Васил Левски и неговите сподвижници след арабаконашката афера (документи от турските архиви) - 6

Преди известно време публикувах в блога си и в моята интернет библиотека няколко документа, свързани с Васил Левски, както и всичките негови писма, които успях да намеря.

Сега продължавам с документите, отнасящи се до разследването от турските власти на Апостола и неговите сподвижници след обира на пощата в прохода Арабаконак (днес - Витиня), осъществен от Димитър Общи и негови другари.

Документите, както и бележките към тях, са представени според книгата "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г.

Павел Николов

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТУК)

I

ТЕЛЕГРАМИ НА СОФИЙСКОТО ОКРЪЖНО УПРАВЛЕНИЕ

51

До Орханийското окол. управление

1109

23 ноември 1872

Трябва да изпратите в окръжния център [София] от с. Извор – Димитър Пеев, от с. Видраре – свещеника поп Георги [1], чичо му Тома и…, от с. Брусен – Колю, от с. Лопян – младия Станчо Попов и от с. Тетевен – Михо, зетя на хаджи Станя [2], за да бъдат разпитани по някои въпроси.

л. 16 б

52

До Оряховското окол. управление

1110

23 ноември 1872

Трябва да изпратите под стража Васил [3] слепия с едното око, учителстващ в Оряхово, но родом от Тетевен, за да бъде разпитан по някои въпроси.

л. 16 б

53

До окр. управление в Търново

1111

23 ноември 1872

Отг. 244. Донася ви се, че в новия шифър на вилаета седмата в реда на думите с „джим“ е 160, петата на думите с „кеф“ – 306, втората на думите с „лям“ – 320. Очакваме препис от заповедта.

л. 16 б

54

До окол. управление в Берковица

1116

24 ноември 1872

Благодаря за телеграмата ви. Тъй като се получи известие, че дивизионният генерал, негово превъзходителство Али Саиб паша е потеглил от Цариград на път за София, замолвате се ,щом пристигне от Лом в Берковица, да ни уведомите поверително с телеграма относно часа на тръгването му за насам и деня на пристигането му в София.

л. 17 а

55

До окр. управител в Търново [4]

1117

24 ноември 1872

Съгласно показанията на арестувания Димитър, обирач на хазната, се установява, че книжата и оръжията, които били изпращани от Влашко за разпространяване във великата Османска империя, първоначално се изпращали в Ловеч до фабриканта на пашкули Димитър, Ване терзията, Марин кафеджията и поп Кръстьо и че той, Димитър, е бил изпратен първоначално от Влашко до тях; че чрез тях той е закупил за две хиляди и петстотин гроша три коня, от които един за себе си и един за Дякон Левски, който се търси [от властта], за да си служат при бунтуването на България, и че парите, които са се събирали от България за изпращане на комитета във Влашко, сам той е отивал там да ги носи.

А пък от показанията на другите лица, комитетски членове, които са арестувани, се установява, че парите били изпращани предварително до тях. Той [Димитър] бе подложен на разследване и бе поискано от надлежното високо място разрешение, за да се обискират техните къщи, за което бе съобщено официално на областта. По повод на това бяха докарани: поменатият фабрикант на пашкули Димитър, Марин и един друг свещеник, а за Ване терзията ни се съобщи от ловешкия окол. управител, че е заминал за Влашко, за да следва.

Но тъй като изпратеният свещеник не се оказа да е същото лице, за което ни беше съобщено, че се числи в бунтовническия комитет, предписа се да се изпрати поп Кръстьо. Но, понеже поменатите Марин и Димитър, съгласно получените инструкции от своите другари, сега отказват да са взимали участие в това отвратително дело, то, заповядайте на доносчика, поменатия поп Кръстьо, да съобщи на ваше превъзходителство, как са устроили бунтовническото събрание в неговите лозя и още кои други лица от Ловеч са присъствали. Освен това, моля ваше превъзходителство да благоволите и ни изпратите в най-скоро време както неговите [на поп Кръстя] сегашни показания, така и неговата пълна преписка, съдържаща досегашните му донесения в качеството му на доносчик, които съставляват една негова похвална заслуга за народа и отечеството, за да ги представим на почтените длъжностни лица, назначени със султанско ираде, по решение на Министерския съвет, да вземат участие в тукашната специална комисия.

л. 17 а и 17 б

56

До окр. управител във Варна

1118

24 ноември 1872

Замолваме ви да ни уведомите поверително с телеграма относно датата на пристигането във Варна на дивизионния генерал н. пр. Саиб паша и Иванчо ефенди [5], които пътуват за София, както и деня на тяхно- то отпътуване.

л. 17 б

57

До Орханийския окол. управител

1133

30 ноември 1872

Трябва да изпратите бързо тук тетевенския мюдюр Махмуд ага, за да бъде разпитан но някои въпроси.

л. 19 а

58

До Орханийския окол. управител

1135

30 ноември 1872

Като оставите за заместник доверено лице и като вземете със себе си доктор Ивана [6], елате тук.

л. 19 а

59

До окол. управител в Ловеч

1139

2 декември 1872

Благоволете да изпратите тук бързо Мехмед Акоглу Сюлейман, от с. Градешница, който имал вземане-даване с тетевенеца хаджи Станьо, заедно с 40-те османски алтъни, които той имал да дължи на последния [7].

л. 19 б

60

До окр. управител в Търново

1141

2 декември 1872

Тъй като се говори, че някои помаци от селата на Ловешка околия дето видели българин от Тетевен или от селата на Орханийска околия, му нанасяли оскърбления и други обиди, което е твърде некрасиво и впоследствие може да стане причина за появата на някои злини, съобщавам поверително, че е необходимо да наредите строго на окол. управител в Ловеч да разследва извършилите подобни действия или пък ония, които се канят да извършат, и да ги накаже. Да не допуска занапред да се случва подобно нещо. Заповед. [8]

л. 19 б

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. Поп Георги (Тутмаников) при разпита си на 23 декември казва, че е родом от с. Видраре и е свещеник в същото село. В историческата литература навсякъде е писано, че той е от с. Джурово.

2. Тома е Тома Нинов от Видраре, а следващите са: Кольо Войнов от с. Брусен, Станчо поп Николов от с. Лопян; „Михо“ (грешно предадено) е Тихол Маринов, шуря (а не

3. Става въпрос за Васил Пупешков от Тетевен.

4. Телеграма 1117 е шифрована. Нейното дешифриране, както и преводът ѝ, който тук препечатваме, са извършени от Васил Шанов. За пръв път телеграмата е публикувана в „Известия на Българското историческо дружество“, кн. XIV–XV, София 1937, стр. 516–228. Там са дадени факсимиле и бележки, към които препращаме читателя.

5. Иванчо ефенди е хаджи Иванчо х. Пенчович, член на специалния съд.

6. В предшестваща телеграма, изх. № 1134 на турския дневник, се съдържа също така нареждане за арестуване на доктор Иван („табиблик еден“ - упражняващ медицина), която гласи: „Налага се да изпратите тук Ивана, за когото давате сведения, че без да е дипломиран, упражнявал медицина сред населението в Орхание, и то по внимателен начин, за да не му дадете възможност да се отклони.“ Вероятно това е Иван Ибришимов, доктор Ибришима, както го нарича Заимов (пос. съч., стр. 269).

7. Призоваването на Мехмед Якоглу Сюлейман цели да се установи дали 40-те алтъни, които той взел на заем от хаджи Станьо, не са от парите на обраната хазна.

8. Телеграма 1141 потвърждава по официален път сведенията на Найден Патев за турските золуми него време в Тетевенско и Орхенийско. Той пише: „След обира на царската хазна в Арабаконашкото дефиле на 20 (22 б. н.) септември 1872 година настанаха тежки времена за Орханийско и Тетевенско. Низами (войници) от всички области на Дунавския вилает връхлетяха, като орли на мърша, към българските села и градове. В предосвободителната епоха само кланетата в Батак и Перущица конкурират по жестокост с изстъпленията на турците в тези балкански села и градове. Мъченията и побоищата вземаха нечувани размери, много обезчестявания, изнасилвания, грабежи и палежи се извършваха под носа и с мълчаливото съгласие на войсковите началници и всичко се оправдаваше с класическата турска саркастическа поговорка гяура изет“ (Н. Патев, пос. съч., стр. 78).