Васил Левски и неговите сподвижници след арабаконашката афера (документи от турските архиви) - 7

Преди известно време публикувах в блога си и в моята интернет библиотека няколко документа, свързани с Васил Левски, както и всичките негови писма, които успях да намеря.

Сега продължавам с документите, отнасящи се до разследването от турските власти на Апостола и неговите сподвижници след обира на пощата в прохода Арабаконак (днес - Витиня), осъществен от Димитър Общи и негови другари.

Документите, както и бележките към тях, са представени според книгата "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г.

Павел Николов

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТУК)

II

61

Препис от първия следствен протокол на разбойниците-обирачи на хазната, съставен в Орхание [1]

От стр.1 до стр.25. Сверен с оригинала.

Разпит, произведен на 19 октомври 1872 (28 шабан 1289)

[Въпрос]: Как ти е името и името на баща ти, откъде си?

[Отговор]: Името ми е Божил, а на баща ми – Генчо [2]. От Орхание съм.

– На колко си години, какво е занятието ти?

– На 30 години съм, по занятие – земеделец.

– Защо дойде тука [3]?

– Дойдох, господине, да ви кажа. Преди хазната да бъде нападната, отивах да сека шума [4] и точно над града, край рекичката Зелин, до воденицата на Дико Крайчев, ме настигна Велчо Шунтов, носейки на гърба си една цедилка, т. е. вълнена торба [5] пълна с хляб, и ми каза: „Хайде, тръгвай с мене да отидем на едно място [6]!“ Заедно с него се изкачихме на балкана, на мястото Каменна стръга. Тогава при нас излязоха мнозина въоръжени хора. Велчо свали хляба от гърба си. Те го взеха и ми казаха: „Хайде да ни изведеш нагоре към прохода по пътя, който знаеш!“ Тогава аз и Велчо тръгнахме пред тях, а те след нас, минахме под боровата гора и ги заведохме на мястото Висок. Там те ни казаха: „Хайде, връщайте се сега обратно и утре пак да ни донесете хляб!“ Те останаха там, а ние с Велча на сутринта се върнахме в къщи. Същият ден вечерта Велчо пак донесе хляб у нас и ми каза: „Хайде да им го занесем!“ Тръгнахме пак двамата, минахме през рекичката Ичемен и отивайки към мястото Висок, дето ги бяхме оставили, малко по-насам ни пресрещна само един човек, взе хляба от нас [7] и ни каза да си вървим. И ние се върнахме обратно. Велчо дойде в града, а аз останах в кошарата ни в балкана, в местността Рудина, дето зимно време прекарваме с овците. Останах там да сека шума, тъй като и батьо ми Цветко беше дошъл и той да сече.

– Много добре, браво! Тук право каза, само че кажи и сега истината! Велчо обеща ли ти нещо? Той въобще каза ли ти нещо, за да го придружиш да им занесете хляб?

– Велчо ми каза: „Придружи ме да им занесем хляб! Те ще отделят малко пари и ще ни дадат.“

– След като нападнаха и (скъсано) [8]… хазната, хората, на които занесохте хляб, дадоха ли на теб и на Велча като дял нещо от парите? Кажи и тук истината, ще бъде от голяма полза за теб.

– Когато последния път им занесохме хляба, аз (скъсано) в балкана… два… дойдох тук. В града се научих, че хазната била нападната. След няколко дни на улицата – в чаршията – до дюкяна на Мино Стамболията казах на Велча: „Занесохме им хляб, на тебе дадоха ли ти нещо?“ Той отговори: „Не, не ми дадоха.“ Запитах го: „Но нищо ли няма да ни дадат?“ А Велчо ми отговори: „Ако искат да ни дадат, и по-късно ще ни дадат.“

– Колко дни след нападението и обира на хазната видя Велча?

– Може би беше изминала една седмица. Сякох шума, бяхме заети с белене и сушене на царевицата и заради това не можах скоро да го видя.

– В кои дни им носихте с Велча хляб?

– Първия път, когато им занесохме хляб, трябва да беше сряда вечер на около два часа [9].В четвъртък сутринта се върнахме по домовете си. Вечерта срещу петък, на около 12 часа [10],отидох в дома на Велча. Той ми даде в една цедилка, т.е.вълнена торба, пазарски хляб и в една малка торбичка сирене. Взех ги. Велчо си остана в къщи, а на мен каза: „Хайде, ти тръгвай! Излез на края на града, аз ще те настигна!“ И така, аз тръгнах, а Велчо след мене ме настигна при воденицата на Юнус ага над града. Той беше купил ракия в едно стъкло оканица. Нея вечер не можахме да стигнем [при нападателите]. Нощувахме в балкана, на мястото Обинек. На сутринта още в тъмно потеглихме и към обед, отсам Висок, на мястото Радивой, в балкана, ни пресрещна един човек, взе от нас хляба и ни каза: „Връщайте се сега обратно!“

– Два пъти носихте хляб на тия хора. Вие знаете кои са и откъде са. Колко добре ще бъде, ако кажете с Велча и сега истината! А колко души бяха?

– Господине, когато първият път занесохме хляба и им го дадохме всички бяха заедно, но беше тъмно. Все пак, те са тетевенци. Като си говореха там помежду си, чух, че един от тях наричаха Стоян войвода, а друг – Тодор. Запитахме ги и те казаха, че били от Тетевен. А и говорът им беше тетевенски [11].

– Колко души бяха?

– Не ги броих в тъмнината. Но бяха много, повече от 10 души, може би имаха около 12 души.

– Когато им носихте на два пъти хляб, не говорихте ли с Велча къде за първи път се е срещнал той с тях и как се е наговорил, та отиваше да им носи хляб? Той непременно ти е казал това. Отговори ни и на този въпрос!

– Запитах го къде ги е видял за първи път и как се е срещнал с тях, но той не отговори. Каза ми: „Не ти трябва да знаеш!“

– И хлябът, който им занесохте първия път, и той ли беше пазарски?

– Да, и той беше пазарски хляб.

– От коя фурна купихте пазарските хлябове и колко бяха на брой?

– Велчо купи хляба, аз не зная, от коя фурна беше. Първия път занесохме 20 хляба и втория път бяха толкова.

– Големи хлябове ли бяха или малки?

– Смесено. И двата пъти имаше и големи и малки.

– Ще повикаме сега тук Велча и ще го запитаме. Ако той отговори: „Аз не зная, хляб не съм носил“, тогава би ли казал пред него това, което разправи на нас?

– Ще кажа, защо да не кажа.

– Знаеш ли да пишеш?

– Не знам.

–Ако показанията ти са верни, ела тук и вместо подпис удари пръста си!

– Да ударя пръста си.

[Знак за отпечатък от пръст на Божил]

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. Както е известно, откриването на нападателите на хазната и непосредствено след това на местните революционни комитети в Орханийско и Тетевенско е започнало с арестуването на двамата орханийци Божил Генчев и Велчо Шунтов. На 19 октомври и двамата били изправени пред Орханийския околийски съд, пред който се извършил първият им съдебно следствен разпит.

В началото обирът на хазната, извършен на 22 септември 1872 г. в Арабаконашкия проход, представлявал за органите на турската административна власт едно обикновено престъпление. И ако софийският мютесариф Мазхар паша проявил необикновена за турските управници по онова време упоритост и старание за откриване на „обира“, то това се обяснява не само с обстоятелството, че този път пострадала държавата, а не раята, но и със засегнатото лично честолюбие и достойнство на Мазхар; в последно време в неговия окръг били извършени няколко „бунтовнически“ акции – нападението в дома на Николчо Арнаудов в Етрополе, опитът за покушение върху живота на дякон Паисий при Гол. Извор и убийството на Паисий в Орхание, които останали неразкрити.

Едва след разпитите на първите арестувани от четата, която извършила дръзкото нападение, властта се добрала до политическите подбуди и характер на извършения обир. От „обикновена кражба“ случаят се разкрил пред очите на стреснатите турски управници като сериозна политическа акция. На 20 октомври пристигнал в Орхание сам Мазхар паша, за да ръководи лично следствието и арестите по-нататък. Тъй като в Орхание станало ясно, че в основата на цялата тая акция стои Тетевен, съдът се пренесъл там и под председателството на Мазхар паша продължил работата си, която завършил на 28 октомври. Тогава вече в новата си светлина и размери, особено след самопризнанията на Димитър Общи, съдебният процес излязъл от границите на компетентността на Орханийския окол. съд и бил прехвърлен на окръжния съд в София.

2. Божил Генчев, член на революционния комитет в Орхание още от основаването му (началото на декември 1871 г.). Името му срещаме в литературата в следните вариации: Божко Божилов (Петър П. Ценов, Орхание и Орханийско, стр. 39); Божко Генчев (Ст. Заимов, пос. съч., кн. 1, стр. 178, кн. II, стр. 123); а на стр. 71 правилно Божил Генчев); Божил Георгиев (Д. Д. Стойчев, Тетевен, стр. 93; авторът дава като отделно име и Божко Божков, същата грешка прави и Ив. Унджиев, Васил Левски, стр. 1049).

3. Въпросът „защо дойде тук“ не трябва да се разбира в смисъл, че Божил доброволно се е явил пред съда, за да прави самопризнания. Това е един шаблонен въпрос, който председателят на съда е поставял на обвиняемите в начало на разпита им, за да ги предизвика да направят самопризнания.

Няма сведения за това кога точно са арестувани Божил и Велчо, нито пък това може да се види от следствието им. Все пак то трябва да е станало на 17 или по-вероятно на 18 октомври, тъй като до 16, когато Тодор Пеев, Христо Пиронков и Хасо заминали за Влашко да търсят нападателите на хазната, обирът не е бил разкрит. Естествено признанието, което Божил прави пред съда, трябва да е било изтръгнато чрез прийомите на предвари телното полицейско разследване.

4. В турския текст стои „чалъ кесмек“ = „да сека храсти“, но по-нататък става ясно, че се касае до сечене на зелена гора, шума за фураж на овците през зимата: срещу „Зелин“ в тур. текст стои „Желин“, а у Заимов – веднъж „мястото Зелен“ (кн. II, стр. 50, 126), а друг път „Зелинска река“ (пак там стр. 65).

5. В тур. текст „седилк“ („цедилка“, бълг. дума), обяснена с „вълнена торба“.

6. У Заимов „Ечимешка“ (пос. съч., стр. 50).

7. Пресрещнал ги и взел хляба Вълко Цолов от Правец (вж. по-нататък).

8. В текста на въпроса и на следващия отговор има липси поради повреда на документа от влагата, но те не затрудняват ни най-малко разбирането смисъла му.

9. „Два часа“ турско време = 20 часа вечерта.

10. „12 часа“ – 18 часа вечерта.

11. Това са Стоян Костов Пандура и Тодор Кръстев Бръмбара от Тетевен. Те са първите имена на участници в обира на хазната, посочени от Божила. Последният се преструва, че не ги познава. Веднага обаче властта предприема арестуването им. Заимов пише: „Каймакам ефенди телеграфически съобщи в София на Мазхар паша приятната новина. На часа се разпореди да отпътуват няколко конни стражари в Тетевен да хванат Тодор Бръмбара и Стоян Пандура“ („Миналото“,кн. II, стр. 133).