Моноклонални антитела и ментемицини

Не може да има съвременна медицина там, където няма съвременна икономика

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА (“НОВАЯ ГАЗЕТА“)

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

На ежегодната си пресконференция Владимир Путин заяви, че руските лекарства „не са по-лоши от вносните“. Когато чуеш подобно нещо, ти се иска да попиташ: а вие в Кремъл с какво се лекувате? Нима с руски?

Ще кажем направо: през 60-те години в совок (жаргонно пренебрежително название на Съветския съюз - бел. П. Н.) имаше не лоша за онова време медицина.

Но днес, след 60 години, Русия и развитият свят се намират на различни планети.

Причината за това е много проста. Съвременната медицина е бизнес. Огромна фабрика, която произвежда здраве за много пари. Ако медицината е държавна, а пациентът няма пари, няма и бизнес. От разработката до аптеката едно лекарство струва средно 1 милиард долара. Затова 95% от новите лекарства са американски.

Аз, разбира се, не съм лекар. Но нека не бъда голословна.

През август тази година „Science“ съобщи, че учени са използвали за първи път в Далас технологията CRISPR/CAS₉, иначе казано - технологията gene editing, редактиране на гена, за лекуване на мускулна дистрофия тип Дюшен при кучета. Това е една от най-разпространените генетични дистрофии, която се среща и у хората. Тя поразява едно момче от 5 хиляди. Мускулите постепенно отслабват и на 13-15 години сърцето на момчето, което се намира в инвалидна количка, престава да бие. Или то не може да диша.

През същия август две американски компании едновременно използваха CRISPR за лечение на болестта на кръвта бета таласемия. Механизмът е същият. Вземат от болния кръв, редактират неизправния ген, както коректорът редактира печатна грешка в текста, и генът започва да изработва хемоглобин. И инжектират кръвта обратно. Препаратът е във фазата на клиничните проучвания, при това върху живи пациенти.

Една от най-перспективните технологии е използването на CRISPR за лекуване на рак на белите дробове - един от най-страшните видове рак. Клиничните проучвания започнаха през 2016 г. От човека, заболял от рак, се вземат клетки, редактират се, за де се изтрие експресирания ген RD₁, и се връщат обратно. Интересното е, че с по-голямата част от проучванията са заети китайски учени.

Изследвания в областта на технологията CRISPR/CAS₉ се правят във връзка с рака, сърповидната анемия, хемофилията, сърдечните заболявания, болестта на Хънтингтън и така нататък.

За да стане ясно: CRISPR започва да се разработва като технология през 1913-1914 година. Дженифър Дудна, 54-годишна американка от UC Berkeley, и Фенг Жанг от Broad Institute получиха през 2015 година награда за нея като медицинско постижение на годината.

Докато ние си играехме на Донбас и набивахме в главите на хората скрепи (политически жаргон: ценности, които уж свързват руснаците по света в едно цяло - бел. П. Н.), в САЩ, като гъби след дъжд, се плодяха нови медицински компании, които се занимават с CRISPR - Millipore Sigma, ToolGen, Caribou Biosciences, ERS Genomics и прочее. Интересно би било да попитаме президента Путин кои руски компании се занимават с CRISPR? Кой у нас не е по-зле от Dow Agrosciences? Къде е нашият CRISPR Therapeutic? Къде са нашите Дженифър Дудна и Фенг Жанг?

Ако не смятаме университетите, практически всичките компании, които се занимават с CRISPR, са нови. Това са бъдещите медицински Amazon и Google. Кой преди двадесет години беше чувал за PayPal? Кой преди десет години беше чувал за Airnbnb? А днес купуваме по интернет самолетни билети, плащаме хотели, пазаруваме.

Същото ще бъде и с CRISPR. Защото нещата не опират само до страшните болести като рака или сърповидната анемия. Нещата опират до това, че с помощта на технологията, изнамерена от Дженифър Дудна и Фенг Жант, може да се редактира генома така, че никога да не заболеете от СПИН. Което направи съвсем наскоро китайският учен Хе Цзянкуй.

Може да се увеличи ефективността на антибиотиците. Генът може да се редактира така, че никога да нямаме херпес, а с херпес са 95% от населението. Херпесът е нищо работа, дреболия на пръв поглед, но бедата е в това, че вирусът на херпеса има навика да прескача в ДНК веригата от едно място на друго. И там, където разкъса веригата, има голяма вероятност за увреждане и рак.

След десет години някои от тези новосъздадени CRISPR компании ще заемат първите места по капитализация, измествайки Amazon. Нима в Кремъл наистина вярват, че сред тях ще има поне една руска компания?

Ако на някой руски медик му хрумне безумната мисъл да се занимава с тези технологии в Москва - откъде ще намери оборудване? Колеги? Инвестиции? И колко ли бързо ще го арестуват тайните служби за това, че е написал писмо до Харвард?

Казвам ви - това е друга планета.

А не е само CRISPR. Още една нова технология, която продължава своето триумфалното шествие, е технологията на моноклоналните антитела.

Това, общо казано, е протеинов комплекс, който се свързва само с друг конкретен протеинов комплекс. Представете си клетката като врата, която е заключена с катинар. И моноклоналното антитяло е ключът, който може да се завърти в дупката на катинара и да предизвика, например, апоптоза - програмирана природна смърт именно на тази клетка, именно с такъв протеин. А сега си представете, че тази клетка е ракова.

Много ли са в Русия лекарствата, основани на моноклоналните антитела?

Третата значителна технология, която също се развива стремително, най-голямото постижение в лечението на рака след изнамирането на химиотерапията, е genomic profiling. Когато не просто ви лекуват от рак, а ви гледат отначало ДНК профила. И ви дават лекарство, когато видят специфичните биомаркери. Разликата е пак като да строшиш вратата или да намериш ключа за ключалката. Ако някога гледаха кой орган е поразен, сега гледат кой увреден ген отговаря за болестта. И, разбира се, лекарствата, създадени за genomic profiling, са много скъпи. Защото действат на около 4% от болните. Но затова пък ефективността им е 95%. А на останалите лекарствата изобщо не действат - друг е генетичният профил.

Можем ли да попитаме кои руски компании произвеждат подобни лекарства?

Болестта на Алцхаймер е днес една от най-страшните болести. Тя струва на американците 259 милиарда долара годишно, а към 2050 година ще струва един трилион. През юни тази година Biogen обяви, че има лекарство, което забавя развитието на болестта. BAN₂₄₀₁. Акциите на Biogen скочиха. Въпрос: как е у нас в Русия с лекарствата срещу Алцхаймер? Има ли родни аналози? И какви именно - малинов чай ли? Или скрепи на хапчета?

Spark Therapeutics, Phfizer, Biomarin Pharmaceuticals и UniQure стартират генетична терапия за хемофилия - А и Б. Може ли да разберем кои руски компания работят по този въпрос?

Хепатит С. 150 милиона заразени по света. До неотдавна това беше смъртоносна болест. Сега е лечима напълно в 99% от случаите. Причина: все същите моноклонални антитела, препаратите Sofosbuvir и Velpatasvir. Въпросът не стои на дневен ред. Цена на лечението - 80 хиляди долара. Нормална за пазарната медицина, недостижима за Русия.

Подаграта е болест, при която пациентът страда от чудовищни болки, предизвикани от излишна пикоча киселина и отлагането ѝ в ставите. Препаратът Uloric, който се появи на пазара през 2008 година, приключи въпроса с подаграта. Uloric просто блокира свръхпроизводството на пикочна киселина. А което се е отложило, го отмива. Можем ли да разберем къде е руският аналог на Uloric? В Русия, между другото, една опаковка струва 300 долара.

Още едно революционно лекарство през тази година: Aimovig и Ajovy за лекуване на мигрена. Разбира се, на основата на моноклоналните антитела. Антителата спират CGRP (calcitonin gene-related peptide), който отключва мигрената.

И също на основата на моноклоналните антитела - Praluen и Repatha. Учените прегледали няколко хиляди души с различно съдържание на холестерин в кръвта. Избрали тези, чийто холестерин бил крайно нисък. Сканирали ДНК-то им. Определили какви мутации понижават равнището на холестерина. Прегледали кой ензим се блокира от тези мутации. Оказало се, че е ензимът PCSK₉. Блокирали го с помощта на моноклонални антитела. Засега FDA е одобрила лекарствата само за болни от хиперхолестеролемия. Но по принцип те са наследници на статините. И решават въпроса с холестерина един път завинаги. Трябва ли да обясняваме колко е свързан холестеринът с инфаркта и инсулта?

А какво имаме в Русия на този фон?

Единственото, в което преуспяваме, е производството на многобройни ментемицини като арбидол и кагоцел, чиято клинична ефективност, меко казано, не е доказана, което не пречи да бъдат записани в списъка на жизнено важните препарати. Така че те имат многоклонални антитела, а ние - ментемицини.

На какво се основават всичките CRISPR технологии? На какво се основават всичките тези нови компании - Caribou Biosciences, ERS Genomics, Editas Medicine, Intellia Therapeutics и прочее?

На огромен научен багаж и научна култура.

и на това, че предлагат новата технология на пациентите и печелят от нея много пари.

А на какво се основават нашите ментемицини? На това, че лекарството, което още не е преминало през двойна сляпа рандомизирана проверка, се включва в жизнено важен списък и се купува с бюджетни средства.

В единия случай краен купувач е болният. В другия - държавата.

Освен това, руските болни не разполагат с толкова пари: лечението с Aimovig, например, струва около 120 хиляди долара годишно, при положение че традиционните статини струват 250 долара. Не може да има съвременна медицина там, където няма съвременна икономика.