Васил Левски и неговите сподвижници след арабаконашката афера (документи от турските архиви) – 11

Преди известно време публикувах в блога си и в моята интернет библиотека няколко документа, свързани с Васил Левски, както и всичките негови писма, които успях да намеря.

Сега продължавам с документите, отнасящи се до разследването от турските власти на Апостола и неговите сподвижници след обира на пощата в прохода Арабаконак (днес - Витиня), осъществен от Димитър Общи и негови другари.

Документите, както и бележките към тях, са представени според книгата "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г.

Павел Николов

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТУК)

Нови въпроси към речения Божил

21 октомври 1872 (1 рамазан 1289)

– Хей, Божиле, като носихте хляб на разбойниците в прохода, в сряда ли им го занесохте или в петък?

– Първия път, когато им занесохме хляб, беше около 2 часа през нощта срещу сряда [1]. Дадохме им хляба. Потеглихме оттам и спряхме на едно място по пътя, дето преспахме. И Велчо беше заедно с мен. Призори тръгнахме пак и, като повървяхме, Велчо остана на пътя, а аз ги заведох и ги оставих на хълма Висок, над мястото, дето беше обрана хазната, след което се върнах обратно.

– Щом като ти пренощува заедно с тях и призори ги остави на хълма Висок, колко души бяха?

– Вярно е, че вървяхме [заедно],обаче не се сетих да ги преброя колко души бяха. Като се съмна, другите останаха в гората, двамата от тях се изкачиха с мен на хълма и огледаха прохода. Те тръгнаха да се върнат при другите, а на мен поръчаха: „Хайде, ти върви и ни донеси утре хляб!“ Аз тръгнах оттам и си дойдох.

– Като ги водехте, не видяхте ли по пътя някой колибар или овчар?

– Не, не видяхме, а беше и нощ. Ако видехме човек, щяхме да се скрием в гората. Пък и не минахме през място, дето има хора. Там се изкачихме с един човек на име Боньо. [2]

– Когато на следния ден им занесохте хляб, къде ги намерихте, за да им го предадете?

– Когато в петък носех хляба за мястото, дето ми бяха поръчали, Велчо остана назад, а аз отидох по-напред. Пред мен излезе един от тях, взе хлябовете и им ги занесе.

– С какво занесохте хляба и ракията?

– Хлябът беше в моята торба, а ракията и сиренето – в една козена торба на Велча.

– Кажи, колко души бяха, за да ги търсим?

– Не ги броих. Бяха повече от десет души, но не по-малко.

– Ти взе от къщи торба и дори два пъти носи хляб. Жена ти не те ли запита къде го носиш?

– Не, господине, нито тя ме запита, нито аз ѝ казах.

– Много хубаво, ела тук да удариш под тия твои признания пръста си вместо подпис.

– Да ударя пръста си.

[Знак за отпечатък от пръст на]: Божил

Разпит на Боньо Петков фурнаджията [3]

– Как е името ти и името на баща ти? Откъде си?

– Името ми е Боньо, а на баща ми – Петко. От село Литаково съм.

– На колко си години? Какво е занятието ти?

– Трябва да съм на 28 години. По занятие съм фурнаджия.

– Един-два дни преди обира на хазната орханиецът Велчо купил хляб, за да го носи на разбойниците, от теб ли го купи?

– Преди обира на хазната бях отишъл в Литаково да бера царевица, не бях на фурната. Не знам да е купувал. Дори когато хазната бе нападната, аз бях в Литаково, не бях тук на фурната.

– Когато замина за Литаково, затворена ли беше фурната или я остави отворена? А момчето вади ли хляб?

– Оставих я отворена. Имаше и хляб. В четвъртъка момчето, чиракът, дойде при нас и ни донесе хляб. Донесе и парите от продадения хляб и ми ги предаде.

– Като дойде при теб, каза ли ти дали Велчо не е купил хляб от него?

– Не, чиракът не ми каза нищо за Велча.

– Ти говориш така, но Велчо казва, че във вторник той купил от теб за 60 пари хляб. А ти дори си го запитал: „Друг път не си купувал толкова хляб!“ Велчо ти отговорил: „Не ти трябва да знаеш!“

– Не знам, господине, не съм му продавал. Ако моят чирак му е продал, аз не съм видял. А и такова нещо не сме приказвали с него. Нито съм го питал ,нито пък той ми е отговарял така.

– Ако дойде Велчо и ти каже това в лицето, тогава не ще ли се засрамиш от думите си?

– Да дойде, нека каже! Ако съм говорил такова нещо, ето ме насреща.

– Много хубаво, ела тук вместо подпис да удариш пръст под показанията си.

– Да ударя пръста си.

[Знак за отпечатък от пръст на]: Боньо фурнаджията

Разпит на Велчо Цолов, слуга на Христо фурнаджията [4]

– Как е името ти и името на баща ти? Откъде си?

– Името ми е Велчо, а на баща ми – Цоло. От град Орхание съм.

– На колко си години? Какво е занятието ти?

– Трябва да съм на 10 години. Чирак съм на Христа фурнаджията.

– Велчо Шунтов от Орхание купи ли хляб от вашата фурна през дните четвъртък, сряда и вторник преди петъка, в който беше нападната хазната?

– Велчо купува винаги по един-два хляба ,а него ден купи наведнъж хляб за три гроша, но не знам какъв ден беше.

- А в това време, когато Велчо купи от вашата фурна хляб за три гроша, къде беше господарят ти Христо?

– Моят господар си прави къща и стои там при майсторите. Той не видя.

– Много хубаво, ела и вместо подпис да удариш пръст под показанията си!

– Да ударя пръста си.

[Знак за отпечатък от пръст на]: Велчо Чрез настоящата заверка, подписана и подпечатана, се удостоверява, че разпитите на гореспоменатите лица се извършиха пред нашата комисия: Орх. шериятски съдия: ес-сейд Али Неджиб; мюмеизи: [трима неподписали]; следовател: Хасан Хюсни [печат]; мюмеиз: Хюсмен Хамди [печат]; мюмеиз: Хасан; М. [подпис на български]. [5]

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. „2 часа през нощта срещу сряда“ = 20 часа във вторник вечерта.

2. Кой е този Боньо, засега не може да се установи.

3. Заглавието е поставено от преводача.

4. И тук заглавието е поставено от преводача и както и по-горе трябваше да бъде заградено с четвъртити скоби.

5. Съкращението „М.“ означава мюмеиз (погрешно отпечатано с главна буква).Преписвачът не е можал да разчете името на българина, член на съда, затова написал: „български е“. „Мюмеиз“ тук означава член на околийски съд. Член на окол. съвет в Орхание е бил българинът Мино Рабошчийски (П. Ценов, пос. съч., стр. 33, също „Sâlname-f tuna, 1290“, стр. 75).