пържола. Като отнемат от Распутин този орган, който всъщност го е движел, създателите на филма са получили един много плосък унил мракобесник, за какъвто във филм „за Распутин“ няма никакво място и занимание. Филмът може да не се гледа до края. Ясно е, че на финала Григорий Ефимович ще бъде приет в „Единна Русия“ и ще му предложат да преподава в Московския държавен университет. На другия герой от самобитния руски свят са му оставили все пак пениса, но това не му е придало нито изразителност, нито драматургическа подвижност.
За основа на патриотичната илюзия на Михалков е взет Бунин. Това е правилен избор. Иван Алексеевич е образцова водомерка (Gerris lacustris), която се плъзга насам-натам по гладката повърхност на езерцето и изобщо не се интересува от процесите, които стават в дълбините му. Когато загнилото езерце най-сетне бъде пресушено, водомерката съответно негодува. И загива. Дадената първооснова е необичайно удобна, защото на законни основания позволява да не се получи никаква представа какво в действителност е представлявала съборената през седемнадесета година Русия.
А тя била страна, в която за четене на статии в студентски кръжок съдели на разстрел (делото на Достоевский).
В която висш полицейски служител можел в самия център на столицата ей така и с наслаждение да бичува публично политически затворник (Трепов).
В която романтичното поебване на офицерите неизвестно защо трябвало да се осигурява материално от милиони въшлясали неграмотни хора, живеещи сред обработваемите полета и носещи на краката си намотки от дървесна кора (лепти).
В която на реалните офицери, посещаващи баловете, се преписвало със заповед „да не се секнат на пода“ и „когато ходят по голяма нужда, да не го правят по балконите на къщата, а да ходят в определените за тази цел тоалетни“ (Заповед № 372 на Суздалския полк).
Която без колебание, по първи каприз, убивала милиони свои поданици. Както помним, православно-патриотичната психоза на Николай II (Кървавия), който забъркал страната в безсмислената и с нищо незаплашващата Русия Първа световна война, струвала (долу-горе) 18 000 000 литра войнишка кръв, източена на бунището на историята, и 240 000 тона руска войнишка плът, изгнила на същото място. Целта на цялата тази религиозно-плътска епопея така и останала неразбираема за никого.
Какво е „велика Русия“, ни е известно. Изглежда за тази нещастна страна „великите сътресения“ са били все пак по-малки бедствия.
Макар че за всичко това в „Слънчев удар“ няма, разбира се, дори и намек, а главен революционер се оказва Чарлз Дарвин, филмът на Михалков все пак не е достатъчно сантиментален. За ефективен идеологически материал в него няма истинска сортова лъжа. Както, впрочем, и в „Распутин“. Разбира се, вината за това не е в бунтарството на режисьорите. Тяхната стойка „мирно“ и готовността им да обслужат идеологията по най-добрия начин не предизвикват никакви съмнения. Вероятно все пак ги е подвела необходимостта да използват методиките, похватите и технологиите на гнилото европейско кино. Тези дяволски похвати, отработени от Дзефирели, Вербински и Питър Джаксън внасят съвсем ненужни нюанси, водят до изобразителни и смислови смущения. Но с прехвърлянето на руското кинопроизводство върху брезова кора и с използването на църковнославянски език този въпрос несъмнено ще бъде решен и зрителят ще получи идеологически пълноценен продукт.
(Следва)
ДО ТУК:
1. КРАТЪК КОНСПЕКТ НА ЦИКЪЛА ЛЕКЦИИ В "ЕРАРТА"
2. КИРИЛ - ПРОСВЕТИТЕЛЯТ НА ПИНГВИНИ, ИЛИ ИСТИНАТА НА НЕИЗТРИТИЯ ЗАДНИК
4. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - I
5. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - II
6. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - III
7. САМОТНАТА РУСИЯ ИСКА ДА СЕ ЗАПОЗНАЕ
8. НЕ СТАРЕЯТ ПО ДУША ЦЕЛИНИТЕ
9. ГОЛИЯТ ПАТРИАРХ ИЛИ ЗАКОНЪТ НА МИКИ МАУС
10. КРАЯТ НА РУСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА. КАКВО ЩЕ СТАНЕ?
13. ДРАЗНЕНЕ НА ГЪСКАТА. КРАЙ НА ДИСКУСИЯТА ЗА ГАЛИЛЕЙ
14. ОСОБЕНО ОПАСНО МИСЛЕНЕ. ИЗ ИСТОРИЯТА НА ЧУДАЦИТЕ
17. ГЛУПАВАТА КЛИО, ИЛИ ЗАЩО В УЧИЛИЩЕ НЕ ТРАБЯВА ДА СЕ УЧИ ИСТОРИЯ
18. ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА КОЩУНСТВОТО. ЧАСТ 1
19. ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА КОЩУНСТВОТО. ЧАСТ 2
21. ВЯРА С ФЛОМАСТЕР
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.