История на японското кино: Поразителният успех на „движещите се картинки“

АВТОР: АКИРА ИВАСАКИ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

II. ПОЯВА НА КИНОТО В ЯПОНИЯ

1. Поразителният успех на „движещите се картинки“

В Япония киното било донесено през 1896 година. През ноември 1896 година в град Кобе бил демонстриран за първи път изобретения от Едисон кинетоскоп. Но кинетоскопът можел да се използва само от един човек и по това приличал на отдавна вече известния райок. А първият апарат, пригоден за наистина масово показване на картини, се появил в Япония през 1897 година. В Япония донесли почти едновременно от Америка и Франция „вайтаскопа“ на Едисън и „синематографа“ на братя Люмиер. Трябва да обърнем внимание, че още не е изтекла и една година от демонстрирането на новото изобретение в Америка и Франция. Това е период, когато след победата в Японско-китайската война японската буржоазия, полагайки всички усилия бързо развиващата се Япония да ликвидира своята изостаналост от водещите западни капиталистически страни, заимства от Запада различни достижения на културата и техниката. Едно от тези заимствания е киното.

От Франция донася синематографа Кацутаро Инахата. Инахата бил известен предприемач в областта на текстилната промишленост от град Киото, който постигнал значителни успехи по-късно сред финансовите кръгове в района Кансай. Избират го също така за представител в горната камара на японския парламент. За запознаването му със синематографа изиграва важна роля това, че един от братята, изобретили синематографа, Огюст Люмиер, е близък другар на Инахата, тъй като двамата са учили заедно в Лионския промишлен колеж.

Известно време Инахата демонстрирал изобретението сам, а след това го предал на приятеля си Ейносуке Йокота. Този случай помогнал на Йокота да стане кинопредприемач. Той основал компанията „Йокота сьокай“, а по-късно заел поста президент на кинокомпанията „Никкацу“.

Инахата и Йоката демонстрирали синематографа само в района Кансай, преди всичко в Киото и Осака. А в Токио синематографът попаднал по друг начин. Там го занесъл италианецът Бланчерини, който работел като инженер в токийския артилерийски арсенал, и го предал на компанията „Йосидзава сьотен“, занимаваща се по това време с експорт на картини и гравюри. По-късно тази компания станала пионер в японската кинопромишленост.

„Вайтаскопът“ на Едисън също попаднал по два начина в Япония: един бил донесен в района Канто, а друг – в Кансай. Единия от апаратите донесъл осакският индустриалец Кадзуичи Араки, другият – известният по това време международен посредник Юмихито Кушихики. Апаратът и филмът, придобити от Кушихики, попаднали в рекламната агенция „Хироме“, разположена в Кьобаши, район на Токио. Един от служителите в агенцията, Койо Комада, обиколил с апарата цяла Япония и направил много за популяризирането на киното.

Разбира се, по това време в Япония още не съществувала думата „кино“. Тогава било широко разпространено едно словосъчетание със свежо привлекателно звучене - „движещи се картинки“. Казват, че го измислил писателят Фукути Оти, но достоверността на това се оспорва. У японците в средата на периода Мейджи синематографът предизвиквал чувство на възхищение и на преклонение пред неизвестния и блестящ Запад.

Това били наистина само „движещи се картинки“. Френски войник слага шлем и нагръдник, след което язди кон; вълни, които се разбиват в морския бряг; къпещи се мъже и жени; трима мъже, които пият вино; изгледи към Ниагарския водопад; танц на пеперудата, изпълняван от красивата американска балерина Фулър – все 50-футови киноленти. Съединявали ги заедно и ги показвали няколко пъти поред. В Япония наричали този начин за прожектиране на филми „тасуки“. Но самият факт, че „картинките“ се движат, бил толкова поразителен, че въпреки многократното повторение, всички ги гледали с голямо удоволствие и с голям интерес. Скоро се появили своеобразни коментатори на филмите – „бенши“, които довеждали до възторг зрителите със своето красноречие. Както пише Токугава Мушей, който станал по-късно един от най-добрите коментатори в Япония, когато показвали по метода „тасуки“ филма “Ли Хун Чан заминава за Ню Йорк“, известният китайски деец Ли Хун Чан се появявал много пъти поред на входа на хотела си. И тогава „коментаторът“, предизвиквайки буря от аплодисменти, възкликвал: „Само нашият филм може да накара знаменитият в цялата вселена гениален деец на Поднебесната Ли Хун Чан да ходи толкова често пеш“.

Постепенно японците започнали да снимат сами. Смята се, че първият японски филм, който можел да се прожектира, бил заснет от Цунекичи Шибата. Шибата работел като инженер във фотоотдела на магазина „Мицукоши гофукутен“ (по-късно голям универсален магазин). Той се снабдил с френски снимачен апарат „Гомон“, донесен от компанията „Копиши сьотен“, която се занимавала с внос на фотоапарати, и снимал танц на гейши. Но се появил сериозен проблем с проявяването на лентата. В края на краищата лентата била проявена с помощта на служителя в същата компания Широ Асано. Готовият филм бил показан при голямо оживление в помещението на театъра „Кабуки“. Освен танца на гейшите бил прожектиран и пейзажен филм, заснет по „Гинза“, в Асакуса и по „Накамисе“. Това било през юни 1899 година. Понеже организирането на кинопрожекцията поела рекламната агенция „Хироме“, коментатор на филма бил нейният служител Койо Комада. Благодарение на своето красноречие и на забележителните си актьорски данни, способни да увлекат публиката, Комада станал веднага популярен и започнал да гастролира по цяла Япония. Той даже изнамерил за себе си определението „извънредно необикновен“ и се наричал единствено „извънредно необикновения Койо Комада“. По това време той наистина се смятал в Япония за „коментатор номер първи“.

През 1900 година избухнало китайското въстанието на ихетуаните, и Цунекичи Шибата заедно с друг оператор заминал за Китай. Двамата се присъединили към действащата армия като специални кореспонденти на компанията „Йосидзава сьотен“. Така се появил първият в Япония хроникален филм.

През следващите няколко години били заснети редица късометражни филми. Снимани били пиеси от театъра кабуки с участието Данджуро и Кикугоро: преди всичко „Събиране на кленови листи“ („Мимидзигари“, 1899 година, оператор Цунекичи Шибата), а също така „Повест за верността“ („Тюсингура“) и други.

През 1903 година в Япония бил открит първият киносалон. Той се намирал в Токио, в района Асакуса, в помещението на Дома на електричеството. През 1908 г. в Токио, в района Мегурогьонзака, компанията „Йосидзава сьотен“ създала първата в Япония киностудия. През 1909 година компанията „М-Пате“, чийто собственик бил Шокити Мумея, открила студия в района Окубохякунинтьо. През 1910 година компанията „Йокота сьокай“ открила студия в Киото, а компанията „Фукуходо“ – в Токио, в района Хигуредзато. Разбира се, тези киностудии не приличали по нищо на днешните. Те се състоели от дървени бараки, палатки или стъклени павилиони. Въпреки всичко именно там се раждало японското кино.

(Следва)

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

I. ЯПОНСКОТО КИНОИЗКУСТВО И СВЕТОВНОТО КИНО

1. Оценка на японските филми в чужбина

2. Особеният стил на японските филми

3. Историческата задача на японското кино