Имам ли права като потребител на компютърна програма?

ИЗТОЧНИК: ПРАВАТА МИ.БГ

АВТОР: Атанас Григоров - завършил специалност право в СУ “Св. Климент Охридски”.

Дори най-оптимистично настроените икономисти и изобретатели през 70-те и 80-те години едва ли са могли да предположат точно колко съществена роля ще имат компютрите в ежедневието на съвременния човек. Вече се запознах с правилата относно авторството на компютърните програми, но искам да знам как стоят нещата за другата страна – потребителската. В следващите редове ще разбера какви са моите права като потребител на компютърна програма.

Единици и нули

На първо място трябва да си изясня как се уреждат отношенията между мен като потребител и собственика/автора на софтуера. При инсталирането на всяка една програма аз се съгласявам с лицензионно споразумение, което съдържа в себе си правилата за нейното използване. Има три съществени термина, които трябва знам в тази връзка – free software, open source software и closed source software.

По същество те се отнасят до свойствата на лиценза, който ми е предоставен за използването на дадения софтуер и по-конкретно до възмножността да копирам, преработвам, изучавам, продавам и изобщо да използвам програмата по всякакъв начин като потребител. Основните разлики в това отношение са:

Free software не означава безплатен софтуер, а такъв, който ми позволява свободно да изучавам, копирам, променям и разпространявам програмата. В повечето случаи този софтуер е и безплатен, но това е свързано с желанието той да бъде възможно най-достъпен за потребление.

Open source software означава, че програмният код е достъпен за потребителя, за да може той да преработи, промени и подобри програмата, ако желае това. Това е нещо като морално задължение спрямо потребителя. В повечето случаи е и безплатен, но отново фокусът е върху правата, които потребителят има върху софтуера, а не върху това дали е платен или не.

Closed source software означава, че потребителят получава един изцяло завършен продукт, обикновено срещу заплащане. Той няма право да прави промени в кода на програмата или да я разпространява свободно. Това е най-масовият случай и отразява желанието на разработилите го да запазят същината на своя продукт в тайна.

Защо лицензът е важен?

Видът на лицензиране е определящ спрямо начина по който използвам програмата. Повечето програми са closed source, което означава, че единственият законен начин да ги придобия е след разрешение от техния автор (или лицето, на което той е отстъпил правата си), а не например от торент тракер. Като потребител мога да извършвам ограничен набор от действия в зависимост от особеностите на лиценза. Поради това е важно всеки път, когато инсталирам дадена програма, да се чета внимателно лицензионното споразумение, за да избегна евентуални неблагоприятни последици в бъдеще.

Какви са моите права?

Ако притежавам законно компютърна програма (независимо дали става дума за платена програма, free software, или open source software), имам право на свободно ползване, за което не трябва да искам разрешение или да заплащам възнаграждение на автора. Тези мои права не могат да бъдат отменени или ограничавани с лицензионно споразумение или по какъвто и да е друг начин и очертават основната рамка на правомощията ми като потребител. Те са изрично защитени от закона и включват възможността:

1. да използвам и зареждам законно придобито копие на програмата;
2. да отстранявам грешки, които пречат на нейното функциониране;
3. да правя резервни копия на програмата (ако е необходимо за използването й;
4. да изучавам и изпитвам програмата, за да разбера нейните идеи, принципи и функционалност. Ако считам, че сам мога да пресъздам по-добре идеите в определена програма, законът ми дава свобода да го направя;
5. Да превеждам програмния код на програмата от една форма в друга, стига с това да целя да постигна съвместимост на тази програма с други такива. Ако получената в резултат на това действие информация е била достъпна предварително, ще съм извършил нарушение.

Освен тези права законът ми позволява още и:

• да я съхранявам в паметта на компютър;
• да я превеждам и преработвам (ако това е необходимо поради нейния харектер, например ако тя се допълва постоянно от нови лица);
• да я изпълнявам и изобразявам на екран.
  

Така изброениете допълнителни права могат да бъдат ограничени по желание на автора/собственика на програмата с лицезионното споразумения.

Има ли ограничения при ползването на компютърна програма?

Ограниченията могат да бъдат най-различни и както вече разбрах са свързани основно с приложимия лиценз. Те могат да се отнасят до правото ми да:

1. копирам програмата;
   
2. разпространявам програмата свободно;
   
3. променям програмата и по-конкретно нейният код;
   
4. разпространявам променаната от мен версия на програмата;
   
5. да я съхранявам в паметта на компютър;
   
6. да я използвам по различен начин и с различни цели от посочените в лиценза;
7. да извършвам каквито и да е други действия освен изрично изброението в лиценза (макар и да не са преобладаваща част съществуват немалко подобни програми).

Определящ спрямо ограниченията е лицензът на програмата. Материята относно компютърният софтуер е доста сложна и проблемна, като допълнителен принос за това има и липсата на подробна правна уредба, която ясно да очертае границите на взаимоотношенията между потребителите, собствениците и/или програмистите при разработването, използването и разпространяването на компютърните програми. Съществуващите правила не са достатъчно изчерпателни и могат да доведат до редица проблеми за мен както като потребител, така и като програмист/собственик/лицензодържател.

Презареждане

Едно от неотменяемите ми права като потребител е това да изучавам програмата, както и нейните идеи, принципи и функционалност. В резултат на това изучаване от своя страна мога да създам моя собствена програма, базирайки се на идеите и принципите на първата програма, но създавайки изцяло оригинален продукт. Разликата е тънка, но съществена и затова е най-хубаво да имам пример.

Антивирусните програми се създават по описания по-горе начин – в своята същност всички те имат една основна идея – да защитават цялостта на компютърната система.

Те обаче се отличават една от друга с начина си на работа, ефект върху системата и резултати, така че предсталяват проявление на горния принцип – използват познати принципи и похвати, но в същността си предлагат са нещо ново и различно.

От друга страна, ако просто копирам функциите и характеристиките на една програма и я променя съвсем незначително (например ако модифицирам интерфейса й, това ще е нарушение на авторското право.