История на японското кино - Част III - 6

АВТОР: АКИРА ИВАСАКИ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

III. ФОРМИРАНЕ НА КИНОТО

6. След реформата в киното

И така, периодът на реформите в киното свършил. Но резултатите от направените опити, естествено, не отишли напразно, те се влели в плътта и кръвта на японското кино и трябвало да променят неговия характер. Тяхното влияние обаче било крайно слабо и косвено.

Привържениците на реформата си поставяли две задачи. Първо, да се освободят от рамките на театралната школа симпа и да изпълнят филмите с реалистично съдържание. Второ, да създадат чисто кинематографичен стил. За постигането на тази цел трябвало да се измине дълъг и труден път. Известните дейци на японското кино, всеки по свой начин, полагали усилия да решат поставените задачи. Това е централна тема в цялата история на японското киноизкуство. Но и днес не трябва още да се смята, че посочените цели са постигнати.

След оживлението, свързано с опитите за реформи, светът на киното се потопил в атмосфера на разочарование. Но това отстъпление било до известна степен необходимо. Със стабилизирането на младото кинопроизводство в него се засилил духът на предприемачеството и постепенно започнала да се утвърждава и да действа капиталистическата организация. В резултат от това започнали бързо да се съкращават, а след това съвсем изчезнали възможностите за изразяване чрез киното на индивидуални идеали, а също така на целите на едно или друго движение от съмишленици в областта на изкуството.

Вече ги нямало на екрана мъжете, изпълняващи женски роли, престанал да се използва и "диалогът зад екрана", но едновременно с това в студиите в "Камата" ("Шотику") и "Мукоджима" ("Никкацу") продължавали да заемат водещо място филмите, поставяни по пиесите на новата школа симпа. През 1921 г. Хенри Отани заснел филма "Полски мак" ("Губи джинсо", производство на "Шотику"), в чието създаване участвал като сценарист, режисьор и оператор. Популярността, която завоювал филмът (поставен не по произведение на Нацуме Сосеки, а на Зентаро Сузуки), предизвикала удовлетворение у представителите на консервативната група, подкрепяща новата школа симпа. Но консервативната група не обърнала внимание на факта, че важна причина за популярността на филма била свежата, жива и естествена игра на двадесетгодишната непрофесионална актриса Сумико Куришима, която се снимала за първи път в киното, а това свидетелствало за постоянна, макар и не трескава потребност от нещо ново.

Скоро след излизането по екраните на филма "Полски мак" за директор на киностудията в "Камата" бил назначен Хотей Номура. Хотей бил популярен писател, убеден в необходимостта да се създават неща, разчетени само за масовия потребител. Той бил специалист в тази област, но именно затова студията в "Камата" започнала да губи бързо своето лице.

Приблизително същото ставало със студията в "Мукоджима", но там все още продължавал да работи Ейзо Танака и фактът, че през този период Танака създава "Галантерийният магазин Кьоя" (1922 г.) и "Танцът на черепа" (1923 г.) свидетелствал за запазването в студията на стремежа към реформи. Той се проявил и във филмите "Човешките страдания" ("Нингенку") и "Пристанище в мъглата" (Кири но минато"). Режисьор на първия филм бил Кенсаку Сузуки, а на втория – Кенджи Мизогучи.

Във филма "Човешкото страдание" (1923 г., сценарий Кенсаку Сузуки, в главните роли Йосисуке Коиджуми, Каити Ямамото, Утако Сузуки) е показан животът на най-низшите слоеве на японското общество, животът на "дъното" с неговите скитници, проститутки и престъпници. Филмът завършва с това, че богаташът, когото главният герой иска да обере, се оказва фалирал; след това главният герой убива жена си и се самоубива.

Съдържанието на филма "Пристанище в мъглата" се свежда до това, че млад моряк спасява стар моряк, попаднал в беда, защото е обядвал и пил, без да има пари. Младият моряк го завежда в общежитието си. През нощта го събуждат викове: "Крадец! Крадец!" Старият моряк се опитва да открадне пари. Младият моряк се вбесява от това, че неговият гост се отблагодарява по такъв начин за спасението, и убива стареца. Всичко това става в продължение на една нощ в пристанищен град, обвит в гъста мъгла. Кенджи Мизогучи успява да предаде прекрасно атмосферата на събитията, включително до изчезващата в сутрешната мъгла фигура на моряка, решил да се предаде на полицията. Филмът "Пристанище в мъглата" (1923 г.) е направен по сценарий на младия драматург Соичиро Танака. В стремежа си да покаже страданията на хората този прост разказ се доближава до филма "Човешките страдания".

Двете филмови произведения, изразяващи настроение на безпросветност и разочарование, са пронизани от сантиментален натурализъм, което е общо явление за японската литература по това време. И макар че авторите на филма нямало как да предвидят настъпването на страшното стихийно бедствие, те несъмнено успели да предадат тежката атмосфера на застой в японската икономика и психологията на социалната тревога в навечерието на голямото земетресение.

(Следва)

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

I. ЯПОНСКОТО КИНОИЗКУСТВО И СВЕТОВНОТО КИНО

1. Оценка на японските филми в чужбина

2. Особеният стил на японските филми

3. Историческата задача на японското кино

II. ПОЯВА НА КИНОТО В ЯПОНИЯ

1. Поразителният успех на „движещите се картинки“

2. „Движещи се картинки“, кабуки, симпа

3. Дейността на Шодзо Макино

4. Изискванията на прогресивните зрители

III. ФОРМИРАНЕ НА КИНОТО

1. Хората, желаещи да осъвременят киното

2. Новаторската дейност на Норимаса Каериям

3. Ейзо Танака - художникът новатор

4. Томас Курихара и Джуничиро Танидзаки

5. Каору Осанай и неговата група