Васил Левски и неговите сподвижници след арабаконашката афера (документи от турските архиви) - 3

Преди известно време публикувах в блога си и в моята интернет библиотека няколко документа, свързани с Васил Левски, както и всичките негови писма, които успях да намеря.

Сега продължавам с документите, отнасящи се до разследването от турските власти на Апостола и неговите сподвижници след обира на пощата в прохода Арабаконак (днес - Витиня), осъществен от Димитър Общи и негови другари.

Документите, както и бележките към тях, са представени според книгата "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г.

Павел Николов

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТУК)

I

ТЕЛЕГРАМИ НА СОФИЙСКОТО ОКРЪЖНО УПРАВЛЕНИЕ

21

До окр. управител в Пловдив

936

3 октомври 1872

Отговор на вашата телеграма от 1 октомври 1872. От обирачите на хазната не е заловен до сега никой [1]. Съобщава ви се, че някои силно заподозрени лица са привлечени под следствие. А задържаните в Чирпан уволнени войници, които идат от София, тъй като е положително, че в деня на събитието те са били в София, след като за всеки случай бъдат претърсени торбите им и каквото има по тях и ако не се установи нищо, ще трябва да се освободят да заминат по домовете си.

л. 4б

22

До Орханийското окол. управление

941

3 октомври 1872

Отг. на 82. Обирът тежи върху града Етрополе. В случай, че не се намерят и открият нападателите на хазната, това петно ще остане за винаги да тежи върху жителите му като белег на тяхната виновност. Тъй като, според получените положителни данни, задигнатите суми ще трябва да бъдат събрани от населението на гр. Етрополе., кажете им категорично – да правят що правят, но да се открият нападателите.

л. 5а

23

До Орханийското окол. управление

942

4 октомври 1872

От току-що получената телеграма от ловешкия окол. управител се разбра, че е установено, какво Ибрахим, Хюсеин и Али от село Торос от 20 септември, сряда, до 23, събота, са били в селото си и не са ходили ни- къде.

л. 5а

24

До окр. управител в Пловдив

943

4 октомври 1872

Съобщавам, че на вашата телеграма от 1 октомври 1872 отговорихме с телеграма от 3 октомври, както следва: Засега от разбойниците няма никой заловен. Заподозрените лица са привлечени под следствие. Ако задържаните в Чирпан уволнени войници идат от София, макар че в деня на събитието те са се намирали в София, все пак, за всеки случай, да се претърсят торбите им и каквото има по тях. Ако не се намери нищо, да се пуснат на свобода.

л. 5а

25

До Берковското окол. управление

949

5 октомври 1872

Говори се като достоверно, че тези дни в околността на Берковица някои разбойници са безпокоели пътниците. Необходимо е да ни уведомите веднага и подробно с телеграма, вярно ли е или не, и как стои въпросът.

л. 5б

26

До Орханийското окол. управление

957

7 октомври 1872

Тези дни в Берковска околия са се появили някои разбойници, които, притиснати оттам, вероятно ще преминат в съседните области. Нареждам, оставеният в Орхание подофицер [2] Хасан, район на действие на когото е Малък балкан [3], да се върне веднага с хората си в своя район и да прояви и там постоянна бдителност.

л. 6а

27

До мюдюра на Ихтиман

963

7 октомври 1872

Отг.8. Макар и да е уместно да бъдат прибрани разпратените в околността команди, то това да стане не отведнъж, а постепенно. Предвид на слуховете, че във вашия край имало някои лица да сноват, което показва, че разбойниците се въртят все там, изисква се настойчиво да не преставате да ги търсите и да бъдете винаги бдителни.

л. 6б

28

До Орханийското окол. управление

968

8 октомври 1872

Отг. 88. Тъй като стана ясно, че след като разбойниците са минали през царевичака на Вълко Ценов, те ще трябва да са били видени там и от други хора, които, разбира се, поради страх няма да кажат, изисква се категорично да се засили още повече следствието; да се разпитат и лицата, намерили се в съседни ниви, и да се прояви извънредно старание за непременното откриване на разбойниците.

л. 6б

29

До. окол. управление във Враца [4]

992

12 октомври 1872

Отг. 179. Ако и да не сме успели още да открием нападателите на хазната, ние не сме престанали да ги търсим. Желателно е и вие там да бдите непрекъснато и да ни съобщавате събраните сведения.

л. 8 б

30

До Видинското окр. управление [5]

1042

31 октомври 1872

Четирите души затворници, изпратени с ваше писмо № 822 за доизтърпяване на наказанието си, пристигнаха. За затрудненията, които изпитваме поради теснотията на Софийския затвор и многочислеността на затворниците, донесохме на областното управление и на основание на полученото от там разрешение изпратихме 25 престъпници във Видин. Сега, когато ние изпитваме извънредно големи затруднения при приготвяне място за докараните от Орхание нападатели на хазната и някои конспиратори [букв. „вредители“], изпращането на тези [четирите] затворници, между които особено и на един от Кочани, град, който няма нищо общо със Софийския санджак, е за учудване. По въпроса е донесено на областното управление. Съобщавам, че е необходимо отсега нататък да не ни изпращате подобни затворници. Заповед.

л. 10б

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. Заимов съобщава за такива арести, като напр.: „Дружината от етрополски чапкъни, беговски и агаларски синове (която по време на обира на хазната гуляла в Преведенските кошари, б.н.) бе изловена и подхвърлена на тежки изтезания“ пос. съч.,стр. 83).

2. Турската дука „чауш“ неправилно е преведена тук с „подофицер“, в полицията тя отговаря на старши стражар.

3. В турския текст стои „Кючюк Балкан“ = Малък Балкан, т. е. северната предпланина на средна Стара планина, в случая – Тетевенският балкан.

4. До 12 октомври нападателите на хазната не са били открити. Между следващите в турския изходящ дневник телеграми от 13, 14 и 15 октомври няма нито една във връзка с търсенето им. От 15 октомври дневникът прекъсва с изх.№ 1006. Липсват няколко листа и после пак продължава, но вече от № 1030 от 21 октомври, т.е. с прескачане на 23 номера за времето от 15 до 21 октомври. А тъкмо между дните 15 и 19 октомври властта се добрала до сведения, на основание на които предприела арестуването на Божил и Велчо в Орхание. Тяхното следствие започнало на 19 октомври (вж. док. 61). От 21 октомври, когато продължава втората част на изходящия дневник, до 31 октомври липсва пак каквато и да било телеграма във връзка с разкритието на обира. Това мълчание трябва да се обясни с обстоятелството, че през тия дни софийският мютесариф е отпътувал за Орхание и Тетевен, за да ръководи лично по-нататъшните разследвания и арести (вж. док. 62 и 73).

5. Следствието на заловените нападатели на хазната, заедно с Димитър Общи, и на някои комитетски хора от Орхание и Тетевен в околийския център завършило на 28 октомври (вж. док. 62) и цялата група е била откарана в София (както се вижда от док. 30) на 29 или по-вероятно на 30 октомври. Групата е брояла около 42 души (вж. док. 32).