История на японското кино: Историческата задача на японското кино

АВТОР: АКИРА ИВАСАКИ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

I. ЯПОНСКОТО КИНОИЗКУСТВО И СВЕТОВНОТО КИНО

3. Историческата задача на японското кино

За да съпоставим западните филми с японските, предполагам, че ще бъде удобно да разглеждаме като характерна особеност на западните филми (признавайки, разбира се, че това ще бъде прекалено широко обобщение) преобладаването на едрия план. На западните филми е присъщо възможно по-близкото поставяне на кинокамерата до обекта и даже общият план се използва в тях не толкова за получаване на присъщия му ефект, колкото за да може при монтажа, редувайки се с едрия план, общият план да осигури още по-рязък зрителен преход. С това и в общия план би се усилило вътрешното усещане за приближаване.

Едрият план, от гледна точка на режисьора, означава възможно по-голямо приближаване към обекта, наблюдение на обекта, анализ. Нещо повече, изображението в едър план на отделните детайли също предполага неизбежен процес на по-нататъшния им синтез в единно цяло. Така стилът на едрия план включва в себе си не просто синтез, но и монтаж на „детайлите“ в единна конструкция. С други думи, той включва в себе си два противоположни процеса. При това, разбира се, не трябва да се забравя спецификата на киното, състояща се в наличието на специална техника. Във филма може да се получи едър план и просто с приближаване на кинокамерата към обекта на няколко метра или на няколко десетки метра, иначе казано – чрез най-обикновено физическо действие. Новото в стила и методите не винаги е обусловено от вътрешна необходимост, понякога то е резултат от подражание, фантазия или просто желание да се направи силно впечатление на зрителя. Но тъй като филмът се обединява в крайна сметка с творческото начало на автора (или на група автори), ние можем винаги да определим наличието или липсата на собствен стил на автора, основавайки се на целия филм. Когато режисьорът или сценаристът се стреми да изучи задълбочено действителността, да се потопи в нея, когато заема по отношение на нея активна позиция, тогава се появява стилът на едрия план. Разликата в стиловете свидетелства за различното отношение на японците и чужденците към природата и човека.

За стила на западните филми е характерно постоянното движение и внимателното наблюдение на кинокамерата, иначе казано – на режисьорското око, по отношение на обекта, особено по отношение на човека. Обективът следва непосредствено героя или героинята, но не проявява особен интерес към околната природа. Често не се показва изобщо общият вид на пътя, по който върви героя, или обстановката в стаята, където седи героинята. А ако се показва, то в повечето случаи е само частично, с движението на обектива, следващ движението на героя. За стила на западното кино е характерен преди всичко интересът към човека. А към пространството, към природата, заобикаляща човека, по правило отношението е безразлично, с изключение на някои особени случаи. Противоположно на това, японците искат за виждат колкото се може повече човека в обкръжението на природата. Това се отнася не само за киното. Същото се наблюдава отдавна и в литературата, и в изобразителното изкуство, и в театъра.

Традиционните поетически жанрове „танка“ и особено „хайку“ могат да се смятат в определен смисъл за изразяващи до най-голяма степен стила на общия план в японското изкуство. В живописта също има много сюжети, в които човекът отсъства. А картините, създадени в стила на школата Нансю, представят несъмнено „стила на общия план в живописта“. Слабият интерес към човека намалява стремежа към представяне на сблъсъци между хората, иначе казано – води до изчезване на конфликтите. Това се наблюдава и в художествената литература, и в драматургията, и в други области на изкуството, и това е характерна особеност и в същото време недостатък на изкуството в Япония.

Сега много дейци на японското изкуство въстанаха срещу тези традиции. Сред тях, разбира се, има и кинорежисьори. Редица проблеми, които постави в много филми Акира Куросава, са отражение на този протест и в същото време свидетелстват за създаването на нов стил.

Колкото и да се стараят защитниците на чисто японските елементи в киноизкуството, тези позиции не могат да бъдат удържани. Войната и поражението във войната доведоха до големи промени в страната, обичайните политически учреждения и организацията на обществото, храната, транспорта, начинът на живот и съответно „японският характер“ се рушат, строят се наново и претърпяват по-нататъшни изменения.

Ако днес, когато светът върви бързо към своето единство (ако, разбира се, преди това не хвръкне във въздуха заради огромната енергия, създадена от хората), предположим, че в бъдеще бъде създадена единна световна култура, най-вероятно това обединение ще започне от киноизкуството. Какво ще бъде тогава японското киноизкуство? Ще се приближи ли до стария, но още неосъществен идеал, предполагащ наличието на международен стил, коренящ се в националните традиции? Мисля, че историческата задача на японското кино е да се освободи от стила, присъщ на японското изкуство от времето Мейджи, и да се приближи до композиционния стил.

Има една стара пословица: „Човекът е в стила“. Тези думи ни подсказват, че стилът не винаги означава само външна форма. Японският стил се е утвърдил заедно с японското възприемане на живота, с появата на японското художествено съзнание, следователно се е утвърдил във взаимодействие със съдържанието. И в този смисъл можем да се съгласим със следните думи на Доналд Ричи:

„Като цяло японският филм отстъпва не по темп, не по стил, не по позиции и не по техническо майсторство. Той отстъпва по съдържание (в особения смисъл на тази дума). Иначе казано, отстъпва във фабулата, в сюжета, в обекта, към който е насочен филмът. В японските филми повествованието се води изкусно. Но често същността на това повествование не заслужава да ѝ се обръща внимание“.

За какво са разказвали в продължение на много изминали години японските филми? До каква степен тяхната същност заслужава да ѝ се обръща внимание? За това именно искам да разкажа в тази книга?

(Следва)

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

I. ЯПОНСКОТО КИНОИЗКУСТВО И СВЕТОВНОТО КИНО

1. Оценка на японските филми в чужбина

2. Особеният стил на японските филми