СЛУЖБОМЕР

събота, септември 29, 2018

История на японското кино: Особеният стил на японските филми

АВТОР: АКИРА ИВАСАКИ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

I. ЯПОНСКОТО КИНОИЗКУСТВО И СВЕТОВНОТО КИНО

2. Особеният стил на японските филми

Не ще и дума, че е много трудно да се намерят някакви общоприети стандарти за характеризирането на такава страна като Япония, която има съвършено различна от другите страни или поне своеобразна по форма култура.

Ако се говори само за спецификата на японското киноизкуство, то мнозина западни „познавачи“ на Япония отбелязват на първо място възхищението си от традиционните похвати и традиционното съдържание на филмите, различаващи се драстично от живота и психологията на Запада. А между другото младото японско поколение, помнещо сътресенията, сполетели страната му, обзето от стремителния прогрес и подкрепящо го по всевъзможни начини, започва да отрича старите традиции и да създава нови.

Чужденците често наричат Япония страна на противоречията, страна на контрастите. Те казват, че няма друга страна на света, където да се чувства така рязко разривът между поколенията и даже конфликтът между тях. И като че ли наистина е така. Филмите на такива безусловно „японски“ режисьори като Ясоджиро Озу, Микио Нарусе и други предизвикват в чужбина чувство на възхищение у едни и дълбока скука у други. Едновременно с това филмите на някои млади режисьори, в които се прави опит за „откъсване от японската почва“, се приемат съвсем сериозно някъде в района на Югоизточна Азия за американски или филипински филми. Може би само в Япония съществува такъв свят на киноизкуството, в който едновременно и съвсем независимо един от друг съществуват два толкова различни вида филми, два стила в киното.

На масата ми лежат доста издадени в Европа и Америка монографии и статии за японското кино. Не може да се каже, че всичките попадат точно в целта. В някои от тях има и направо грешни твърдения. Въпреки това, общо погледнато, те дават представа за особеностите, достойнствата и недостатъците на киноизкуството в Япония.

Преди всичко трябва да отбележим, че за японските филми е характерна статичната композиция на кадъра. Старателно се избягва динамичното развитие на конфликта. Заедно с утвърждаването на красотата в японските филми присъства психологията на бездействието и съзерцателността.

Статичността и самостоятелността на всеки кадър води до това, че монтажът, съединяващ последователно кадрите, не се характеризира с плътност и не носи конструктивен характер. В резултат от това не се използват резки, неочаквани преходи, а темпото се забавя.

Оттук идва плоската и ронлива композиция, отсъствието на остри драматични колизии, които да характеризират японските филми.

Трябва да кажем, че тази особеност е присъща не само на киноизкуството. Тя се проявява отчетливо в японското изкуство, изобщо в културата, във всички области на живота на японците. В литературата тя намира израз в увлечението по поетическия жанр „хайкай“ и поетическата форма „повест за себе си“, в стремежа към естетическа изтънченост, в леката тъга, в преклонението пред древността – във всичко това, което в Япония наричат „моно но аваре“, „ваби“, „саби“ и „канасими“.

При създаването на филма голямо значение има характера на взаимовръзката между кинокамерата и действителността, която е обект на снимането. Която и да е възвишена идея във филма не може да излиза извън пределите на тази взаимовръзка. Характерът на взаимовръзката между обекта и камерата се свежда, казано на технически език, до позицията на кинокамерата. Позицията на кинокамерата не е просто положението на обектива, а окото на автора на филма, неговата мисъл.

В този смисъл може да се каже, че положението на кинокамерата при снимането на филма е признак на стила. Сценаристът замисля да даде един или друг кадър в общ план, режисьорът снима някой трети кадър в едър план. Но това не зависи от случайни причини, не от това, че за епизода са изхарчени много средства и затова непременно трябва да се даде общ план или че актрисата е много красива и лицето и трябва да се снима в едър план - и т. н. (макар бедата да е в това, че на практика подобни факти се случват често). Положението на камерата при снимането на един или друг епизод е обусловено от стремежа на режисьора да изобрази най-точно действителното значение на снимания човек или събитие, да покаже с изчерпателна пълнота драматичната роля, която изпълнява този или онзи епизод в общата композиция на филма.

Стилът на японското кино се различава от стила на чуждото по това, че при снимането на японски филми преобладава общият план, иначе казано – далечната позиция на кинокамерата, докато в чуждите филми основно място заемат едрият или средният план, с други думи – близката до снимания обект позиция на кинокамерата. Използването на общ план е наследено отчасти от театралната форма на изразяване, която била присъща на киноизкуството в началния период на развитието му. Но нещата не са само в това. За възникването на подобна особеност на стила са оказали влияние също така непосредствеността и естествеността, вкоренени в спецификата на японското чувство за стил, в особеностите на творческото съзнание. Изиграл е своята роля и стремежът на някои режисьори (както е било някога с Кенджи Мизогучи) да създадат чрез съзнателното използване на общия план специфични японски методи за изразяване в киното, колкото се може по-различни от тези на чуждото кино. Към такъв вид филми могат да се отнесат създадените от Мизогучи по време на войната филми „Родино моя!“, „Повест за късната хризантема“ и „Повест за верността в епохата Генроку“. През военните години, когато в Япония господства изолационисткият ултранационализъм, именно такива филми се печелели повсеместни похвали, защото били създадени в истински „японски стил“.

Разбира се, творческият метод на режисьора не се определя само от положението на кинокамерата и от произтичащия от това стил. Изкуството на всеки режисьор е строго индивидуално, със свои особености, със свои отличителни черти. В тях е заключена тайната на изкуството. Въпреки това не можем да не отбележим, че въпросният стил поражда посочената вече по-горе статичност и картинна симетричност на кадъра. При което този стил е в повечето случаи следствие от недостатъчното задълбоченото проникване на авторите на филма в обекта, така да се каже – резултат е от душевен мързел.

(Следва)

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

I. ЯПОНСКОТО КИНОИЗКУСТВО И СВЕТОВНОТО КИНО

1. Оценка на японските филми в чужбина

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.