Нобелови лауреати – 1953 година

Джордж Катлет Маршал (George Catlett Marshall)

31 декември 1880 г. – 16 октомври 1959 г.

Нобелова награда за мир

(За плана „Маршал“.)

Американският държавен и военен деец Джордж Катлет Маршал е роден в Юниънтаун, щат Пенсилвания. Един от представителите на семейство Маршал, Джон, е член на Върховния съд. Джордж е втори син и трето дете в семейството на Джордж Катлет Маршал, процъфтяващ търговец на въглища, и Лаура Брадфорд. Маршал е сдържано сериозно момче със силно влечение към превъзходството. Въпреки съпротивата на родителите си той избира военната кариера, постъпва през 1897 г. във Вирджинския военен институт и го завършва успешно през 1901 г. Със звание младши лейтенант получава назначение в пехотата.

Като служи осемнадесет месеца на Филипините, Маршал се връща в САЩ и продължава службата си във Форт Рено, щат Оклахома. Една година учи в Пехотно-кавалерийското училище във Форт Левенворт, щат Канзас, завършва го с отличие през 1907 г., а след още една година завършва и армейски щабен колеж. Изпратен е за втори път на Филипините, но по-късно е отзован в САЩ и назначен в Сан Франциско, а след това във Форт Дъглас, щат Юта. През тези години един от командирите му казва за него: „От моя гледна точка в армията няма да се намерят и петима души, способни да командват по-добре от него дивизия“.

Назначен към 1-ва пехотна дивизия през Първата световна война, Маршал участва в сраженията край Люневил, в Пикардия и Кантиния (1917 г.). Като преминава една година по-късно в генералния щаб, разработва с чин полковник операциите на 1-ва армия. През 1919 г. Маршал подготвя план за предполагаемо настъпление към Германия. Именно тогава го забелязва генерал Джон Пъаршинг. Магьосникът - както го наричат колегите му - е удостоен с американския медал „За отлична служба“ и френския Военен кръст с палмови клонки.

В съответствие с реда в мирно врем чинът на Маршал е понижен на капитан, но той продължава с успех военната си служба. От 1919 до 1924 г. е адютант на генерал Пършинг, а след това прекарва три години в Китай, където се научава да говори и пише на китайски език. Тези навици ще му послужат по-късно. След връщането си в САЩ е назначен за помощник на коменданта на армейското пехотно училище във Форт Бенинг, щат Джорджия, където прекарва почти пет години. Като преподавател Маршал си спечелва репутацията на привърженик на челната пехотна тактика и на повишената активност на боя. Колегите му го уважават за неговата честност, доброта и професионализъм.

През 1938 г. Маршал се мести във Вашингтон, окръг Колумбия, където става помощник-началник на военното планиране към генералния щаб. Една година по-късно е назначен да изпълнява длъжността началник щаб с чин генерал. През септември 1939 г., с началото на Втората световна война в Европа, Маршал става началник щаб на армията. Убеден, че наличната в САЩ армия е достойна само за „треторазрядна държава“, Маршал се заема с обновяване на оборудването и с укрепване на войските. Слабостта на военната подготовка предизвиква постоянната му тревога и през 1940 г. той убеждава конгреса да приеме закон за задължителната военна служба и да разгледа въпроса за националната гвардия. По време на инспекторските си пътувания Маршал се убеждава, че офицерският състав трябва да развива самообладание, въображение и ръководни способности. Във Вашингтон той реорганизира военното министерство за повишаване на контрола и ефективността на командването. Като държавния секретар Кордел Хъл и той предупреждава постоянно армейските генерали в Тихия океан за възможно нападение от страна на Япония.

Занимавайки се непрекъснато с укрепването на въоръжените сили, Маршал не престава да планира операции за световната война. След японската атака срещу Пърл Харбър президентът на САЩ Франклин Д. Рузвелт го назначава за свой съветник по въпросите на стратегията и тактиката. Маршал съпровожда Рузвелт по време на конференциите в Аржентина, Квебек, Кайро, Техеран и Ялта. Като смята задачата да бъде победена Германия за първостепенна, той ръководи заедно с англичаните военните действия в Северна Африка и Сицилия, доставките на оръжие и продоволствия за Съветския съюз, завършва победоносно войната с Италия и накрая планира най-голямата в историята експедиция за дебаркиране на войските в Нормандия и окупирането на Германия.

По време на войната Маршал участва в работата на политическия комитет за контрол над създаването на атомната бомба. През 1945 г. той препоръчва на президента Хари С. Труман да употреби оръжието срещу японските градове Хирошима и Нагасаки. „Бомбата сложи края на войната - казва Маршал по-късно. - Затова трябваше да я използваме“. След капитулацията на Япония той подава оставка от поста началник щаб. След шест дена започва неговата дипломатическа кариера, когато по молба на Труман заминава за Китай с надеждата да предотврати гражданската война и да създаде коалиционно правителство на националистите и комунистите. Но прекратяването на огъня се оказва краткотрайно и през януари 1947 г. Маршал докладва на Труман за неуспеха на своята мисия, като препоръчва да се изведат американските войски от Китай.

След месец Труман назначава Маршал за държавен секретар и му възлага цялата тежест на задачата за следвоенното възстановяване на международните връзки. През есента на 1947 г. президентът се отчайва да постигне съглашение със Съветския съюз за бъдещето на Европа и решимостта на САЩ да спре съветската експанзия се изразява във военна помощ за Гърция и Турция. Обезпокоен от икономическата нестабилност на Европа и дейността на комунистическите партии, Маршал обявява в своя реч през 1974 г. в Харвард плана си за широкомащабна икономическа помощ на Европа. „Нашата политика е насочена не срещу една или друга страна или доктрина - заявява държавният секретар, - а срещу глада, бедността, отчаянието и хаоса“. През септември 1947 г. шестнадесет европейски страни образуват Комитета за европейско сътрудничество, който разработва съвместна програма за икономическо възраждане на Европа. За целта конгресът на САЩ отделя дванадесет милиарда долара. Планът „Маршал“ е най-голямата програма за икономическа помощ, на която именно дължи възможността си така нареченото икономическо чудо на Германия през 50-те години.

Помощта за Европа не е единственият проблем, с който се налага да се сблъска Маршал по време на „студената война“. С влошаването на съветско-американските отношения режимът на четиристранното управление в Германия изчерпва своите възможности и страната е разделена на две части. През 1948 г. Маршал противопоставя на съветската блокада на Берлин въздушния мост. Подобни търкания между САЩ и Съветския съюз в Корея принуждават държавния департамент да внесе спорния въпрос за разглеждане в ООН. Изборите под наблюдението на ООН в южната част на Корея стават крачка към образуването през следващата година на Корейската република. Стремейки се да спечели нови съюзници, Маршал укрепва отношенията с Италия и открива дипломатически мисии в Цейлон (днес Шри Ланка), Израел и Корея. Той изиграва важна роля за създаването на Организацията на американските държави и започва преговори за сигурността на Европа, които по-късно довеждат до създаването на Организацията на Североатлантическия договор (НАТО). На 20 януари 1949 г. Маршал подава оставка по здравословни причини.

През 1950 г. изострянето на враждебността в Корея става причина Труман да помоли Маршал да се върне в правителството като министър на отбраната и още през септември той започва реорганизация на армейската система. По негово настояване конгресът разширява прилагането на закона за задължителната военна повинност. Расовата дискриминация е забранена при военната подготовка, в Корея частите, в които има войници само от една раса, се разформироват. Когато президентът освобождава генерал Дъглас Макартър от длъжността командващ, Маршал подкрепя Труман по време на изслушванията в конгреса. В края на службата си като военен министър си той е подложен на нападки от страна на Джоузеф Маккарти за „меко отношение към комунизма“. Маршъл не намира за нужно да отговори.

През септември 1951 г., когато е на седемдесет години, Маршал напуска поста министър на отбраната. Две години по-късно е удостоен с Нобелова награда, като става първият професионален военен сред лауреатите.

Маршал се жени през 1902 г. за Елизабет Картър от Лексингтън, щат Вирджиния. Сърдечна болест не ѝ позволява да има деца, а през 1927 г. тя умира след съдбоносна операция. Три години по-късно Маршал се жени за вдовицата Катрин Тапър Браун и осиновява трите ѝ деца. Алън, любимецът на Маршал, е убит от немски снайперист в Италия през есента на 1944 г. Запазвайки характерната си сдържаност и достойнство, след своята оставка Маршал живее в Лейзбург, щат Вирджиния. Умира във Вашингтон и е погребан в Арлингтънското гробище.

Животът на Маршъл е ярка илюстрация на американските военни традиции. Министърът на отбраната Хенри Стимсън го смята за „най-добрия войник“, който някога е познавал. Труман нарича Маршал „най-великият американец сред живите“, човек, „на когото Съединените щати дължат своето бъдеще“. Британският министър-председател Уинстън Чърчил се изказва за него като за „истински организатор на победата“. Повечето отзиви за Маршал обаче не засягат толкова военните му достижения, колкото личните му качества. Колегите му говорят за пълна липса у него на политически амбиции, отбелязват предаността му към дълга, дисциплината, самопожертвуванието и добродетелта. Слави се като безупречно честен човек. „Моралът е главното условие за победата - излага своите принципи Маршал. - Малко е просто да се сражаваш. Решаващо значение има духът, с който тръгваме на бой. Сърцето и душата на войника са всичко... Вярата на човека го прави непобедим“.

Превод от руски: Павел Б. Николов