СЛУЖБОМЕР

четвъртък, октомври 04, 2018

ХИПОКАМП И ЕПИНЕФРИН
(Феминистки терор на американска политическа сцена)

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА (https://www.novayagazeta.ru)

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

В четвъртък (27 септември – бел. П. Н.) в САЩ се състоя нов, след дълго прекъсване от 325 години, процес срещу вещици. Имам предвид случая с разглежданата в сенатския съдебен комитет кандидатура за поста съдия във Върховния съд на Брет Кавано.

Тук трябва да направим малко отстъпление и да напомним, че в системата на контрол и балансиране постът съдия във Върховния съд на САЩ е единственият пожизнен пост. И това е направено специално, за да не могат електоралните съображения да влияят на решенията на съда. Което прави този пост необичайно важен: защото президентът на САЩ, който е назначил съдията, може вече да го няма, но този съдия ще продължава да взема важни за нацията решения.

Най-добре е да започнем историята за митарствата на Брет Кавано от 13 февруари 2016 година, когато почина назначеният от Рейгън съдия Антонин Сколия. Отиващият си президент Обама предложи за този пост съдията Мерик Гарланд, но републиканското мнозинство в Сената блокира назначението, като заяви, че правото да назначава когото и да било принадлежи на следващия президент.

Това беше мръсен номер, но се увенча с успех: скоро след избирането си президентът Тръмп назначи на мястото на Скалия консервативния съдия Нийл Горсач (Neil Gorsuch).

През 2018 година се освободи ново място. Съдията Антъни Кенеди обяви, че се пенсионира, и през юли тази година президентът Тръмп внесе в Сената кандидатурата на Брет Кавано.

И тук демократите скъсаха синджира. Защото в случая с Горсач един консервативен съдия смени друг консерватор, а при новия случай Кавано трябва да смени умерен съдия и гласът му става важен за вземането на съдбоносни решения.

Демократите се заклеха да направят всичко, за да спрат назначението на Кавано.

И ето че когато всички средства за борба бяха вече използвани, в навечерието на гласуването пред публиката се появи професор Кристин Блейзи Форд и заяви, че Брет Кавано ѝ опропастил живота.

Веднъж (тя не помни кога) и някъде (тя не помни къде) по време на едно вечерно парти, когато била на петнадесет години, Брет Кавано и негов приятел я съборили в леглото и искали да я изнасилят, но тя избягала. Пияният Кавано запушил с ръка устата ѝ, а тя помислила, че всеки момент ще я убие, като в добавка на всичко той усилил музиката в спалнята, за да заглуши виковете.

Всичко това се случило преди 36 години и опропастило живота ѝ. Това, че се учела зле в университета, било следствие от ужасната травма, която ѝ нанесъл насилникът. Не ѝ вървяло в личния живот и виновен за това бил Кавано. Страхувала се да лети със самолет, причина за което бил същият този Кавано.

Професор Кристин Блейзи Форд. Снимка: Reuters

Госпожа Форд – убедена, ако не фанатична привърженичка на демократите, е сложила подписа си под петиция срещу Тръмп. И нейната история беше обнародвана точно в навечерието на гласуването от комитета. Което не позволява да се разследват обстоятелствата преди това гласуване, без то да бъде спряно. Спирането на гласуването означава, че кандидатурата на Брет Кавано няма да бъде внесена в Сената до ноемврийските избори. А това, на свой ред, дава шанс кандидатурата му изобщо да не бъда утвърдена от Сената, ако изборите бъдат спечелени от демократите.

Това е блестящ политически ход, който постави републиканците пред неприятна алтернатива. Или ще пренебрегнат обвиненията, възникнали внезапно след три месеца обсъждания, и тогава ще се появят в ролята на бели сексисти с по-късна загуба на гласове, или ще отложат гласуването, а Кавано няма да бъде утвърден за длъжността до ноемврийските избори.

Безусловно – блестящ ход. Но времето, избрано от сенатор Файнстайн и госпожа Форд за обнародване на обвиненията, свидетелства, че обективното разследване не е било тяхна цел.

Републиканците се опитаха да спасят ситуацията. Те бяха готови да изслушат госпожа Форд в петък, което даваше възможност да се проведе гласуването в понеделник или във вторник.

Обаче тук се очертаха непредвидени обстоятелства. Госпожа Форд не пожела да вземе думата по време на слушанията: тя поиска произшествието да бъде разследвано от ФБР. Което в общи линии е малко затруднително, защото: а) госпожа Форд не помни нито времето, когато се е случило безобразието, нито мястото, където се е случило; и б) това не е от компетенцията на ФБР. Освен всичко останало ФБР е проверявало Брет Кавано вече шест пъти и госпожа Форд би могла всъщност да сподели своята информация и по-рано.

Сенатът заяви, че може да премести слушанията във вторник. И тогава – ново препятствие: госпожа Форд живее в Калифорния и няма възможност да лети до Вашингтон. Страхът ѝ от пътуване със самолет уж бил също резултат от ужасната травма, която ѝ нанесъл Брет Кавано. Между другото, след това се оказа, че госпожа Форд използва редовно услугите на авиокомпаниите.

Тогава сенаторите предложиха да отидат при госпожа Форд лично. Но нещастната жертва заяви, че не е разбрала за това предложение. Което беше два пъти странно: защото предложението прозвуча по всички телевизионни канали и беше напечатано във всички вестници.

В края на краищата слушанията бяха определени за 27 септември.

В отговор републиканците предложиха госпожа Форд да бъде разпитвана от външен прокурор, специалист по дела за изнасилвания. Демократите отново се възмутиха: това да не е съд, какъв прокурор?

Нещата опираха, както лесно може да се разбере, все в тези ноемврийски избори: републиканците се страхуваха да не загубят гласове, като задават на госпожа Форд неприятни въпроси. На свой ред госпожа Форд предостави на комисията цял списък с условия: например обвиняемият Кавано да се изкаже преди нея.

Докато нещастната жертва се пазареше, намериха се нови обвинители. Някоя си Дебора Рамирес си спомни, че преди над тридесет години, когато се търкаляла мъртво пияна на пода, един от присъстващите на партито студенти си свалил панталоните и ѝ показал члена си. Отначало госпожа Рамирес не беше сигурна, че това е бил точно Брет Кавано, и затова звъня на всичките участници в пиянската сбирка с въпроса: „Не беше ли той“? Приятелите отговориха „не“, но след консултации с адвоката си госпожа Рамирес се увери, че все пак е бил Кавано.

Още една дама, Джули Светник, заяви, че Кавано – ни повече, ни по-малко, е ръководил цяла шайка от бели самци, които по време на партита слагали систематично в питиетата на момичетата наркотици и след това ги изнасилвали групово. „Самата аз станах жертва – заяви Джули – и там по това време беше Кавано“. Странното тук е, че дейността на тази „порнонаркобанда“, ръководена от Кавано, не излезе наяве по време на шестте разследвания на ФБР, през които премина кандидатът за длъжността, и че нито една от жертвите не се е обадила в полицията.

Адвокатът на госпожа Светник призова веднага да се уважава нейната privacy и забрани да ѝ се задават каквито и да било въпроси: стана ясно, че всеки, който посмее да ѝ задава въпроси, е сексист, расист и изобщо привърженик на Тръмп.

Трябва да кажа, че подобно лавинообразно нарастване на обвиненията е характерно за истеричните епидемии с вещици. В Салем например всичко започнало с това, че няколко млади момичета нарекли вещица една жена, с която враждувало с тяхното семейството. А следващата „вещица“ била жената, която се усъмнила в истинността на тези показания. След това обвиненията започнали да нарастват като снежна топка и скоро обзетите от истерия момичета се мятали по улиците на Салем, сочейки все нови и нови къщи, където уж живеели вещици.

Аз си мислех, че подобни епидемии са останали в миналото и изобщо не очаквах да видя салемски процес в американския Сенат през XXI век.

…Накрая слушанията се състояха. Там се изказаха Кристин Блейзи Форд и Брет Кавано. Брет Кавано отричаше категорично всичко: той говореше за съсипаната си репутация, за своето семейство, което преживява целия този позор, за лова на вещици и за съвсем комичните обвинения на Джули Светник. Той заяви, че много години след училището си е останал девствен. Преди това още Кавано обнародва училищния си календар за 1982 година, в който с маниакална точност е отбелязвал своите срещи и занимания. В него няма никакви партита – всичките уикенди Кавано е прекарал вън от Вашингтон.

Професионалният психолог госпожа Форд изглеждаше уверена и срамежлива. Обяснявайки защо не помни нито времето, нито мястото на произшествието, тя употребяваше термини като „епинефрин“ и „хипокамп“. „Норепинефринът и епинефринът в мозъка кодират този невротрансмитер, кодират паметта в хипокампа, така че опитът, отнасящ се до травмата, е затворен там, докато другите детайли се изтриват“ – разказваше тя.

За съжаление проблемът на госпожа Форд се състоеше в това, че лъжеше. Тя премина през тест на полиграфа, заради което долетя от Мериленд, макар да заявяваше, че се страхува да лети. По някаква причина близо до Мериленд не се намери експерт, готов да потвърди, че казва истината. При това госпожа Форд отказа да представи на Сената материалите от експертизата, а представи само заключението.

На въпроса заснета ли е експертизата, тя отговори, че не помни, защото през цялото време е плакала. Плакала през цялото време? Но госпожа Форд разказваше наляво и надясно за себе си като за жертва на насилие и при това нито един път не е плакала. Не плака и по време на слушанията, разказвайки подробно за своите мъки. Заедно с това, като професионален психолог, госпожа Форд не би могла да не знае, че плачът и изобщо каквито и да са силни емоции обезсмислят полиграфната експертиза – те объркват всичките настройки.

Унищожаването на акаунта във фейсбук също не добавя достоверност. Защото в ситуацията „той каза, тя каза“ нашите представи за това кой е прав зависят до голяма степен от личността на говорещия, а тази личност госпожа Форд побързала да унищожи.

Госпожа Форд отговаряше уверено на въпросите, които засягаха събития с 36-годишна давност и за които никой от нас не може да съди иначе, освен от нейните думи. Но неизвестно защо тя постоянно се объркваше в събитията, станали съвсем наскоро. Тя така и не можа да обясни защо се е страхувала да лети със самолет заради травмата, която е получила, докато сега спокойно лети. След всеки подобен въпрос тя се консултираше с юрист, който по правило казваше: „Това е информация, която не подлежи на публично огласяване“.

Възниква още един въпрос: а колко пъти госпожа Форд е виждала изобщо Кавано? Кавано твърди, че не го е виждала никога. Приятели и на обвинителя, и на обвиняемия твърдят, че не са се познавали. Госпожа Форд не е познавала Кавано, тя вероятно е било много пияна, откъде тогава знае, че е бил именно той? Разбрала е това чак след 36 години и… точно преди изборите?

Всички тези въпроси можеха да бъдат зададени на госпожа Форд по време на изслушванията. Но не бяха зададени. Защо? Поради едно много проста причина. В атмосферата на ляволибералната истерия, царяща в САЩ, всякакви въпроси биха били приети като обида на невинната жертва. Те биха стрували гласове по време на изборите за този, който ги е задал. Затова републиканците мълчаха, а демократите изцяло се занимаваха с това да възхваляват новата Жана д’Арк. „Вие ни вдъхновихте… вие дадохте на Америка поразителен урок за мъжество…“ – каза сенаторът Блументал, макар че всъщност слушанията бяха именно за това: имало ли е услуга? И щеше ли да окаже госпожа Форд тази услуга на обществото, ако Брет Кавано беше демократ?

Значи ли всичко това, че госпожа Форд просто лъже? Ние не знаем. Може да е така. А може да е иначе. И това всъщност е най-главното в тази история.

Съвременният цивилизован съд се основава на презумпцията за невинност. Той предполага наличие на доказателства. А доказателства, придобити по недопустими начини, е забранено да се предявяват – това са правила, които спират осъждането на невинни.

По това съвременният съд се различава от инквизицията, за която всеки, който е обвинен, е вече доказано виновен.

Това, което се случи с Брет Кавано, е инквизиция в чист вид. Неговата обвинителка не може да приведе никакви доказателства за своята правота. И обвиненията нямаше да бъдат повдигнати от госпожа Форд, ако Брет Кавано беше демократ.

Това е ментална епидемия. И като в случая със Салем през 1693 година ние можем да не се съмняваме, че ще има още обвинения. Защото всеки, който се съмнява в тях, е фашист, съобщник на Тръмп и републиканец.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.