СЛУЖБОМЕР

събота, октомври 20, 2018

Кой е бил затворникът, известен като Желязната маска?

ИЗТОЧНИК: “АРГУМЕНТЫ И ФАКТЫ“

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

На 18 септември 1698 година в Бастилията се появил загадъчният затворник, известен под името Желязната маска.

През лятото на 1669 година Франсоа-Мишел льо Тейер, маркиз Лувоа военен министър на крал Луи XIV, изпратил писмо на Бенин Доверн дьо Сен-Мар, началник на затвора в Пинерол (ит. Пинероло – бел. П. Н.). В писмото се казвало, че скоро ще му докарат един затворник. На началника на затвора се предписвало да приготви за затворника килия, която да има няколко врати, затварящи се една след друга – това трябвало да го отдели от надзирателите и другите затворници дори на равнище звук. Министърът разпоредил на Сен-Мар да посещава затворника един път на ден, да изпълнява неговите молби, свързани с различни битови въпроси, но да не обсъжда с него други теми.

Затворникът с маска

Според писмото затворникът се казвал Естан Доже. Но изследователите отбелязват, че името е написано в документа с друг почерк. Твърде вероятно е Естан Доже да не е повече от измислено име на загадъчния затворник.

Затворът в Пинерол бил по това време място, където излежавали присъдите си държавни престъпници. Така например, когато дошъл Естан Доже, в Пинерол се намирал вече пет години бившият финансов суперинтендант на Франция Никола Фуке, осъден на доживотен затвор за присвояване на държавни средства.

Разликата между Доже и другите затворници била, че той носел копринена маска, която трябвало да му осигури пълна анонимност. Така и станало – никой не успял да разбере кой се крие под маската.

Бенишн Доверн дьо Сен-Мар останал надзирател на Доже до неговата смърт. Местели го от едно служебно място на друго и тайнственият затворник го следвал.

През 1698 година Сен-Мар станал началник на Бастилията и затворникът бил настанен в третата килия на кулата Бертодиер.

Затворникът починал на 19 ноември 1703 година и бил погребан под името Маршиоли. Всички негови вещи и изобщо всичко, свързано с него, било унищожено след кончината му.

Раждането на легендата

Седем десетилетия по-късно интересът към затворника бил разпален от философа Франсоа-Мари Ареу, известен като Волтер. Според него нещастникът е носел желязна маска, което веднага придало допълнителен драматизъм и загадъчност на историята.

Окончателно превърнал Желязната маска в култов персонаж Александър Дюма-баща, който въвел историята на затворника като една от централните сюжетни линии в своя роман "Виконт дьо Бражелон, или Десет години по-късно".

Следващите романи, а след това и екранизациите накарали мнозина да мислят, че Желязната маска е измислен герой. Но, както вече казахме, неговото съществуване е потвърдено документално.

Втората половина на XVII век била време, което не се отличавало с особен хуманизъм. Две десетилетия преди появата в Пинерол на тайнствения затворник в Англия на ешафода се простил с главата си крал Чарлз I. А главите на по-нискостоящите особи, уличени в престъпления или просто изпаднали в немилост, летели изпод брадвата на палача по цяла Европа.

Няма съмнение, че Желязната маска е бил считан от властите на Франция за крайно опасен човек. Но въпреки това те не смеели да го екзекутират, предпочитайки да го държат дълги години в затвора, като му крият лицето. Кой би могъл да е той?

Незаконен брат на крал Луи XIV

За автор на тази хипотеза е прието да се смята Волтер. Съпругата на Луи XIII Ана Австрийска дълги години живяла под най-страшното за една кралица подозрение – смятали я за безплодна.

И как не, тя не раждала на съпруга си деца в продължение на първите 23 години от техния брак! Бъдещият Луи XIV се появил на бял свят, когато на Ана Австрийска ѝ оставали две седмици до навършването на 37 години. По мерките на онази епоха това не било късно, а много късно.

Волтер предполага, че преди Луи XIV Ана е забременяла и е родила син не от краля. Детето се възпитавало тайно от доверени лица. Когато станал пълнолетен, Луи XIV сметнал, че брат му е заплаха за трона, и заповядал да го заточат в крепостта Пинерол, запазвайки личността му в тайна.

Истинският баща на Луи XIV

Изходна точка за тази хипотеза е пак фактът, че кралица Ана Австрийска ражда късно своите деца. Но привържениците на въпросната версия смятат, че незаконороден е бил самият „крал Слънце“ Луи XIV.

Изследователите предполагат, че от безплодие е страдал крал Луи XIII. Липсата на наследник се превърнала в заплаха за стабилността на Франция. Затова със знанието на Луи XIII е бил намерен някой, вероятно имащ далечни роднински връзки с кралското семейство. От този „донор“ Ана Австрийска заченала наследник.

По-късно решили да заточат истинския баща на новия крал в затвора, за да избегнат разкриването на тайната.

Брат-близнак на Луи XIV

Любим сюжет на литераторите и кинематографистите, като се започне от Александър Дюма. И така, кралицата ражда от законния си съпруг, но на бял свят се появява не едно, а две момчета. Принцовете-близнаци се превръщат веднага в голям проблем, в перспектива за вълнения и гражданска война. Било решено да се избавят от излишния претендент за престола, но никой не се решавал да убие момчето, в чиито жили тече кралска кръв. Нещастното дете било обречено на доживотен затвор и маска, скриваща поразителното сходство с брат му, комуто предстояло да стане крал.

Син на Луи XIV и Хенриета Английска

Тази хипотеза ни пренася в младостта на „краля Слънце“, когато в най-близкото му обкръжение се оказва Хенриета Английска, най-малката дъщеря на екзекутирания английски крал Чарлз I.

Хенриета била братовчедка на Луи XIV, което не пречело по това време да я разглеждат като годеница на краля.

Бракът не се осъществил, но придворните твърдели, че връзката между двамата не останала безрезултатна. Хенриета станала съпруга на по-малкия брат на Луи, Филип Орлеански, но родената от нея дъщеря се смятала за дете на краля.

Според привържениците на тази хипотеза Хенриета е имала и син от Луи XIV. Въпреки че е незаконороден, произходът му давал възможност да претендира както за английската, така и за френската корона. И за да се избегнат политическите усложнения, след като юношата станал пълнолетен, го затворили в крепостта, скривайки завинаги лицето му с маска.

Пьотр I

Колкото и странно да изглежда, руският цар-реформатор попаднал също сред тези, които били записвани в списъка на кандидатите за ролята на Желязната маска.

През 1697 година Пьотр I заминал за Европа в състава на „Великото посолство“. При това царят пътувал инкогнито, под името на уредника от Преображенския полк Пьотр Михайлов.

Скоро из Русия тръгнали слухове, че в чужбина царят е убит или отвлечен, а мястото му е заел специално подготвен европейски двойник. Противниците на Пьотр I, разпространявайки тези слухове, твърдели, че реформите, започнати от царя, са в действителност зли намерения на чуждите врагове.

Привържениците на тази версия сочат, че краят на „Великото посолство“ (1698 г.) съвпада по време с появата на Желязната маска в Бастилията.

Но хипотезата е абсолютно несъстоятелна, защото, както е известно, затворникът с маската се озовава в Пинерол още през 1669 година – три години преди раждането на Пьотр Алексеевич.

Кандидати много, отговор няма

Има още около не по-малко от петдесет персонажи, които се предлагат за ролята на Желязната маска – от доста банални - като престъпник, който е извършил тежко престъпление, до съвсем екзотични – като чернокож син на императрицата на Свещената Римска империя Мария Терезия, който тя ражда от паж-негър.

Вероятно никой няма да успее да установи достоверно личността на загадъчния затворник. Но хората няма да престанат да гадаят и да предполагат. Както и да снимат за Желязвана маска все нови и нови филми.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.