Васил Левски и неговите сподвижници след арабаконашката афера (документи от турските архиви) – 20

Преди известно време публикувах в блога си и в моята интернет библиотека няколко документа, свързани с Васил Левски, както и всичките негови писма, които успях да намеря.

Сега продължавам с документите, отнасящи се до разследването от турските власти на Апостола и неговите сподвижници след обира на пощата в прохода Арабаконак (днес - Витиня), осъществен от Димитър Общи и негови другари.

Документите, както и бележките към тях, са представени според книгата "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г.

Павел Николов

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТУК)

Разпит на даскал Ивана, извършен на 26 октомври 1872 г.

– Как е името ти и името на баща ти? Откъде си?

– Името ми е Иван, а на баща ми – Лило. Аз съм от село Сопот [1], Пловдивска околия. Станаха две години, откакто дойдох в Тетевен.

– На колко си години? Какво е занятието ти?

– На 30 години съм. Учителствам.

– Къде получи образованието си?

– Учил съм в училището в Сопот. – Чу ли какво каза преди теб Милка, майката на хаджи Ивановите синове Станчо и Станьо, относно намерените комитетски книжа? Книжата ти ли ѝ ги даде, и какво знаеш за комитета? Кажи истината! Ако допринесеш услуга на държавата, ще бъдеш възнаграден.

– Преди да дойда тук [в Тетевен] не знаех нищо по тия работи, т. е. По комитетския въпрос. А като пристигнах, дойдоха хаджи Станьо, Петко Милев и Димитър Общи, когото сега търсите. Наричат го и Македонски. Те тримата дойдоха в моето училище. Пред мен отвориха едно писмо. Това беше преди девет месеца. Те прочетоха при мен писмото. Казаха ми: „Ако ти разправим нещо, ще се съгласиш с нас. Ако не се съгласиш, ще те убием.“ Така те ме заплашиха. И аз се уплаших и се подчиних по принуждение. Поради тая работа аз си отивах нощем в къщи. После моята жена ми каза: „Не закъснявай, ще те убият. Каза ми го жената на Дочо Мръвков.“ И по тази причина си подадох оставката и щях да замина, но не ми платиха заплатата. Казаха ми: „Ако искаш да заминеш без пари, върви!“ Аз не можах да замина без пари и останах.

– Твои ли са тия намерени книжа, и ти ли ги даде на Милка, майката на Станча и Станя?

– Тия книжа ги дадохме с Петка Милев двамата на жената, за да ги скрие. Това са книжата, които аз дадох.

– Какво знаеш по комитетския въпрос?

– От Влашко и от Димитра идваха тук писма по комитетския въпрос. А името на Тетевен, както е написано на писмата между тия книжа тук, е Дервишоглу Мехмед Кърджалъ. Хаджи Станьо и Петко Милев ме извикваха, за да им прочета писмата. После ми обясняваха, какъв отговор да напиша. И, на основание на тяхната заповед, аз пишех и изпращах отговорите. Дори се изготви един списък на тоя комитет. Както списъкът, така и парите са в къщата на чорбаджията Петко Милев.

– Петко Милев разправя, че през нощта, когато аз дойдох тук, Хаджи Станьо се уплашил, взел от него списъка и го хвърлил в огъня. Истина ли е това?

– Не знам дали е истина, че го е хвърлил в огъня. Но ако ме натоварите с тая работа, аз ги познавам всички, ще ги намеря. Ще отида в Плевен, ще отида дори и на други места, които аз зная. И щом им намекна за тукашната организация, те ще ми кажат. Ще събера много сведения.

– Какво съдържаха получаваните писма и какви бяха намеренията на тия хора? Какво отговаряхте вие? Какво възнамеряваха да вършат?

– Идваха писма. Съдържанието им беше от този род: „Доставете пари! Поръчаните от Прусия бойни припаси, иглянки пушки и револвери идат.“ Ние от тук събирахме един-два пъти пари. Чорбаджиите ги изпратиха. После, един ден пристигна пак писмо. Аз казах: „Това с пушките е лъжа. Пари искат, но още нищо не е дошло.“ Димитър чу това и ми се разсърди. Той нареди да ме уволнят. Обвини ме и другарят на Димитра – Васил. После, един ден, търсехме пари. Те казаха: „Когато те нямаше тук, дойде Димитър и нареди да се нападне хазната.“ Отговорих: „Много добре, но аз не се меся.“ Къде се дадоха парите, не знам.

– Кой е Васил, другарят на Димитра, и откъде е?

– Той е от Карлово. Променя всяка седмица името си. Със среден ръст е, светло-кестеняви мустаци, червендалесто лице и когато приказва, единът му зъб се показва малко навън, повдига малко устната си, а очите му са големи и пъстри. Предполагам, че в близко време ще дойдат един-двама войводи [„командаджи“], но не знам, от кое пристанище ще минат. Трябва да се внимава.

– Казваш, че ще дойдат още един-двама войводи. Откъде узна за това, писмо ли има?

– Преди известно време пристигна един на име Георги Стефанов под предлог да събира жътвари. Научихме се от него и от Димитра. На тоя Георги туриха името Фердинанд [2]. Ако дойде писмо, така ще бъде написано.

– Кой му тури това име?

– Той дойде с такова свидетелство от отсреща. Бяха писали: „Ще го знаете под това име, което е в свидетелството му.“

– А къде отидоха Георги и Васил, къде ли са те сега?

– Георги миналата седмица мина отсреща. А Васила има повече от един месец не съм виждал и не знам къде се намира.

– А къде ли ще е сега Димитър?

– Мисля, че ще минава отсреща. Ще мине през Никопол или Оряхово. Преди да избяга оттук, постара се да събере парите. Той събираше парите.

– След като дойде оръжието от Прусия, какво възнамеряваха тия чорбаджии, какво щяха да правят?

– Намеренията им бяха – като пристигне оръжието да заемат проходите с по 100–500 души и да излязат в балкана, да вдигнат околното население на въстание.

– Колко души влизат в Тетевенския комитет?

– Списъкът им беше у чорбаджията Петко Милев. Доколкото е останало в паметта ми, зная, че влизаха заловените от вас: Стоян пандура, нашият Петко Милев, чорбаджията хаджи Станьо, двамата синове на хаджи Ивана – Станчо и Станьо и зет му Дочо Мръвков, и още други с тях. Останалите не си спомням. На мен не ми показваха списъка.

– Значи, хаджи Станьо и Петко Милев подтикнаха тия хайдути заради целите на комитета, какво знаеш по това?

– Всички знаехме, че хазната ще бъде обрана. Аз казах на хаджи Станя и на Петка Милев: „Не се меся в тая работа и ще дам оставката си.“ Исках да си отида в родното място.

– Тия не ти ли дадоха и на теб дял от парите на хазната?

– Не, господине. Нито стотинка не ми дадоха. Не знам какво направиха с парите.

– Никак ли не се заинтересувахте и не попитахте: дойдоха ли парите, какво стана? Колко гроша е имало, много ли са били?

– Един ден седяхме с хаджи Станя. Там дойде мюдюрът Махмуд ага и каза: „Днес е нападната хазната. Хайде, ще отидем заедно! Дето бъда аз и ти ще бъдеш!“ Хаджи Станьо скочи важно, важно и, като казваше: „Сега ще им покажа кой съм аз“, замина. После се върна. Запитах го с думите: „Как стана тая работа с хазната?“ Той отговори: „Не питай!“ Повече не питах.

– Ще те питам нещо, кажи истината! Ето, ти разправи за комитета. От парите на хазната колко гроша са отишли у хаджи Станя? Ама за бога, кажи истината!

– Не знам количеството на парите от хазната, които занесоха у хаджи Станя. Но аз се научих, че парите са били занесени у хаджи Ивановите синове Станьо и Станчо. А после чух, че те ги извадили от хана и ги отнесли в къщата на Мръвков. Запитах хаджи Станьовите синове. Те отговориха неохотно. После изпратих в къщата на Мръвкова едно момче и го накарах да попита. Там му отговорили, че не знаят.

– У Милка, на която си дал комитетските книжа, трябва да има пари. Когато и да я повикаме, тя намира претекст, че е болна. И синовете ѝ казват, че майка им е болна. Лъже ли тя, че е болна?

– Действително, жената е болна. Истина е, не е лъжа. Един ден обаче аз седях в кафенето. Мина на кон Димитър, почернил лицето си, залитайки на две страни като пиян. Аз разбрах, че е донесъл парите. Проследих го. Той слезе право в хана на хаджи Ивановите синове Станчо и Станьо. После запитах Станя: „Пристигнаха ли парите?“ Той скри от мен.

– Сутринта запитахме майката на Станя и Станча за парите. В началото тя отговори: „Предадох ги на попадията, съпруга на свещеника учител. [3]“ А после отидохме заедно с нея у попадията. Попадията в началото отрече, а после каза: „Аз дадох парите на Анастаса от Плевен, шуря на даскал Пано.“ Отидохме в къщата на даскала. Анастас извади две торби ирмилици под едно дърво и две торби изпод стаята на даскала. Разпитахме го [Анастаса]. Той призна, че е постъпил в комитета и че тия пари е получил като дял. Обаче каза, че даскалът не знае нищо за парите и другата работа. Когато в къщата на тоя човек донасят пари, заравят ги в градината му, скриват ги под стаята му, възможно ли е той, даскалът, да не знае за това?

– Не може да бъде даскалът да не знае. А тоя даскал го доведоха синовете на Мръвков, членове на комитета!

– Даскалът идваше ли на вашите комитетски събрания?

– Идваше, но аз не присъствах. Те криеха от мен. А даже си спомням, че преди 15 дни, когато се събираха да уреждат тия парични въпроси, умря жена му. В продължение на 15 дни той изобщо не е идвал в училището. Мисля, че тоя човек влиза в комитета.

– Даскале, в Орхание бе убит дяконът. Знаеш ли кой го уби?

– Да, знам. Димитър го уби. Той дойде и разправи как го е убил. Дяконът се научил за комитетската работа и поради това, че можел да издаде на властта, той го убил.

– След като го убил, къде е забягнал през нощта от Орхание?

– Скрил се в една царевична нива. Там избягал. Дори, когато бягал към царевичната нива, паднал в една локва и там останал калпакът му.

– Знаел ли е за това някой от Орхание?

– Май че Васил е знаел.

– Димитър ли ти каза, че Васил знае?

– Не, не ми е казал. Така допускам по моему.

– Истинни ли са думите, които казахте, и които тук по-горе са записани? Имате ли и някои други сведения? Няма ли да ги кажете, за да принесете услуга на държавата?

– В услуга на държавата каквото знаех, казах го. Горезаписаните ми думи са истинни. Аз самичък ви издадох комитетската работа, за да си спечеля заслугата на доносчик. Възнаградете ме, това искам! Ето, аз издавам! [4]

– Знаеш ли да пишеш?

– Знам.

– Ела подпиши следствието си!

– Да го подпиша.

Подписал: даскал Иван

Разпит на даскал Пано Тончев, от Ловеч, извършен на 26 октомври 1872 [5]

– Как е името ти и името на баща ти? Откъде си?

– Името ми е Пано, а на баща ми – Тончо. От Ловеч съм.

– На колко си години? Какво е занятието ти?

– На 32 години съм. Преди три и половина месеци станах учител в Тетевен. Уча децата.

– Тая заран дойдохме във вашата къща. В градината, както и под стаята, намерихме близо 4000 гроша от парите на обраната хазна. Запитахме ви по тая работа. Казахте, че не знаете нищо за тях, и че ги бил заровил шуря ви Анастас. Може ли вие да не знаете за заровени във вашата къща пари?

– На моя шуря му е известно, че аз не приемам такива работи. Дори миналата година го съветвах за такова нещо. Казах му: „Тия работи, които ще правите, ги вършат пияници, невежи и луди хора. Не вършете подобни неща!“

– Значи той миналата година ти е казал какво ще прави, та ти, като си чул, си го посъветвал?

– Той говореше: „Да обичаме народа си, да го поучаваме да бъде единен, да бъде единодушен!“ Аз казах: „Откажете се от такива работи! Държавата ни даде екзархия, даде ни владици. Тя ни съветва да си отворим училища. Какво ни трябва още? Такова нещо не бива! Животът на българите тук е под закрилата на Османската държава. Ако не беше тя, ние щяхме да станем роби на Сърбия или на друга страна. Не е хубава работа!“

– Шуря ти Анастас какво мислеше, че трябва да се извърши? Народът като бъде единен, какво щеше да прави?

– Разбрах, че те искат да освободят народа от властта на османците и като си отидат турците, да образуват с общо съгласие една република. Посъветвах го, че това не може да стане.

– Какво знаеш по обира на хазната?

– Чух, че хазната е нападната, но не знам кой я нападна.

– Твоят шуря Анастас казва, че хазната била нападната по нареждане на Димитра и с одобрение на хаджи Станя и Петко Милев. А от изкараните наяве тая заран пари се разбира, че и шуря ви е бил с тях. Какво ще кажеш на това?

– По тая работа нищо не знам.

– Даскал Иван разправя, че и ти си посещавал комитетските събрания и си присъствал на тях. Той дори прави признания по въпроса за комитета.

– Аз дойдох тук, за да даскалувам в училището. Него, като го уволниха, щяха да го назначат в училището за малки деца. Заради това ми се разсърди и е озлобен срещу мен.

– Според неговите показания злоба не сме открили. Вие казвате, че като сте разбрали бунтарския характер в намеренията на вашия шуря Анастаса, че той желае да образува държава за българите, сте го посъветвали. И даскал Иван знае за целите на комитета и той дава верни показания. Вие недейте отрича!

– Не съм ходил на комитетско събрание. Даскал Иван лъже.

– Твоят шуря Анастас признава напълно всичко по комитетските събрания и по готвеното въстание. Какво ще кажеш ти на това?

– Не знам, господине.

– Ти казваш, че даскал Иван участвал в обира. Иван разправя, че е влизал в комитета, че е писал писмата, и той разкри намеренията на чорбаджиите. Той не отрича. Но той казва, че понеже твоето идване тук [в Тетевен] станало поради това, че даскал Иван не подхождал много за работите на комитетските хора, и понеже от друга страна си зет на Анастаса, основателя на комитета, ти си дошъл по желание на последния. Той дори твърди, че ти си постъпил в комитета!

– Аз не дойдох тук, за да образувам комитет. Жена ми беше болна, заради това дойдох. Комитетът не представлява нищо. Това са навярно 5–10 души. Попитайте и тях.

– Ти върви, поразмисли малко! Това не може да те освободи от отговорност. Знай и това, че парите бяха извадени от твоята къща и че Анастас е твой шуря!

– Нека поразмисля!

– Знаеш ли да пишеш?

– Знам. – Това, което каза, така ли е?

– Така е.

– Много добре! Ела подпиши тия си признания!

– Да подпиша.

Подписал: даскал Пано

Нов разпит на по-горе разследвания хаджи Станьо, 27 октомври 1872 [6]

– Хей, хаджи Станьо, ти казваш, че не познаваш Димитра, още ли не го познаваш? Съвсем ли не си го виждал? Тоя човек никога ли не ти е писал писма? Не си ли се срещал с него някъде?

– Никога не съм го виждал и не ми е познат човек. Никога не съм получил от него писмо.

– Миналата нощ ти изслуша в твое присъствие показанията на Петко Милев относно комитетския въпрос. Ние разпитахме секретаря на вашия комитет – даскал Ивана. Той изложи напълно цялата работа. Кажи и ти истината!

– Те бягат, от мен, крият се и такова нещо не ми казват.

– Комитетските книжа били предадени от даскал Ивана на Милка, хаджи Ивановата жена. Милка пък ги занесла в къщата на Мария, Пановата жена [7], и там ги заровила. Върху тях построили зид. Ние разпитахме самата Милка. Тя каза: „Книжата са у мен.“ Отидохме заедно и ги намерихме. Ето ги, те са тук пред теб, в една бакърена тенджера. Какво ще кажеш? Между тях има и документи на твое име. Няма друг изход, освен да казваш истината!

– Ако тая работа са извършили скришом от мен, аз няма какво да кажа. Ето тук седи Махмуд ага, попитайте го. Аз с никого не говоря.

– Не си ли ходил някога на събрание, и в стаите, дето се събираха?

– Понякога отивах в училището по народни работи. Случват се спорове между съпруги и съпрузи, по такава работа присъствам. Полагаме грижи и за ремонт на училището.

– Даскал Иван разправя, че чрез теб, Петко Милев и други твои другари е събирал пари, за да достави посредством Димитра оръжие, та да бъдат раздадени на комитетските хора новопроизведени в Прусия иглянки пушки, револвери и патрони. На два пъти са били изпращани пари. Ти какво ще кажеш на това?

– Ако те са събирали, аз не знам. Може и самият даскал Иван да е събирал, но аз не зная.

– Хаджи чорбаджи, даскал Иван разправя, че от Влашко и от Димитра постоянно са идвали писма, с които се искало пари, че ти си нареждал да се отговаря на писмата и че на самия него ти си давал заповед да пише отговори. Какво ще кажеш?

– И да са идвали писма от Влашко, на мен даскал Иван никога не ми е показвал. Какво вършат те, аз не знам.

– Даскал Иван, секретарят на вашия комитет разправя, че вие, т. е. ти, Петко Милев и другарите ви сте образували комитет за освобождаване от властта на Османската държава и за образуване отново на една държава с независимо управление. Това са били вашите цели. Какво ще кажеш?

– Това дори и на ум не ми е идвало. Променям вярата си, но такова нещо умът ми не побира.

– Снощи ти присъства и чу разпитите и показанията на Петко Милев и на Станя и Станча, синовете на твоя брат. А тая вечер слушаш изложението на даскал Ивана, доверения ваш комитетски секретар. Ние ли ги научихме [така да говорят], или те питаят някаква мъст към тебе, защо ще говорят така?

– Синовете на моя брат са озлобени към мен, не ме слушат. Дето и да се видим, те искат да ме изгорят. Очевидно и Петко Милев трябва да има някаква ненавист и иска да ме изгори. А даскал Иван сам си знае защо ме кладе на огъня.

– Какво означава това, че „даскал Иван сам си знае“, ние ли сме го научили?

– Защо да го учите вие? Вашата длъжност е да разследвате.

– Толкова хора ти казват в очите. Дори и главатарят на обирачите, Стоян, разправя: „Чорбаджиите Петко Милев и хаджи Станьо ни изпратиха да нападнем хазната. Те доведоха и Димитра.“ Всички поотделно разкриват комитетската работа. Толкова хора лъжат, та ти ли казваш истината?

– Моля да не ме наклаждат така на огъня. Сърцето ми е изгоряло, много моля! Моите врагове са много. Работя в интереса на държавата, противопоставих им се, затуй искат да ме изгорят.

– Хей, хаджи Станьо, толкова хора не могат да лъжат. И тях всички разпитвахме за това, за което и теб питаме, но ти отричаш. Моля, не протакай работата! Да не осъмнем и тая вечер!

– Много ви моля, смилете се! Да не ме изгорят!

– Хаджи Станьо, до вас са дошли две писма, с които се иска да изпратите пари. Димитър ги изпратил. На два пъти вие сте пращали пари. И трети път дошло писмо. Вие сте дали писмото на даскал Ивана да го прочете в училището, в заседателната стая. Иван го прочел. Той ти казал: „От оръжието, което ще пращат, няма до сега нищо на лице. Тия постоянно искат пари, дали няма да ни излъжат? Толкова пари се изпращат, а още нямаме никакъв резултат.“ И това ли е лъжа?

– От Ивана никога не съм чувал такова нещо.

– Тая нощ с божия милост и султанско благоволение, Димитър е заловен [8]. Утре ще пристигне. Ако и той каже в очите ти същото, какво ще отговориш?

– Пригответе въжето ми! Няма друго какво да кажа, господине.

– Хаджи чорбаджи, когато един ден сте седели с Петко Милев, дошъл даскал Иван. Ти си му казал: „Докато теб те нямаше, дойде Димитър. Той устрои една чета и отиде да нападне хазната. Ето, намерихме пари, и оръжията лесно ще се купят.“ И това ли е лъжа?

– От Петка не очаквах да стори това. Умът ми не побира. Чудно!

– Снощи и тая нощ, ти хаджи ага, отричаш. Да ти устроим очна ставка с даскал Ивана, а, какво ще речеш? Ще признаеш ли истината, ако Иван дойде и ти я каже в очите?

– Ако иска да ме изгори, нека каже!

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. Турското наименование на Сопот е „Акче клиса“ (Бяла черква), както е дадено в турския текст.

2 За Георги Стефанов-Фердинанд, пратеник на Централния комитет, вж. Ив. Унджиев, „Васил Левски, стр. 574 сл.

3 Касае се за жената на поп даскал Лазар Кефалов.

4 Тодор Бръмбара съобщава имената на почти всички свои другари, участници в нападението, и дава на турските власти най-пълни сведения относно подготовката и извършването на обира на хазната, като пръв съобщил и името на Димитър Общи. С това той улеснява залавянето на Общи и разкриването на революционните комитети. Иван Фурнаджиев пък разкрива на Мазхар паша в най-големи подробности организацията и дейността на Тетевенския революционен комитет, като пръв дал сведения за ролята на Дякон Левски в организирането на комитетите и подготовката на въстание. С това той насочва съдебното дирене решително върху неговата политическа база, улеснява залавянето на Апостола и разгромяването на комитетите. И двамата правят това от страх и слабодушие. Чрез самопризнание и издаване те се надяват да облекчат собственото си положение.

5 За даскал Пано Кунчев (не „Тончев“!) Рогозаров вж. „Ловеч и Ловчанско“, кн. IV, стр. 220–221; Ив. Унджиев изказва съмнение за неговото участие в комитета (пос. съч., стр. 262).

6 Всъщност следващите разпити се извършват през нощта на 26 срещу 27 октомври (турците броят деня от вечерта).

7 Погрешно разчетено „Пановата жена“ вместо Янковата (или Пенковата) жена.

8 Тоя разпит на хаджи Станьо се извършва през нощта на 26 срещу 27 октомври, следователно Общи е заловен на 26 вечерта.