АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ
ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
ПУТИН И РЕВОЛЮЦИЯТА
Не по-малко от три века са изминали, откакто най-първа необходимост за Русия е революцията.
Разбира се, в историята на тази страна е имало вълнения на тълпите и стрелба по царете. Но всичките катаклизми са завършвали с простата замяна на един деспот с друг. Сменяли се символиката и атрибутиката, но принципите на властта оставали неизменни. Царе, генерални секретари и президенти наследявали един от друг приятното право да екзекутират и помилват милиони. Разбира се, някои венценосци рисували държавата с акварел, а някои с маслени бои. Но същността никога не се променяла.
На доброто земетресение му е безразличен стила на архитектурата. То руши готиката със същото удоволствие, с което руши модерна. То съсипва непринудено цели страни. Революцията, за съжаление, не е така всеядна и всесилна. Освен това тя знае каква е на вкус Русия и помни добре как няколко пъти се е давила с нея и е повръщала, без да доведе нещата до край. Разбира се, тя винаги броди наоколо, избирайки момент за нов скок.
Засега нито едно смутно време не е успяло да раздели тялото на тъмната империя. Да, имало е доста живописни опити. Но истинска революция Русия така и не е преживяла никога.
Та нали революцията не е просто рефлекс на страната за повръщане в отговор на произвола и кражбите. Не са гилотините. И не са претъпканите с трупове мазета на ЧК. Мазетата и гилотините са само пикантни, но не задължителни подправки към ястието на държавното преображение.
Революцията е безвъзвратна промяна на принципите на живот и управление. Тя е болезнен, но необходим акт на политическа хигиена, преобразуващ природата на властта и народа.
Но в Русия революция така и не е имало. Впрочем, не може да се каже съвсем определено какво точно е спряло нейното осъществяване.
Глупаво е да се подозира в това православието. То отдавна е останало без дъх и се е превърнало в държавен шоу бизнес. Което се вижда особено добре в сравнение с исляма, демонстриращ редовно тези подвизи на вярата, които противната страна нарича „терористични актове“. Съвременното православие с неговите доносници по 148-ми член (от НК на РФ, за оскърбяване на религиозните чувства – бел. прев.) изглежда на този фон доста бедно. А някога и то е блестяло в областта на религиозния тероризъм, ту изтръгвайки ноздри, ту изгаряйки в къщите им цели семейства. Но още в началото на ХХ век градусът на вярата се понижил до нулата. Впрочем, това е беда не само на православието, но и на християнството като цяло. Разбира се, папите и патриарсите продължават да играят стария спектакъл, като мият и целуват краката на клошарите. Но трябва да отбележим, че която и да е проститутка и други места целува за много по-малко пари.
Извън подозрение е и „великата руска култура“. Която за щастие е стопроцентово вторична и е послушно копие на европейската култура. А тя никога не е пречела на тържеството на революциите. Митичната руска „самобитност“ не може изобщо да попречи на нищо. Ако е съществувала някога, била е изхвърлена като безсмислен баласт още от Пьотр I.
Тайната експедиция (висш орган за политически надзор и разследване в Русия по време на Сената, 1762-1801 година – бел. прев.), III отделение (висш орган на политическата полиция по времето на Николай I и Александр II, от 1826 до 1880 година – бел. прев.) и ВЧК-КГБ може изобщо да не се вземат под внимание. Те не са пригодни да блокират големи политически процеси. Проблемът е в това, че не се формират от пълни идиоти. Следователно при всяка една сериозна ситуация ще се разбягат първи.
Но загадката с провала на всички революции в Русия е тема за отделно изследване. Днес ние ще се задоволим с простото регистриране на факта, че политическата еволюция на страната не се е състояла.
Разбира се, може да се мине и без революция. Но, уви, пропускът за бъдещето го издава именно тя. Освен всичко друго, революцията измива страната от порочни традиции и управленско трупно месо. Такива наноси се трупат при всяка държавна конструкция, а Русия е особено запуснат случай. Тя навлезе в XXI век, без да е преживяла нито една революция през цялата си история. Нейният вътрешен механизъм никога не се е обновявал. Той все така боботи, генерирайки лъжа, страх и война.
Разбира се, самодържавието на Путин наследи автоматично и този механизъм, и вековните наноси. То и не би могло да бъде освободено от тях. Този, който вижда основното зло именно в Путин, се ръководи от забавните представи за „ролята на личността в историята“ и не разбира, че „Наполеон“ не е свойство на конкретен персонаж, а само название на лотарийния билет, който би могъл да изтегли почти всеки човек в съответната епоха.
Примерно такава е и историята с Путин. Той е само поредната марионетка на Русия. А конците му дърпат тези традиции, които не са се обновявали вече триста години. Управлението на Путин не съдържа нито оригинални черти, нито негови лични фантазии. Той само следва прилежно стандарта на руското имперско администриране. Всичките негови действия са пряко логическо продължение на поведението на Русия в продължение на много векове.
Прав е този, който твърди, че „Путин е Русия“.
Наистина, пропуснато е това обстоятелство, че думата „Русия“ има множество значения, включително и откровено кошмарни. Съвсем несъвместими нито с понятието „цивилизация“, нито с понятието „съвременност“. Сирийските изпълнения, завземането на Крим, Донбас, тържеството на мракобесието, веселието на охранката (тук: тайните служби – бел. прев.), etс. – това са естествени и неизбежни филизи, израснали от коренищата на руското имперство. А Путин е просто добър градинар: той своевременно облагородява филизите, полива ги и унищожава листните въшки. Този, който се възхищава на Русия, трябва да се възхищава и на Путин.
Разбира се, отново извадиха на бял свят залежалия се руски бог. Което не е удивително. Та нали мозъкът на чекиста е лесна плячка за поповете. Впрочем, ако ги нямаше тях, непременно щеше да се появи някаква друга мръсотия. Но под ръка се оказаха те и отново започна принудителното тласкане на страната към православието. Народът отново беше наречен „богоносец“ и той се изпъчи. Богоносността между другото има и пряк практически смисъл. Тя е прекрасна наркоза. Тя позволява да не се забележи дори смъртта. Индустриалната, финансовата, научната, etс.
Може би Русия не е способна да бъде друга. Тя не може да не краде и да не завзема чужди земи, да не насилва, да не скапва и да не мракобесничи. Уви, това е обречена страна. Ако измени на своите принципи на управление, ще се разпадне. А ако ги запази, ще се откачи окончателно от цивилизацията и ще загине от нейните ръце. Последният тракторист ще смачка последната гъска и всичко в края на краищата ще свърши. Липсата на революция не се е разминало на никого даром.
Трябва да се сбогуваме с илюзиите. Интелигентите си бяха намечтали „своя“ Русия. Реалната Русия им даде възможност да сдъвчат мечтите си с лагерен солидол (гладът в съветските лагери е принуждавал затворниците да се хранят и със смазка – бел. прев.). Но те не изтрезняха, а още по-силно се обидиха на реалността, която няма ни най-малко сходство с техните мечти.
Тази обида е толкова силна, че днешните интелигенти не забелязват подаръка, който тихичко им прави Путин. Ако увиснат по стълбовете, ще вдигнат личния рейтинг на градинаря до 100%, а народното ликуване ще надхвърли „кримския градус“. Но на тях им е позволено да поживеят. И даже да се посъберат в мънички резервати за персони с неправилно мислене като „Ехо“ и „Сноб“. Но това преди всичко не е великодушие, а икономия на сапун и въжета. Както стана ясно, отцепниците са напълно безвредни. Техните интелектуални трикове са безразлични на населението. Народът е много зает. Той се облизва, спомняйки си сладостта на ваксата върху сталинските ботуши. Той се построява в безсмъртни полкове.
Разбира се, руската държавност има обожатели. Например умният Кадиров. Но трябва да помним, че той я обича за долу-горе милиард рубли в денонощието. А за такива пари и аз бих я обичал.
Други поклонници на руската идея не се забелязват. На западните прагматици им става все по-ясно, че гибелта на Русия би била благо за цивилизацията. Нейният принос в общото развитие на света е неизмеримо по-малък от създаваните от нея проблеми. Тя постоянно мирише на война и попове. Нейното перчене с участието във Втората световна отдавна е доскучало, а декларациите за пълна победа над фашизма са станали смешни. Фашизмът е жив и здрав, включително и в самата Русия. Не е изгубил способността си да се вселява във всяка нация и да я кукловоди. Може би фашизмът чака своя звезден час, а на чия страна ще застане този път Русия, меко казано, не е очевидно.
Прагматиците с тяхната мерзка трезвост биха могли да бъдат игнорирани. Но за съжаление именно те решават кой да живее и кой да умре. Остава загадка благодушието, с което Западът наблюдава нашия градинар. Забележете, че от табакерата даже не е издухан прахът.
Впрочем, тази снизходителност има своето обяснение. За отровата на днешна Русия отдавна е изработена противоотрова. Тази отрова не е опасна за света. Съставът ѝ е известен: деспотизъм, попове, култ към войната, кражби, заблуди, etс. При опит за износ всичките тези традиционни ценности се разпознават лесно и се неутрализират. А пък затворените в пределите на държавните граници на Руската федерация окончателно ще отровят страната. Проблемът с Русия ще се реши от само себе си и светът ще въздъхне облекчено. Главното е да не се променя състава на отровата, а в механизма на самодържавието да не се добавят нови, неизвестни детайли. Защото Русия пак ще се затаи, ще се престори на нещастна, но развиваща се беднячка, стремяща се към прогрес и демокрация. И когато натрупа сили, ще премине от обикновен грабеж на съседите си към по-сериозни шегички.
А Путин е добър именно в това, че не е склонен към фантазии и новости. Той шие само върху стара имперска канава. Той води Русия към изолация и разруха толкова предсказуемо, уверено и красиво, както не би могъл да я води никой друг. Следвайки логиката на западното мислене, на него в никакъв случай не трябва да му се пречи да управлява. Каква табакера изобщо говорим, по дяволите?
Впрочем, не трябва да се забравя за революцията. Възможно е тя да забрави старите обиди и все пак да се заеме с Русия. За последен път. Това несъмнено ще направи всички бъдещи процеси много по-живописни.
(Следва)
ДО ТУК:
1. КРАТЪК КОНСПЕКТ НА ЦИКЪЛА ЛЕКЦИИ В "ЕРАРТА"
2. КИРИЛ - ПРОСВЕТИТЕЛЯТ НА ПИНГВИНИ, ИЛИ ИСТИНАТА НА НЕИЗТРИТИЯ ЗАДНИК
4. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - I
5. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - II
6. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - III
7. САМОТНАТА РУСИЯ ИСКА ДА СЕ ЗАПОЗНАЕ
8. НЕ СТАРЕЯТ ПО ДУША ЦЕЛИНИТЕ
9. ГОЛИЯТ ПАТРИАРХ ИЛИ ЗАКОНЪТ НА МИКИ МАУС
10. КРАЯТ НА РУСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА. КАКВО ЩЕ СТАНЕ?
13. ДРАЗНЕНЕ НА ГЪСКАТА. КРАЙ НА ДИСКУСИЯТА ЗА ГАЛИЛЕЙ
14. ОСОБЕНО ОПАСНО МИСЛЕНЕ. ИЗ ИСТОРИЯТА НА ЧУДАЦИТЕ
17. ГЛУПАВАТА КЛИО, ИЛИ ЗАЩО В УЧИЛИЩЕ НЕ ТРАБЯВА ДА СЕ УЧИ ИСТОРИЯ
18. ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА КОЩУНСТВОТО. ЧАСТ 1
19. ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА КОЩУНСТВОТО. ЧАСТ 2
21. ВЯРА С ФЛОМАСТЕР
28. ЛЪЖАТА КАТО ЖАНР
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.