„Солсберецката“ катедрала с часовников механизъм

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА (https://www.novayagazeta.ru)

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Когато английската полиция публикува снимките на Александр Петров и Руслан Боширов, заподозрени за отравянето на Сергей и Юлия Скрипал, руската общественост се раздели: едни смятаха, че Петров и Боширов ще станат скоро нови депутати в Държавната дума заедно с Андрей Луговой (заподозрян за убийството на Александр Литвиненко – бел. прев.), други – че няма да чуем никога за тях.

Дмитрий Гудков май написа първи, че на Русия не ѝ струва нищо да разсее всички подозрения: за това е просто необходимо Петров и Боширов да излязат веднага на светло и да обяснят, че не са виновни и че това е резултат от някакви ужасни съвпадения.

Явно блогът на Гудков повлия сериозно на Кремъл, защото Петров и Боширов се появиха и не къде да е, а по телевизионния канал RT – същият, чиято испанска редакция направи интервюто с „испанския диспечер Карлос“ (доказано измислен персонаж – бел. прев.) след свалянето на малоазийския „Боинг“.

Петров и Боширов трябваше да обяснят едно много сложно нещо. Ще припомня, че те – двама състоятелни бизнесмени, според документите, които са подали за виза, разполагащи със сериозни средства – пристигат със самолет в Лондон и се настаняват в хотел, в който едната стая струва 48 фунта (по лондонските мерки – в полуприют).

По-нататък разписанието им е следното. Кацат на летище „Гетуик“ в петък, 2 март, в 3 часа, отиват до железопътната гара „Ватерло“ (в 6-7 часа вечерта) и след това – в хотела.

На следващия ден в 11 часа сутринта тръгват за Солсбъри, пристигат там в 2.25, прекарват в града точно 1 час и 45 минути и си тръгват с влака в 4.10 (англичаните предполагат, че това е било разузнавателно пътуване).

На следващия ден заминават отново за Солсбъри (този път напускат хотела в 8 часа сутринта), отново не стоят много в града, връщат се в Лондон в 4.45 и в 6.30 вече вземат метрото, за да отидат на летището. При това имат два билета: за полета на 4 март и за сутрешния полет на 5 март. Излитат по-рано.

Получава се удивителна картина. Двама възрастни състоятелни мъже пристигат в Лондон и всичките 48 часа от своя престой употребяват за изморителни пътешествия до Солсбъри. Пътят за Солсбъри с влак е не по-малко от час и половина в едната посока. А в самия Солсбъри при това прекарват къде по-малко време от времето за пътуване.

Всеки разумен човек, естествено, би се запитал: какво толкова има там, в Солсбъри, мед и масло ли са потекли? А ако толкова са искали да видят катедралата в Солсбъри, защо не са се настанили в Солсбъри?

На това Петров и Боширов отговориха така: оказва се, че са ходили в Солсбъри да видят катедралата, но първия път се измокрили, измръзнали и си заминали – времето през този ден било съвсем лошо. А на втория ден пак отишли, за да видят катедралата. Но пак се измокрили и пак си тръгнали набързо.

„Приятели ни съветваха отдавна да отидем в прекрасния туристически град Солсбъри – там се намира знаменитата катедрала, Солсбърецката (sic!) катедрала, тя е известна в целия свят. Известна е със 123-метровата си кула, известна е с часовника си, първият, който е направен в света и който върви и до ден днешен“ – обясниха героите целта на своето пътуване на Маргарита Симонян с добре научени изречения от „Уикипедията“.

Картината на Джон Констебл „Поглед към катедралата в Солсбъри от епископската градина“, 1823 г.

И изобщо – искали да отидат в Стоунхендж, но заради лошото време не отишли никъде.

„Когато пристигнахте в Британия, носехте ли със себе си „Новичок“?“ – пита ги строго Симонян. „Не, това са пълни измислици!“ – отговарят „интервюираните“.

На основателния въпрос: „А какво изобщо ви свързва двамата?“ - даже се възмущават: „Нека не обсъждаме личния живот! Дойдохме тук за защита, а не за разпит“.

След това героите на програмата преминават в настъпление. Оказва се, че те са жертви. Животът им се е превърнал в кошмар. Те не знаят какво да правят. Страхуват се за живота си. За живота на своите близки. (Ами, разбира се, английското разузнаване вече търси начин как да отрови с „Новичок“ близките им.)

Защо му е на Кремъл тази клоунада?

Много просто.

Това е основната пиар рецепта на Кремъл: на всеки наратив да създава контранаратив.

Според този контранаратив Русия е постоянна жертва. А всичките ѝ врагове са агресори. Те убиват Литвиненко, тровят Сергей и Юлия Скрипал, за да направят мръсно на Русия, и разпръскват газ над Сирия. Украинците са свалили малоазийския „Боинг“. Ако обвиняват Русия за свалянето на „Боинга“, новината се предава по RT така: „Разследващите правят изводи преди края на разследването – каза руският представител в Организацията да сътрудничество и сигурност“. Ако се разкрият нови улики, телевизията съобщава: „Русия не може да приеме „необосновани заключения“ за свалянето на MH17 – заяви представителят на Русия в ООН“.

Ако някой говори за руския елен, че е елен, за кремълската пропаганда винаги е важно да цитира някакъв „експерт“, който ни убеждава, че еленът е кон. Не е важно доколко заявлението е правдоподобно. Главното е, че съществува като пиар повод. А ако съществува, държавната телевизия и RT могат да го обсъждат с важна физиономия като „версия на събитието“.

Фактът, че благодарение на подобни заявления на Запад отдавна ни възприемат като патологични лъжци, не вълнува пропагандистите. Защото без тези заявления те ще останат без работа. Представяте ли си какъв рейтинг ще има това интервю по RT? Този път всички ще го цитират!

Освен това едно подобно заявление служи за лакмус: ако вярваш, че еленът е кон, значи си свой човек. Ако не вярваш – значи си се продал на Държавния департамент на САЩ. Трябва да бъдеш извикан на дуел и черният ти дроб да бъде размазан по асфалта.

„Ние сме толкова объркани, какво да правим, след като животът ни се обърна наопаки“ – казват в интервюто си Петров и Боширов и този път, по всяка вероятност, са искрени. Наистина, предишният им живот вече не съществува. Да се разхождат по Европа като преди явно няма да могат, а какво да правят? Къде да отидат?

Очевидно е къде – в Държавната дума.