История на японското кино - Част III - 3

АВТОР: АКИРА ИВАСАКИ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

III. ФОРМИРАНЕ НА КИНОТО

3. Ейзо Танака - художникът новатор

Дейността на Каерияма в „Тенкацу“ повлияла даже на работниците от студията „Никкацу“, в която царяла консервативна атмосфера. Тя оказала особено дълбоко въздействие на Ейзо Танака. За разлика от Каерияма Танака бил практик и, което е особено ценно, истински художник.

Ейзо Танака бил по-голям от Каерияма със седем години. Той се родил през 1886 година в Токио. Като загубил рано баща си, Танака не можал да получи системно образование. Но той желаел силно да овладее съвременните знания, което отначало го отвело във вечерното отделение на Народното общество за изучаване на английски език, където се запознава с английската литература, а след това в Токийското театрално училище, създадено от актьора от театралната школа симпа Асаджиро Фудживара. Там той се среща с „бащата на новия театър шингеки“ Каору Осанай, преподавател в театралното училище. Скоро друг преподавател в училището, работил преди това в отдела за сценарии на „Никкацу“, Кийоши Мацумото, предложил на Танака да се премести в киностудията „Мукоджима“. Танака се съгласил, защото в новия театър заплатата му била много мизерна. Било през април 1917 година. Малко след това в Русия избухнала революция, царят бил свален. Но до стъклената киностудия, построена край река Сумидагава в Токио, не долетели тревожните тенденции на епохата, там царяла тишина. Живият и възприемчив Танака (той бил вече на 30 години) разбрал бързо, че киностудията се ръководи от група занаятчии, които правят филмите, както се правят палачинки. Плесенясали трагедии от новата школа симпа се слагали в калъп и след пет дена новият филм слизал от конвейера. Там нищо не било истинско: липсвали сценарии, които да изобразяват реалното общество и истинския живот, поставяли се филми с изсмукани от пръсти диалози и изкуствена игра. Далече бил този свят от това, което Танака научил теоретически и практически в Токийското театрално училище, където Каору Осанай толкова образно и разбираемо разказвал за драматургията в съвременния театър и за реалистичната игра на актьорите. Но от друга страна, всеки път, когато се появявал нов филм, се чувствал необикновен подем. Все едно бликвал мощен, освежаващ фонтан. Именно това очаровало Танака и той решил да се посвети на киното, да внесе в него идеите на съвременния реализъм, на които предано служел.

Танака действал винаги много предвидливо. Отначало започнал да работи като помощник на Тадаши Огучи, по това време водещ режисьор в киностудията „Мукоджима“ на компанията „Никкацу“. Той давал своите сили и знания за постановка на филми, копиращи трагедиите на новата школа симпа. Неговият опит и неговите способности съдействали за бързото му признание и след седем месеца Ейзо Танака станал режисьор. Още в своя втори филм („Живият труп“, 1918 г.) Танака направил първата си, много внимателна, както той умеел, стъпка към реформата.

Във връзка с това искам да напомня, че през периода Тайшо сред интелигентските кръгове в Япония получили особено широко разпространение Толстой и неговите идеи за християнски хуманизъм. Сред тях, и по-специално сред дейците на изкуството, имало много последователи на Толстой, които се смятали за негови ученици. Нещо повече, Толстой станал най-популярният писател сред народните маси в Япония, които, наистина, възприемали неговите идеи в доста опростена форма. Романът „Възкресение“, поставен на сцена от театър „Генджуцудза“, създаден от Хогецу Шимамура и Сумако Мацуи, шествал триумфално по цяла Япония. Песента на Катюша (музика Шимпей Накаяма), която Сумако Мацуи изпълнявала в пиесата „Възкресение“, станала една от най-модните песни в Япония и до голяма степен помогнала за нарастването на популярността на Толстой сред народа. След „Възкресение“ театър „Генджуцудза“ поставил пиесата „Живият труп“, която също имала голям успех.

През 1914 година, само една година след своето основаване, компанията „Никкацу“, имайки предвид успеха, който постигнала представената от театър „Генджуцудза“ пиеса „Възкресение“, заснела по романа „Възкресение“ филма „Катюша“, който ѝ донесъл колосални печалби. И когато Ейзо Танака предложил да се заснеме филм по „Живият труп“, ръководството на „Никкацу“, стопляно от приятните спомени за сумите, получени от „Катюша“, веднага дало своето съгласие. Танака работел над „Живия труп“ още преди Каерияма да формулира своята теория за „чистата филмова драма“. Той, естествено, не бил отърсил още от себе си цялата черупка на старите традиции, характерни за „движещите се картинки“. Сценарият, написан от Кийоши Масумото, също бил подчинен на старите традиции. За този филм Танака все още не се решил да снима актриси. Затова ролите на Лиза и Саша се изпълнявали от „оннагата“ – Тейджиро Татибана и Тейносуке Кинугаса. Въпреки всичките недостатъци, в постановката и играта на актьорите се чувствали естественост и свежест, до значителна степен подкопаващи каноните на новата школа симпа. Във филма били използвани ефектно похвати като изместване във времето, снимки в движение, снимки срещу светлината и т. н.

Времето вървяло бързо. Година след излизането на „Живият труп“ се появили създадените от Каерияма „Светлината на живота“ и „Момичето от планините“, които предизвикали бурни спорове. А след още една година компанията „Шотику“ започнала производство на филми под ръководството на Осанай и пуснала по екраните на Япония филма „Призраци по пътя“. Новите тенденции започнали да се чувстват в японското кино. Всичко това въодушевило в огромна степен Танака.

През 1922 година той създал епохалния за японското кино филм „Галантерийният магазин Кьоя“ („Кьоя еримисе“), а през 1923 година – филма „Танцът на черепа“ („Докуро но май“). Двата филма изиграли огромна роля в движението за реформи. Те изобразявали правдиво живота на японците, видян с очите на японеца. Това обичайно днес явление било тогава голямо постижение, защото и във филмите на Каерияма, и във филмите „Клубът на любителите“ („Амачуа курабу“) и „Призраци по пътя“ („Роджо но рейкон“), за които ще говоря по-подробно после, се чувствало постоянно или силното влияние на американските филми, или на преводните пиеси, далечни от реалния живот на японците. Създавало се впечатление, че само авторите на филми да употребят западната дума „кино“ и веднага мотивите за тяхното творчество и даже замислите им придобиват западно направление. Не трябва да изпускаме от вниманието си и факта, че много японци, особено свързалите живота си с киното, са смятали за своя задача „да го осъвременят“ като подражават на Запада. В тази атмосфера само Танака вървял по свой особен път. През младежките си години той също се увличал от английската литература, но понеже бил роден на улица „Кабутомаши“, от детството си бил напоен изцяло с атмосферата на градските покрайнини. Именно тази атмосфера и условията на живот в покрайнините на Токио ще бъдат в продължение на дълги години основа на неговото творчество. Той искал да покаже във филма онова, което виждал с очите си, което чувствал със сърцето си. Това му пречело да действа така радикално, както действали Каерияма и Осанай. Но в същото време то било и фактор, който допринесъл за създаването на правдиви филми.

Филмът „Галантерийният магазин Кьоя“ (1922 г.) разказва как разпътният живот на собственика на галантерийния магазин „Кьоя“ и на сина му води до това, че старият магазин постепенно запада и накрая изгаря при пожар. Събитията във филма протичат на ефектно заснета смяна на четирите годишни сезона. Танака написал сам оригиналния сценарий. Това е първият японски филм, наречен шедьовър заради своята самобитност и реалистичното изображение на живота на търговските покрайнини (в което била силата на Танака). Но и в този филм режисьорът все така използва за женските роли „оннагата“. Заедно с актьорите Хидео Фуджино, Джун Араи, Каити Ямамото, които изпълнявали мъжките роли, във филма се снимали Такео Огури, Такео Одзума и други „оннагата“.

Филмът „Танцът на черепа“ също бил поставен от Танака по оригинален сценарий. В основата му лежи любовната история на младия монах Рьодзен (Такая Ямада) и девойката Окина (Йошико Окада), разиграваща се на фона на разорено старинно семейство. С щедри краски Танака е нарисувал цялата радост и печал, които таи в себе си любовта. Във филма обаче не се чувства пълнотата, характерна за предишното произведение. Освен това той страда от неоправдани дължини (състои се от 11 части). Но, въпреки отделните недостатъци, филмът притежава необичайна притегателна сила, пренасяща зрителите в един страшен и променлив свят. Периодът на създаването му съвпаднал с масово напускане на компанията „Никкацу“ от водещи актьори. За снимки в киностудията „Мукоджима“ били поканени артисти от трупата на новия театър „Бутай гекидан“. Особен успех филмът „Танцът на смъртта“ имал и затова, че в него се снимали актриси. На екрана за първи път се появили двете най-известни японски киноактриси от следващото поколение – Йошико Окада и Шизуе Нацукава.

(Следва)

**********

Ако Ви е харесала публикацията, цъкнете върху това малко бутонче и след това ме похвалете:

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

I. ЯПОНСКОТО КИНОИЗКУСТВО И СВЕТОВНОТО КИНО

1. Оценка на японските филми в чужбина

2. Особеният стил на японските филми

3. Историческата задача на японското кино

II. ПОЯВА НА КИНОТО В ЯПОНИЯ

1. Поразителният успех на „движещите се картинки“

2. „Движещи се картинки“, кабуки, симпа

3. Дейността на Шодзо Макино

4. Изискванията на прогресивните зрители

III. ФОРМИРАНЕ НА КИНОТО

1. Хората, желаещи да осъвременят киното

2. Новаторската дейност на Норимаса Каериям