СЛУЖБОМЕР

петък, август 31, 2018

„Северен поток - 2“: геополитика или корупция?

НАПИСАЛА: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА (https://www.novayagazeta.ru)

ПРЕПРАВИЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Има два възгледа за проекта на тръбопровода „Северен поток - 2“. Единият от тях беше изказан преди няколко месеца от аналитика на Сбербанк-SIB Александр Фек и това му струваше работното място. Фек написа, че нито един тръбопроводен проект на „Газпром“ не изплаща стойността си - тръбопроводите се строят не в интерес на акционерите, а на изпълнителите. Което означава - не заради печалба, а заради странично присвоявани суми.

„Виждаме, че решенията на „Газпром“ стават напълно разбираеми, ако се предположи, че компанията се управлява в интерес на своите изпълнители, а не за получаване на търговски изгоди“ - написа Фек.

Приблизително същото повтори неотдавна един от най-добрите руски нефтогазови аналитици Михаил Крутихин.

„Това е абсолютно ненужен проект. Мотивите при това бяха два: да се накажат украинците с лишаване от транзита и да се даде възможност да се обогатят изпълнителите, които го строят. Друга мотивация Русия няма. „Северен поток - 2“ няма да се изплати никога, ако се имат предвид вложените инвестиции - 44 милиарда. Затова парите просто ще бъдат отписани. Той беше очевидно нерентабилен“.

При цялото ми уважение към Фек и Крутихин, нещата са малко по-сложни.

„Лишаването от транзита“ ще струва на украинците максимум 2 милиарда долара. Това не са критични пари, които лесно могат да бъдат компенсирани от Европейския съюз или САЩ. А да се постави на колене Украйна със спирането на газа, няма да стане: Украйна вече четвърта година получава обратен газ от Европа.

„Газовото оръжие” срещу Украйна се оказа еднократно. След като го употреби един път, Русия изпусна възможността да използва този похват още веднъж и заедно с това се лиши от няколко милиарда долара, изгубени от „Газпром” заради предвижданото намаляване на доставките на газ за Европа, да не говорим за репутацията на надежден доставчик, която – между другото – беше изгубена доста по-рано.

Същото се отнася и за свръхдоходите на изпълнителите. Свръхдоходите несъмнено имат своето място, но ако нещата опираха единствено до тях, САЩ едва ли щяха да се противопоставят на строителството. А между другото The Wall Street Journal съобщава, че законопроектът за санкциите срещу компаниите, участващи в изграждането на „Северен поток – 2“, е в период последната си доработка. Какво ги вълнува американците, ако ротенберговци-тимченковци (инече казано, руските олигарси – бел. прев.) печелят като за световно? Тази неприкрита афера само засилва напрежението и социалната завист в Русия.

Главната цел на „Северен поток – 2“ е, разбира се, геополитическа. (Въобще в Кремъл обичат много геополитиката). Тази цел се състои в това да се обвърже Германия. В случая със строителството на „Северен поток – 2“ Германия става главен разпределител на руския газ в Европа. А руският газ, особено когато се изчерпи находището в Северно море, наистина остава ако не единствен, то безалтернативен източник. В смисъл че ако руският газ напусне пазара, замяната му ще бъде скъпа и тежка.

Германия, разбира се, и сега е главно място за разпределяне на руския газ. „Северен поток – 2“ само задълбочава съществуващите тенденции, разширява статуквото. Така „Северен поток – 2“ гарантира, че Германия ще бъде принудена да продължава да се съобразява с Русия, каквато и игра да играе Кремъл.

А Кремъл може да направи две неща. Първо, да започне пак поредния рунд на хибридната война в Украйна, надявайки се на снизхождение от страна на Германия.

И второ, да се опита да анексира още нещо – поне Беларус.

Икономиката на Русия се намира в състояние на свободно падане. Рейтингът на президента пада: анексията на Крим доведе до повишаването му. При това положени следващият „кримнаш“ е просто въпрос на време.

Впрочем, за Беларус например. Покрай Грузия и Украйна всички забравиха за нея, а между другото тя: а) е съвсем вкусно парче; б) позволява да се реши известният проблем през 2024 година. През тази година изтича поредният президентски мандат и за да бъде продължен, трябва да се промени Конституцията.

А при обединяване на Русия и Беларус Конституцията ще трябва да се промени от само себе си. Държавата ще се промени – Конституцията също.

На Аляксандр Лукашенка (рус. Александр Лукашенко – бел. прев.) му се дава периодично да разбере, че обединението би било желателно.

Съвсем наскоро – през юли 2018 година – Държавната дума прие законопроект, предвиждащ между другото и пълна отмяна в продължение на шест години на експортното мито за нефта. По отношение на Беларус това означава, че Беларус, която до сега живееше от това, че купуваше руския нефт без заплащането на експортно мито, преработваше го и го продаваше на Запада, ще изгуби конкурентното си преимущество и заедно с него – около три милиарда долара всяка година, тоест около 5% от беларуския брутен вътрешен продукт.

Не е трудно да видим, че пропускателната способност на „Северен поток – 2“ – 55 милиарда кубически метра в годината – съответства приблизително на пропускателната способност на беларуската тръба, която между другото е 100% притежание на „Газпром“.

Днес „Газпром“ не може да затвори тази тръба: това ще предизвика срив на доставките на газ за Европа и разбираем скандал. Но да се затвори след строителството на „Северен поток - 2“ няма да бъде сложно. При това беларуските газови мрежи имат една фундаментална и потенциално фатална разлика от украинските: а именно, че всички те - и магистралните, и разпределителните - принадлежат 100% на „Газпром“. Така че не е възможно да се организират обратни доставки от Европа.

И какво, ще кажете. Крутихин и Фек не са прави? Разсъждавали са късогледо за присвояването на средства, за това, че проектът е търговски нерентабилен, а ето каква геополитика се получава! Да се сложи юзда на Германия! Да се осигури нейният неутралитет по отношение на всички постъпки на Русия, а пътьом да се използва „Северен поток - 2“ като възможна тояга за присъединяването на Беларус!

Крутихин и Фек са, разбира се, прави. При това по два параметъра.

Първо, „геополитика“ в съвременния свят съществува само там, където не работи икономиката.

Русия не би имала никаква нужда „да привързва“ към себе си Германия с губещи тръбопроводи, ако Русия можеше да привърже към себе си целия свят със свои изтъкнати икономически и научни достижения.

Русия също така нямаше да има нужда да я плашат санкции от страна на Германия, Евросъюза и САЩ, ако водеше вменяема външна политика вместо хибридни войни. Ако перифразираме известното изречение, геополитиката е последното убежище на патриота.

А второ, именно „геополитиката“ подхожда най-добре, за да се оправдаят присвояването на средства и икономически неизгодните проекти. Геополитиката и присвояването на средства са така свързани в Русия помежду си, че понякога е трудно да се разбере къде е едното, къде другото. Строим губещи газопроводи, за да имаме възможност да водим хибридни войни, или водим хибридни войни, за да обосноваваме след това необходимостта да строим губещи газопроводи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.