Абхазия заплашва НАТО

АВТОР: ОЛЕГ-САНДРО ПАНФИЛОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Два пъти през последната половин година генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг призова Русия да изведе войските си от окупираните региони на Грузия - Абхазия и "Южна Осетия", а също така да оттегли признанието за "независимост" на тези територии. Столтенберг заявява постоянно подкрепата на НАТО за суверенитета и териториалната цялост на Грузия.

Последното заявление на Столтенберг прозвуча на 4 декември след срещата с министъра на външните работи на Грузия Давид Залкалиани: "Русия трябва да прекрати признаването на независимостта на двата региона и да изведе своя военен контингент от тези региони на Грузия". Срещата се състоя след заседанието на министрите на външните работи на страните от НАТО, преди която генералният секретар на НАТО заяви, че "НАТО още един път ще заяви подкрепата си за суверенитета и териториалната цялост на Грузия", потвърждавайки своята политическа и практическа подкрепа.

Присъстващият на министерската среща държавен секретар на САЩ Майк Помпео също отбеляза в своето изказване: "...съюзниците на САЩ и НАТО изразяват пълната си подкрепа за суверенитета, териториалната цялост на Грузия и Украйна и желанието им да станат членки на НАТО. Ние ценим техния принос и сътрудничество и се радваме на прогреса, който са постигнали, за да удовлетворят стандартите и ценностите на НАТО". Обобщавайки резултатите от срещата, Йенс Столтенберг заяви, че НАТО и Грузия са се договорили "да работят по-нататък за подготовката на страната за влизане в Северноатлантическия алианс". Освен многобройните приветствия, прозвучали през последните години по адрес на Грузия, това се превърна в първото конкретно заявление, че подготовката за членство в алианса е започнала.

Освен определената подкрепа, от НАТО заявиха, че военните кораби на алианса ще проължат присъствието си в Черно море, което е подкрепа за Украйна и мярка за гарантиране на сигурността в целия черноморски регион. А три седмици преди срещата в Брюксел стана известно, че Грузия и САЩ са се договорили за изграждане в базата на летище "Вазиани", където до 2001 година се намираше руски контингент, на голям военен логистичен център на НАТО. След модернизирането на пистата там ще могат да се приземяват най-големите американски транспортни самолети. Бъдещото летище ще се превърне във важно свързващо звено за американската стратегия на Кавказ и в Близкия изток, гарантирайки сигурността на страните членки. Министърът на отбраната на Грузия Леван Изориа уточни, че бъдещото летище ще стане част от плана за създаване в база на летище "Вазиани" на съвместен център за отбранителна готовност на Грузия и НАТО.

Един ден след брюкселската среща на министрите в Сухуми започна истерия. "Министерството на вътрешните работи" на Абхазия излезе със заявление, в което "преценява, че изказванията на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг са поредната провокация, създаваща допълнително напрежение в региона. Подобни заявления на високопоставени европейски чиновници са насочени към открита подкрепа на страната агресор, извършвала нееднократни актове на геноцид и въоръжена агресия по отношение на народите на Република Абхазия и на Република Южна Осетия".

Тъй като в Сухуми смятат Абхазия за "пълноценна държава", там решиха да размахат пръст на НАТО и да изкажат своето недоволство със следното уточнение: "Искаме също така да напомним, че признатите от Руската федерация независимост и суверенитет на Република Абхазия имат окончателен и необратим характер". Обикновено подобни неща пишат страните, които са признали окупираните територии, но в Сухуми решиха да не тревожат Кремъл. Последният абзац на заявлението е написан напълно в стила на пропагандната сталинистка политика за противопоставяне на Запада: "Министерството на външните работи на Република Абхазия призовава генералния секретар на НАТО и другите високопоставени чиновници да се въздържат за в бъдеще от подобни необмислени изявления, които не съответстват на геополитическите реалии".

Смешно е, разбира се, да се мисли, че НАТО ще се уплаши от страшното подвикване на Сухуми. Нещо повече, това става постоянно, особено през последните години на активно сътрудничество на Грузия с алианса. Понякога това изглежда много смешно, каквото например е заявлението на "Министерството на външните работи на Абхазия" след решението на Грузия и САЩ за строителството на ново летище: "От своя страна, Република Абхазия, продължавайки да развива своето военно-техническо сътрудничество с Руската федерация, е готова да предприеме адекватни мерки срещу авантюристичните действия на Тбилиси". Представяте ли си тези "адекватни мерки" от страна на окупираната територия, чиято армия е или хиляда и петстотин, или две хиляди войници и чието въоръжение се състои от четири въртолета и няколко учебни самолета Л-39 "Албатрос", произвеждани в Чехословакия през 70-те години на миналия век? Подобни заплахи прозвучаха и в заявлението на "Министерството на външните работи на Южна Осетия": "Южна Осетия си запазва правото да гарантира своята сигурност и да укрепва единното си с Руската федерация отбранително пространство".

Неадекватните заявления на Сухуми се дължат на традиционните отношения с Кремъл, при което, в положението си на дотирана от Русия страна, Абхазия смята своята "външна" политика за приоритет, а "министерството на външните работи" за пълноправно ведомство, което заплашва НАТО. Но в отношенията с Русия може да настъпи още един разкол, свързан с това, че най-сетне ще започне да действа програмата за мониторинг на стоките, минаващи през Абхазия. Преди влизането на Русия в Световната търговска организация Грузия, като единствена страна, която не беше съгласна с руското членство, предложи условието на двата транспортни коридора през Абхазия и "Южна Осетия" да се осъществява мониторингова система. Иначе казано - посредническата швейцарска компания SGS, избрана за осъществяване на мониторинга, трябва да отбелязва обема на стоките и направлението им през окупираните територии без тяхното съгласие и участие в администрирането и митническите процедури.

Това съглашение беше подписано на 9 ноември 2011 година, след което Русия стана член на Световната търговска организация, а Абхазия и „Южна Осетия“ се превърнаха де юре в територии, които не бяха питани за процедурата програмата От една страна, Русия призна тяхната независимост през 2008 година, от друга – след три години сключи договор, в който окупираните територии са признати за част от Грузия. В Абхазия не очакваха подобно предателство и през цялото това време обсъждаха положението, при което Кремъл не даде пукната пара за „независимите“. Осъществяването на договора се бавеше по разни причини, преди всичко свързани с вътрешната политика на Грузия: победилата през октомври 2012 година на парламентарните избори „Грузинска мечта“ беше заета с преследването на своите опоненти.

От своя страна Москва искаше повече, например да се прокара железопътна линия през Абхазия, необходима много на Армения. Но се спряха само на автомобилните съобщения, преди всичко защото единственият Военно-грузински път, съединяващ Армения и Русия, се покрива през зимата с дебел сняг и става опасен. Сега стоките ще се контролират от три митнически терминала в Грузия и от три в Русия. Този мониторингов проект не дава нищо на Грузия освен политически ефект. Кремъл продаде „независимостта“ на Абхазия и „Южна Осетия“ за транспортни коридори в помощ на своя партньор Армения.

Мониторинговият проект отразява същността на руската политика по отношение на сепаратистките територии: от една страна, Кремъл е доволен, че марионетните власти в Абхазия джавкат срещу Брюксел, а от друга – предава своите довереници. Сепаратистите ще преживеят транспортните коридори, но НАТО се оказва реална заплаха за „независимостта“ им, настанявайки се все по-близо и по-близо до тях. Допреди няколко месеца в Москва, Сухуми и Цхинвали бяха убедени, че НАТО няма да приеме в редиците си страна, от чиято територия сепаратистите са откъснали 20% с подкрепата на руската армия. Но позицията на НАТО се оказа принципна и Йенс Столтенберг не веднъж вече заяви, че временно окупираните територии не са проблем за членството на Грузия в алианса, а всичко останало е въпрос на близко бъдеще. Сега НАТО напомня настойчиво на Москва, че е настъпил вече моментът да оттегли признаването на „независимостта“ и да изведе своите окупационни войски.