Как да продавам ръчно изработени от мен изделия?

ИЗТОЧНИК: ПРАВАТА МИ.БГ

АВТОР: Боряна Русева - завършила право в СУ “Св. Климент Охридски”.

Колкото и нескромно да звучи – мога да се нарека талантлив/а. Умея да рисувам, изработвам какви ли не неща – гривнички, колиета, различни сувенирчета, а и по-тематични неща като мартенички, украса за коледна елха и великденска украса. Смятам да започна да печеля от хобито си. Къде и как мога да продавам всичко, което съм сътворил/а, дължа ли данък – мога да науча в следващите редове.

Как да организирам дейността си? Къде да продавам?

Имам няколко опции:

1. Договор за консигнация – т.е. да сключа договор със собственик на даден магазин или склад и той да продава изработеното от мен. На практика той го продава от свое име, но за моя сметка. Повече за този договор мога да науча тук.
2. Да се регистрирам като едноличен търговец и да организирам дейността си по този начин.
3. Да регистрирам фирма – например ЕООД.
4. Да си отворя онлайн магазин.
5. Да пусна обява в сайт – В интернет пространството мога да открия и сайтове, които са създадени точно за мен – там стоките са организирани по категории и съответно моите картини най-вероятно ще попаднат в категория „арт”. Тези сайтове са нещо като посредници между мен като човек, който иска да печели от хобито си, и всички любители на изкуството, които пък искат да закупят нещо уникално, изработено с внимание към детайла. За да публикувам обява в такъв сайт, първо трябва да се съглася с Общите условия на сайта и да се регистрирам. Заплаща се и такса за ползване на съответния сайт. Обикновено когато качвам обява в такъв сайт, избирам категорията в която да я публикувам. Администраторите на сайта обаче си запазват правото да преместят обявата ми от една категория в друга, в случай че не съм определил правилно категорията.

Важно! С регистрацията си в някои от по-големите сайтове, аз се съгласявам, че спорове по прилагането на Общите условия на сайта, ще бъдат разрешавани от арбитраж. Т.е. аз се съгласявам в случай на спор, той да бъде разрешен от съответния арбитраж.

Какви данъци дължа? А възможно ли е да се окаже необходимо да се регистрирам като занаятчия?

Може би най-важното при избора ми как точно да организирам дейността си е преценката какви ще са разходите ми. И естествено тук опирам до въпроса с данъците.

Например изработвам бижута и ги продавам. Трябва ли да плащам данък и какъв?

Изработката на накити се счита за занаят според закона. Упражнявам занаят, когато произвеждам изделия или предоставям услуги и съм вписан/а в регистъра на занаятчиите. Не мога обаче да съм вписан/а в регистъра на занаятчиите и едновременно с това да съм едноличен търговец. Повече за занаятчийската дейност ще науча скоро на pravatami.bg.

Та оказа се, че може и да се регистрирам като занаятчия. От гледна точка на данъците – тогава ще трябва да плащам данък общ доход, като разходът, който държавата ми признава, е 40 на сто.

Ако реализирам доход от продажба на различни изделия и не съм търговец (т.е. нямам регистрирана фирма), нито съм вписан/а в регистъра на занаятчиите, отново следва да плащам данък общ доход. Tака например при изработка на произведения на изкуството (картини, склуптори) държавата ми признава разходи в размер 40 на сто от дохода. Т.е. ако доходът ми е 500 лв. – облагаемият доход е 300 лв. Повече за данъка общ доход мога да науча тук.

Особености при продажба на бижута

Знам, че повечето „арт” бижута се изработват от кожа, плат, мънисто и какво ли не, но все пак ще споделя и нещо, което касае онези, които са решили да изработват бижута от благородни метали – злато, сребро и платина. Ако изработвам и продавам бижута от благородни метали, ще трябва да плащам патентен данък. За да подлежи дейността ми на облагане с такъв данък, е необходимо тя да отговаря на определени условия. Повече за патентния данък и за тези условия мога да науча тук.

Мога ли да продавам на открито?

Кои са конкретните места на територията на общината, на които мога да продавам ръчно изработени изделия – мартенички, валентинки, картички, различни пролетни артикули?

Тези места се определят със заповед на кмета на общината, а в градовете, в които има райони – със заповед на кмета на съответния район. Търговията на открито извън определените за това места е забранена. За да продавам мартеници или други пролетни артикули например, ми трябва разрешение от съответната община. За целта трябва да подам заявление – лично или чрез пълномощник. На сайтовете на общините има бланка на заявлението – мога да си го изтегля, да го попълня и подам на място в съответната община. Какви са видовете преместваеми съоръжения, на които да разположа артикулите си, мога на науча тук. Заплащам и такса, като тя се определя според площта, която ще използвам (в квадратни метри). Например, ако продавам на територията на Столична община, таксата, която следва да платя за един ден, за място от 1 кв.м., варира в зависимост от зоната (различните зони обхващат различни райони) и е следната:

• за І-ва зона (райони “Лозенец”, “Възраждане”, “Триадица”, “Оборище”, “Средец” и “Сердика”) – 1,65 лв.;
• за ІІ-ра зона (райони “Изгрев”, “Слатина”, “Красно село”, “Подуяне”) – 1,50 лв.;
• за ІІІ-та зона (райони “Студентски”, “Младост”, “Надежда”, “Искър”, “Витоша”, “Люлин”, “Илинден”, “Красна поляна”, “Овча купел”)– 1,40 лв.;
• за ІV-та зона (райони “Нови Искър”, “Връбница”, “Кремиковци”, “Панчарево”, “Банкя”) – 1,25 лв.

Важно! Мога да продавам на открито изработените арикули само между 08:00 и 21:00 часа, като трябва да отстраня разположените върху терен общинска собственост преместваеми съоръжения през останалото време.