АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ
ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА
№ 10
На кого принадлежи първородството на идеята за „причастието“ е толкова сложно да определим, колкото и да кажем кой е първият автор на „непорочното зачатие“.
Корените на обреда „изяждане на божието тяло“ достигат до неолита, а дам се разклоняват и се губят.
В първоначалното си състояние причастието било доста обикновено на вид. Изяждало се месо на животно или на човек, за да се придобият тези качества, които са характеризирали изядения преди да бъде изяден.
Ще дадем примери.
Сърцето на гепарда се изяждало за приобщаване към ловкостта на този звяр, пениса на мъртвия вожд – за приобщаване към неговата потентност, а езика на лъва, за да стане гласът на този, който го изяжда, красив и гръмогласен.
Племената в Уганда ядели ритуално кожа на жираф, за да се маскират успешно в саваната, аборигените от Полинезия пък гълтали медузи, за да придобият тяхната прозрачност, а с нея и възможността да се приближават незабелязани до врага.
Макар че още на Болонския конгрес (1871 г.) Карл Фогт определил християнския ритуал евхаристия като пример за ритуален канибализъм, ние не можем да докажем, че ранните homo са се изяждали един друг в рамките на сакрален ритуал.
Напълно вероятно е за мършояд и канибал, какъвто ранният човек е бил в продължение на милиони години, тялото на мъртвеца да е представлявало само възможност за утоляване на постоянния му глад.
За ритуален канибализъм, като за доказан факт, можем да говорим едва през ХХ век.
В Нова Гвинея новият вожд на племето форе изяждал мозъка на своя предшественик, за да овладее неговите знания и хитрости. Разбира се, този факт би трябвало да има и навярно има своя еволюционна история, но тя почти не може да бъде установена.
Можем да сме почти сигурни, че принципът „пускане в себе си чрез изяждане“ е връстник на социологизирането на човека.
Именно изяждането осигурява „съпричастие“. Така могат да се „пускат“ не само свойства и качества, но и духове, обитаващи в изяжданите предмети и същества.
В един или в друг вид причастието съществувало у почти всички древни народи, а до съвсем скоро време – у зулусите, бушмените, тасманийците, папуасите, чукчите, юраките, тунгусите и т. н.
В повече или в по-малко оформен вид можем да наблюдаваме причастието у древните египтяни, които ядели особен хляб, превръщащ се по време на церемонията в плътта на възкръсналия Озирис.
Брахманите в древна Индия „също били запознати дълго преди възникването на християнството с учението за претворяването, или за магическото превръщане на хляба в плът на бога“ (Фрейзър).
Дионисиевият култ демонстрира малка „жанрова модулация“, но не отива далече от сюжета. Там вярващите сварявали живо теле и изяждали месото му, уверени, че във вид на кърваво телешко месо ядат свещеното тяло на Дионис, способно да ги дари с щастие и късмет.
Древните мексиканци правели от царевичен хляб телесни части на своя бог Вицлипуцли, които потапяли в сок от цвекло и след редица церемонии (включително задължителен пост) ги изяждали тържествено.
Дж. Фрейзър описва това така: „Те вярвали, че като освещават хляба, жреците го превръщат в плът на бога и следователно всеки, който вкуси от свещения хляб, ще погълне частица от божията същност и ще осъществи чрез нея тайнствена връзка с божеството“.
В митраизма, откъдето християните са заимствали причастието пряко, го откриваме практически в съвременния му вид.
И така е с всичко – до най-малката подробност.
Даже такива незначителни неща като обреда подстригване в монашество и отрязването на кичур коса по време на кръщенето произлизат от повсеместно разпространения обичай да се принасят в жертва коси.
Според Джевънс („Увод в историята на религиите“) това е един от най-ранните ритуали, който срещаме още при култа към Изида. Известно е също така и това, че гръцките моряци са режели част от косите си и са ги пускали по вятъра, за да омилостивят Посейдон.
Ние можем да не продължаваме търсенето на премордиална магия в тайнствата на християнството или на която и да е друга религия.
Дори на основата на предишните три посочени примера виждаме нейното тотално присъствие.
Нейните сюжетни и смислови схеми странстват през вековете, епохите и народите, стават все по-изкусни и авторитетни. Те не се променят по принцип, но обрастват с атрибутика, с културни смисли, с теоретически обоснования, с щатен обслужващ персонал, а също така и с колосални финансово-административни потенциали.
Ние вече отбелязвахме, че подобни мисли не са новости.
Те обикновено се употребяват като аргументи на атеизма, но не са такива.
За развенчаването на някоя конкретна религия подобни аргументи са ефективни. Но за глобалната „идея за бога“ те не само са безвредни, но даже са и питателни.
Защото от това, че сме се убедили в удивителната прилика на тайнствата и преданията във всички религии по света, същността на нещата не се променя.
С това не сме „отменили“ бога.
Нещо повече, идеята за влиянието на свръхестествената сила получава още по-мащабна мощ и значимост, защото стотици разделени култове се сливат в едно глобално явление, съпровождащо човека от момента на неговата социализация.
Мащабите на влиянието, което има магията, разбира се, зашеметяват.
Пред нас са огромни, необхватни с око човешки маси: шлемобляскави ахейци и кървави ацтеки, руски опричници и римски гладиатори, френски куртизанки и египетски парасхити, юдейски пророци и нобелови лауреати по литература (че даже и по физика), а също така доминиканци, трактористи, пианисти, философи, зулуси, тамплиери, космонавти, юродиви, земеделци, хронисти, факири, миньори, хлебари, императори, астролози, самураи, писатели, водопроводчици, ловци, живописци, артилеристи, аптекари… списъкът е безкраен.
Това са обитателите на планетата за всичките пет хиляди години фиксирана човешка история.
Те са приблизително 100 милиарда. Всички в една или друга степен са религиозни. Те са много различни, но във всеки от тях се е задействал и се е реализирал еднакъв „мистичен код“. Той формирал техния мироглед, той ръководел повечето техни думи и постъпки.
Разделените географски и хронологично homo век след век, хилядолетие след хилядолетие обличат своите страхове и надежди в почти идентични образи, сюжети и обреди. Всички те (в една или в друга степен) са убедени, че техните мисли са им транслирани от някаква непознаваема сила, а в тях самите живее частица от нея, наречена с думата „душа“.
Виждаме истинско чудо.
Древността на хипотезата от очевиден контрааргумент се превръща в доказващ аргумент.
Всеки век човечеството преразглежда и бракува своите остарели представи за къде по-малко сложни материи от „бог“. За хигиената, за електричеството, за медицината, за начините за свързване, за формата и мястото на планетата, за обществото и прочее. То иска потвърждение за всяка дреболия, като се навира критично в същността на откритията и се смее на глупостта и доверчивостта на жителите от миналите епохи.
Но по въпроса за „бога“ милиарди от тези крайно недоверчиви същества поколение след поколение се нанизват доверчиво на шиша на една концепция, за която няма изобщо никакви доказателства и потвърждения.
Хората приемат без колебание крайно архаични, а по силата на това и крайно примитивни представи за основните въпроси на живота. Тези представи, които им транслират през хилядолетията от своите пещери отдавна мъртвите неолитни диваци.
Това би могло да ни впечатли.
Но! Само ако сме забравили, че говорим за същества с много малък мозъчен потенциал и наследствена деменция, която прозира през повечето им убеждения и представи. И ако съдим по всичко, продължава да определя в много отношения тяхното поведение.
Ограничеността на персоналните възможности на homo за анализ и установяване на неочевидни връзки между явленията, предметите и организмите прави въпроса за броя на привържениците на религиозните идеи несъществен.
Ще поясним.
Да се вдене конец в ухото на тънка игла е невъзможна задача както за един безрък индивид, така и за сто милиона такива безръки хора. Количеството инвалиди, опитващи се да осъществят този невъзможен за тях трик няма да играе никаква роля. Конецът ще си остане невденат.
Точно така каквато и де е маса homo не може да реши въпроса за наличието или отсъствието на бога. Като се имат предвид доста скромните способности на човека за осмисляне на сложни факти, количеството на привържениците на идеята по-скоро я компрометира, отколкото доказва нещо.
Всичко това звучи малко жестоко, но вероятно е настъпил моментът да си спомним парата между кървавите зъби на мечката, страшния вик на Земелвайс, прословутата запалка, а заедно с това и пикантния факт, че церебралните субстрати нямат по начало ни най-малка представа за какъвто и да е бог, да не говорим за атеизъм, добро и зло.
Определени области на мозъка могат да бъдат обучени да изработват сложни рефлекси за тези понятия, а могат и да не бъдат обучени.
Ако съдим по това с каква лекота можем да сменим по време на обучение местата на „доброто“ и „злото“ (известният експеримент на Ерофеева), същото нещо можем да го направим и с вярата и неверието.
Тук в историята за отношението между премордиалната магия и човека започва на-интересното.
Да предположим, че сме научили 200 000 патици да крякат едновременно при вида на надуваема топка.
Демонстрацията на патешкото единодушие вероятно ще прави шоково впечатление. Но въпреки това няма да бъде доказателство за някакви необикновени свойства на топката. Тя ще бъде само свидетелство за майсторството на дресьора.
Кръгът на „заподозрените“ се сви. Сега ни остана само да изясним кой е именно дресьорът на 20 милиарда патици.
Някаква свръхестествена сила… или жреческата каста, обслужваща магията от първите минути на нейното раждане до ден днешен.
Търсейки отговора на този любопитен въпрос, ще се върнем към нашите „мечоопашати крабове“ (съвременни потомци на древните трилобити – бел. П. Н.), иначе казано – към преките потомци на чудотворците и вълшебниците, към магьосниците и ясновидците от XIX–XX век.
Допускаме, че процент от паранормалното във финикийското божество, в библейския светец и в съвременния екстрасенс може да се различава много.
Но вероятно ще ни стигне добросъвестност да открием и фиксираме даже микроскопичните следи на нещо свръхестествено, ако бъдат намерени в днешните (или почти днешните) препарати. Ние сме готови да се задоволим дори с трошици, дори с няколко „молекули“ свръхестествено. Във всеки случай ние нямаме нищо друго осезаемо и подлежащо на изследване освен съвременните магове и техните съдби. Всички останали свидетелства са само декларативни и изобщо не могат да се проверят.
Разбира се, на пръв поглед коректността да се съпоставят спиритистите, екстрасенсите и божествата от древността не е безспорна.
Но само на пръв поглед.
Ние или трябва да се научим да изстъргваме от явленията и личностите „позлатата на вековете“… или хипотетично да я нанасяме върху наши съвременни явления.
Второто е малко по-лесно.
По същество маговете, спиритистите, ясновидците и екстрасенсите са първосвещеници и светци на спиритуалистичния култ.
По официално определение на Националната асоциация на спиритистите (от 1914 г.) „спиритизмът е наука, философия и религия на непрекъснатия живот, основаваща се на доказания факт за общуване чрез медиуми с тези, които живеят в Духовния свят… Спиритизмът е излияние на духа на човечеството, божествено откровение от сферите на светлината. Той е височайше слово на истината. Спиритизмът е всеобщ учител, велик изкупител, освободител на човешките души от рамките на суеверието и невежеството“. (У. Мартин, 1992 г.)
Спиритизмът се е оценявал невярно като рожба на новото време. Вероятно огъващите се лъжички и други аксесоари са забулили неговата първобитна същност.
А всъщност в него няма нищо ново.
Той е възкресение на една от най-ранните форми на нагледна магия, допускаща възможност за общуване с духа на всеки предмет или човек.
Спиритуализмът трябва да бъде разглеждан именно като култ.
Ако се махнат неговите (относително) съвременни белези, ако се преоблекат неговите герои, ако се поставят в древността, ако бъдат научени да се обясняват с притчи и ако завършат деянията си с красива и мъчителна смърт, ще получим поредния митраизъм или поредното християнство.
Освен родствената и смисловата връзка спиритуализмът има с глобалните култове и пряка формална връзка, призната още през 1920 година на Конгреса на Англиканската църква от пастор А. Бейфилд, който провъзгласява: „Това учение се е намирало винаги в пряка връзка с нашата вяра. Спиритуалист е всъщност всеки който не е материалист, така че християнството е религия на спиритуализма“.
Елена Блаватская (1831–1891), Евзапия Паладино (1854–1918), Даниел Дъглас Юм (1833–1886), Марджъри Крендън (1888–1941), Елизабет Кюблер-Рос (1926–2004) и всичките други герои от историята на паранормалните явления са за своите адепти също толкова сакрални фигури, колкото са Христос, Тамуз или Кришна за своите поклонници.
„В наше време отново оживя група вярвания и обичаи, чиито корени се губят в онзи слой древна философия, в който за първи път се е зародила магията. Тази група вярвания и обичаи обхваща това, което днес обикновено наричат спиритизъм… Хората пак твърдят смело, че безтелесни същества влияят на мислите и материята“ (Тейлър).
(Следва)
**********
Ако Ви е харесала публикацията, цъкнете върху това малко бутонче:
СТАТИИ И ЛЕКЦИИ ДО ТУК:
1. КРАТЪК КОНСПЕКТ НА ЦИКЪЛА ЛЕКЦИИ В "ЕРАРТА"
2. КИРИЛ - ПРОСВЕТИТЕЛЯТ НА ПИНГВИНИ, ИЛИ ИСТИНАТА НА НЕИЗТРИТИЯ ЗАДНИК
4. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - I
5. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - II
6. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - III
7. САМОТНАТА РУСИЯ ИСКА ДА СЕ ЗАПОЗНАЕ
8. НЕ СТАРЕЯТ ПО ДУША ЦЕЛИНИТЕ
9. ГОЛИЯТ ПАТРИАРХ ИЛИ ЗАКОНЪТ НА МИКИ МАУС
10. КРАЯТ НА РУСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА. КАКВО ЩЕ СТАНЕ?
13. ДРАЗНЕНЕ НА ГЪСКАТА. КРАЙ НА ДИСКУСИЯТА ЗА ГАЛИЛЕЙ
14. ОСОБЕНО ОПАСНО МИСЛЕНЕ. ИЗ ИСТОРИЯТА НА ЧУДАЦИТЕ
17. ГЛУПАВАТА КЛИО, ИЛИ ЗАЩО В УЧИЛИЩЕ НЕ ТРАБЯВА ДА СЕ УЧИ ИСТОРИЯ
18. ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА КОЩУНСТВОТО. ЧАСТ 1
19. ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА КОЩУНСТВОТО. ЧАСТ 2
21. ВЯРА С ФЛОМАСТЕР
28. ЛЪЖАТА КАТО ЖАНР
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.