Преди известно време публикувах в блога си и в моята интернет библиотека няколко документа, свързани с Васил Левски, както и всичките негови писма, които успях да намеря.
Сега продължавам с документите, отнасящи се до разследването от турските власти на Апостола и неговите сподвижници след обира на пощата в прохода Арабаконак (днес - Витиня), осъществен от Димитър Общи и негови другари.
Документите, както и бележките към тях, са представени според книгата "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г.
Павел Николов
(ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТУК)
Разпит на Божила и Велча при очна ставка
– Божиле, ето, ние разпитахме Велча. На въпросите, които му зададохме, той ни отговори, че във вторник те бил срещнал пред външната къщна врата и ти казал: „Ще занеса хляб на хайдутите. Те ще нападнат хазната и ще дадат и на нас дял. Ела с мен да им занесем хляб!“ Ти си се съгласил. Купили сте хляб и заедно сте им го занесли. Това ти казва Велчо в очите и ти чуваш, тъй ли е?
– Велчо ме намери във вторник и ми каза: „В балкана има хайдути, да им занесем хляб“, а аз му отговорих: „Ще дойда.“ Купихме хляб и като излязохме вън от града, Велчо ми каза: „Тия хайдути ще нападнат хазната, ще задигнат парите ѝ и ще дадат и на нас дял. И аз зная за това.“ [1]
– Много хубаво. Елате с подпис или отпечатък от пръст да потвърдите показанията си при очната ставка!
– Да го сторим.
Подписал: Велчо [2]. [Знак за отпечатък от пръст на]: Божил
Нови въпроси към Велча
21 октомври 1872 (1 рамазан 1289)
– Хей, Велчо, от коя фурна купи хляба за хайдутите?
– Купих на два пъти по за три гроша хляб от хлебаря Христо и от другия хлебар – Боньо. Понеже първия път, когато купувах хляба, се беше мръкнало, във фурните се беше свършил, затуй купих от двете фурни по за 60 пари. И втория път купих хляба по същия начин. Тъй е, господине!
– Защо първия път купи от двете фурни по за 60 пари хляб, а и втория път направи така? Коя е причината за това? Или ти купи хляба от двете фурни, за да не се забележи?
– Когато купувах първия път, във фурната нямаше достатъчно хляб, затуй купих по за 60 пари от двете фурни. После купих пак от двете фурни по за 60 пари хляб, за да не се забележи. Това е причината.
– Хлебарите, от които купи хляба, знаят ли за тая работа [готвеното нападение], беше ли им съобщил?
– Те не знаят нищо по тая работа. Дори тях ги нямаше във фурната, когато купувах хляба. Хляба купих от чираците им.
– Някой даде ли ти пари за хляба, що купи, или го купи със собствени пари?
– Парите даде Васил. [3]
– Васил кога ти даде парите, дали след като ти купи хляба и всичко беше вече свършено, или преди това?
– И двата пъти, когато купувах хляба, той ми даде по три гроша, и аз ги взех. Първият път го срещнах на улицата и там ми даде три гроша. Вторият път Васил дойде у нас и ми даде три гроша. Така беше.
– Ти имаш баща, жена и деца. Знаят ли те, че на два пъти си носил хляб на хайдутите? И не те ли запитаха къде носиш тоя хляб?
– Живея отделно от баща си и братята си, а на жена си не казах. Тя се занимава с детето си, па и казват ли се такива неща на жена, та и аз да ѝ кажа? Не съм ѝ казвал, тя не знае за тая работа.
– Много хубаво. Казваш, че Васил ти бил дал 6 гроша да купиш хляба. Но, кой ти даде парите, за да купиш ракия, сирене и праз?
– Имах едно ракиено буре. Бях го дал под наем на кръчмаря Дишо [?] за две и половина оки ракия и понеже бях взел наема предварително, имах си у дома ракия. Взех от къщи малко сирене и праз и ги занесох. Никой не ми е дал пари за тях.
– Много хубаво. Като взе от къщи ракия, сирене и праз, не те ли запита жена ти къде ще ги носиш?
– Не ме пита, а и аз не ѝ казах. Тъй като постоянно продавам сирене, взех и заминах.
– Васил има баща. Той знае ли нещо по тая работа?
– Не, господине.
– Освен теб, Божила и Васила, други някои от града знаят ли нещо по тая работа?
– Не, господине. Освен нас тримата, никой друг не знае.
– Сигурно и някой друг трябва да знае, защото виж, след като сте научили, че хазната се опакова в конака и ще замине за София, те [нападателите] отишли на балкана. Вие ли се научихте от конака или някой друг ви каза? Кажи право, как стана това?
– Никой не знае. Обаче, те се научили, че от Тетевен се изпращат много пари за Орхание и затуй отишли да нападнат хазната и да я оберат, щом тръгне за София.
– Кой ти каза, Васил ли или Стоян пандурът, че от Тетевен са дошли много пари?
– Васил ме изпрати да отида и да съобщя на разбойниците като им кажа, че от Тетевен са дошли пари, които тия дни ще бъдат изпратени за София. Те да чакат там, друго известие няма да им се праща. Аз отидох и съобщих на хайдутина Стоян пандура.
– Значи, ако хазната беше заминала за София след 10 дни и ако хайдутите бяха стоели все там, вие щяхте да им носите хляб. Така се разбира от казаното.
– Без съмнение, Васил е знаел, че хазната ще потегли скоро за София, защото като му казах, че повече от два пъти няма да им нося хляб, той ми отговори: „Занеси им два пъти, па после недей носи!“ Може би той е знаел кога ще тръгне хазната.
– Кой ви научи да им посочите мястото за засада, Васил ли или Стоян? Как стои тоя въпрос?
– Точно над прохода срещу мястото, дето предадохме хляба на хайдутите, има височина. Стоян запита може ли да се отиде там, и ние му отговорихме, че може. „Хайде тогава да ни покажете пътя и да ни заведете там“, каза той. А аз му отвърнах: „Божил да ви заведе!“ И Божил ги заведе на височината. Ето, така беше.
– Много хубаво. Верни ли са показанията, които даде?
– Верни са.
– Щом е тъй, ела да се подпишеш!
– Да се подпиша.
Подписал: Велчо
(Следва)
БЕЛЕЖКИ
1. Тук Божил се съгласява с показанието на Велча, че първи път са носили хляб във „втор- ник“, докато при първия си разпит той твърдеше, без да е напълно сигурен, че трябва да беше сряда вечер на около 2 часа“. В разпита си на 21 октомври той отново потвърждава, че хлябът е бил занесен във вторник вечерта.
2. Интересно е, че при първия си разпит Велчо е отпечатал пръста си като неграмотен, а тук,както и в следващите случаи,се е подписал.
3. Васил е Васил Петров.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.