История на японското кино - Част III - 4

АВТОР: АКИРА ИВАСАКИ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

III. ФОРМИРАНЕ НА КИНОТО

4. Томас Курихара и Джуничиро Танидзаки

Реформата на киното несъмнено трябвало да лежи върху реформата на техниката. И тук изиграли своята роля японците, които се върнали в родината си от Холивуд. В американските киностудии те овладели практически съвременната постановъчна техника, най-новата техника за снимане, тази техника, която Каерияма и Танака проучвали прилежно и се стремели да усвоят от книгите, но така и не могли да я усвоят до край. Те вървели слепешката, опитвали, грешели и отново пробвали едни или други похвати и методи.

Дошлите от Холивуд японци, очаквани с нетърпение в кръговете на японското кино, били Томас Курихара и Хенри Отани. По характер нито единият, нито другият бил убеден кинореформатор, но точно те реформирали киното в Япония.

Била създадена новата кинокомпания „Тайшо кацуей“ (съкратено „Тайкацу“), която не просъществувала дълго, но оставила забележима следа в историята на японската кинематография. Тя била основана от Рюдзо Асано – един от представителите на династията финансисти Асано, която притежавала предприятия за производство на цимент, стоманолеярни заводи, корабостроителници и параходни компании. Присъщата на младостта жажда за действие, а също така и стремежът към развлечения подтикнали Рюдзо Асано да създаде компанията. В „Тайкацу“ царяла атмосфера на съвременност и уважение към интелекта, които били чужди на предишните предприемачески методи. Компанията си поставила за цел да внася американски филми, да създава кинотеатри по европейски образец и да произвежда филми, разчитащи на любители от висока класа. „Тайкацу“ купила от един руски белогвардейски емигрант студия в Йокохама и поканила като съветник по въпросите на литературата и изкуството младия Джуничиро Танидзаки, чиято звезда се издигала по това време все по-високо на японския литературен небосклон. Това също било проява на новост в подхода на кинокомпанията „Тайкацу“ към производството на филми.

Кисабуро Курихара (Томас) се върнал в Япония, след като играл дълго време във филмите на известния американски режисьор Томас Харпър Инс. Компанията „Тайкацу“ веднага го поканила на работа, като му предложила длъжността режисьор. Курихара нямал, разбира се, опит в режисьорската работа и неговата постановъчна техника била само опит за подражание на Холивуд. Но не може да не отбележим, че именно Томас запознал японците с хода и организацията на павильонните и наткурните снимки и по-специално с американската форма на подготвяне на работния сценарий.

През 1920 година компанията „Тайкацу“ създала първия си филм „Клубът на любителите“ („Амачуа курабу“). Той бил поставен от Томас Курихара по романа на Джуничиро Танидзаки. За съжаление филмът не оправдал надеждите, които му били възложени, като се има предвид участието в създаването му на такива известни дейци като Курихара и Танидзаки. Но в „Клубът на любителите“, за разлика от сантименталните филми в стила на новата школа симпа, се чувствал незрим, обаче бликащ обилно живот. Появата сред японските филми, където все още в женските роли се снимали „оннагата“, на „Клубът на любителите“, в който млада, цъфтяща девойка (ролята се изпълнява от балдъзата на Танидзаки Митико Хаяма) се къпе в морето и се наслаждава на слънчевите лъчи на плажа само по бански, открива за японското кино новия жанр на веселите и безгрижни филми в американски стил.

Във всеки случай може да се смята, че такъв вид филми са били значително по-съвременни и по-кинематографични от сниманите тогава филмови произведения, в които съвременната тематика се разработвала в нарочна дълбокомислена форма. Едновременно с това тези нямащи ясна национална принадлежност живост и съвременност оставали чужди за широките маси. Те все така харесвали да проливат сълзи над печалната съдба на героите от трагедиите на новата школа симпа, опитвайки се по този начин да намерят утеха в своя живот. А любовните сцени между японски мъже и жени, полусъблечени, както е прието на калифорнийски плаж, не предизвиквали нито отклик, нито съчувствие в сърцата на зрителите, а само ги смущавали и обърквали.

Вторият и третият филм – „Кацушика Сунако“, 1920 година, по романа на Изуми Киока, и „Празникът на момичетата“ („Хинамацури но йору“), 1921 година, по произведение на Джуничиро Танидзаки – свидетелстват, че Танидзаки и Курихара са отстъпили значително от своите позиции. По-големи надежди двамата възлагат на четвъртия си филм „Похотта на змията“ („Джасей но ин“, 1921 година), сценарият за който написва Танидзаки по новелата на Акинари Уеда „Угецу моногатари“ („Дъждовна лунна приказка“). Този филм, както и привлеклият вниманието на целия свят филм „Угецу моногатари“, поставен по-късно от Кенджи Мизогучи, е типичен източен разказ за привидения и дава широки възможности за проявата на фантазия и естетизъм, в което най-вече преуспява Танидзаки. Но тогавашното равнище на кинотехниката в Япония, както по отношение на снимките, така и по отношение на чисто художествената страна на произведението, не позволява замисълът да се осъществи в своята пълнота. Освен това за филма е съдбоносен фактът, че режисьорът Курихара се е върнал наскоро от Америка и бил съвсем неспособен да възприеме, да почувства и да си представи класическата красота на Япония. Като резултат и този опит на Танидзаки не се увенчал с успех. За да се гледа филмът с интерес, било необходима да се предаде атмосферата на тайнственост и ужас, с която е наситена новелата на Уеда, но това не могъл да осъществи в достатъчна степен даже по-късно и такъв талантлив режисьор като Кенджи Мизогучи. А за Курихара това не било по силите му. И колкото по-сериозно и по старателно играели Ейити Такахаши (по-късно се снима под името Тошихико Окада) и Йоко Бенидзава, толкова по-безцветен, а понякога и карикатурен изглежда филмът.

Дейността на „Тайкацу“ била наистина новаторска и кинокомпанията се стремяла да осъществи своя идеал. Но като цяло филмите ѝ не растели на японска почва и затова техните постановчици търпели един неуспех след друг. Последен филм на „Тайкацу“ бил „Похотта на змията“, след което през 1922 година тя се обединила с кинокомпанията „Шочику“, а по-точно казано, била погълната от нея.

(Следва)

**********

Ако Ви е харесала публикацията, цъкнете върху това малко бутонче и след това ме похвалете:

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

I. ЯПОНСКОТО КИНОИЗКУСТВО И СВЕТОВНОТО КИНО

1. Оценка на японските филми в чужбина

2. Особеният стил на японските филми

3. Историческата задача на японското кино

II. ПОЯВА НА КИНОТО В ЯПОНИЯ

1. Поразителният успех на „движещите се картинки“

2. „Движещи се картинки“, кабуки, симпа

3. Дейността на Шодзо Макино

4. Изискванията на прогресивните зрители

III. ФОРМИРАНЕ НА КИНОТО

1. Хората, желаещи да осъвременят киното

2. Новаторската дейност на Норимаса Каериям

3. Ейзо Танака - художникът новатор